Не само игри

Още преди официалното начало на фестивала пред "Арена Армеец" имаше опашки по входовете, съставени от заредени с търпение и ентусиазъм геймъри. А в случая "геймъри" обобщаваше доста разнообразната група хора – от момчета и момичета на най-ниска възраст, дошли с придружител, до вече закоравели играчи, които не са пускали мишката още от 90-те години насам. Естествено, игрите бяха основната част от Game Evolution. Но не и единствената.

Гейминг е имало и на предишни софийски събирания – като например On!Fest, който не се организира от две години, както и Aniventure, което в същността си е фестивал за японска култура. Game Evolution включваше в програмата си и танцови битки, косплей (преобличане в костюми на известни персонажи и изиграване на сцени) и традиционни спортове пред самата зала, но фокусът на форума нямаше как да бъде сбъркан.

Още с влизането в "Арена Армеец" пред посетителите се откриваха няколко огромни екрана, стотици компютри и конзоли, които бяха на разположение за посетителите и професионалните състезатели, както и сцена, на която се намираха специални шумоизолирани кабини, в които играчите играеха на спокойствие, докато битките им по игри като League of Legends, Counter Strike и други се предават на екраните и в стрийминг сайта Twitch. Кабинките на сцената бяха нещо невиждано в България до момента. Друга невероятна възможност беше играчите аматьори да играят с професионалистите. "За нашите посетители възможността да играят с тези хора, които гледат по стриймове и финали на състезания, е като да идеш на стадиона и да играеш с Меси", казва Александров.

Димитър Ангелов от Game Evolution се занимава професионално с гейминг още от 16-годишен. Едноименният фестивал е финансиран предимно с негови лични средства

Фотограф: Велко Ангелов

Събитието трябва да се превърне във визитка на сдружението Game Evolution, като Александров е категоричен, че втори подобен форум ще има и догодина, без значение от финансовия резултат на тазгодишното издание. Той гледа на него само като начална инвестиция от негова страна и очаква следващите изложения да бъдат далеч по-силно финансирани от партньори, както се случва с други големи фестивали в световен мащаб. Томас Михаилов коментира пред "Капитал", че най-вероятно през следващата година ще има поредица от по-малки събития, организирани от Game Evolution, които да кулминират в голямо издание, което да се проведе в столицата. "Много геймъри нямат възможност да дойдат в София, а интерес има и в по-малките градове", казва той.

Бизнес за милиарди

Въпреки общоприетото клише геймингът отдавна не е занимание за пъпчиви тийнейджъри, затворени по цял ден в някоя тъмна стая. Става дума за огромен бизнес - според доклад на Spil Games от 2013 г. видеоигри се играят от над 1.2 млрд. души по целия свят. Вече няма нужда да притежаваш мощен компютър или конзола – игрите са навсякъде. Пазарът за 2015 г. възлиза на над 90 млрд. долара в световен мащаб, както и още 252 млн. долара в бизнеса с електронни спортове (по данни на Newzoo). И докато по света растат не само гейминг пазарите, но и разбирането на по-старите поколения, че игрите не са загуба на време, в България стигмата върху геймърите все още не се е вдигнала. Димитър Александров се опитва да подпомогне процеса, като една от големите цели на Game Evolution бе на събитието да дойдат колкото се може повече деца с родителите си. Така те можеха сами да се убедят, че децата им се забавляват и социализират чрез игрите.

Една от най-важните причини геймингът да се приема все по-добре са електронните спортове, които през 2015 г. са се гледали глобално от 226 млн. души по света. Възходът на стриймовете в YouTube и специализираната платформа Twitch позволява на игрите да достигнат и до хора извън гейминг обществото, като по данни на Newzoo 40% от хората, които гледат финалите на турнири, всъщност не играят игрите, които наблюдават. Лидерът в иновациите на електронни спортове е Южна Корея, където професионални отбори и играчи се лицензират още от 2000 г. Именно тогава там се оказва и самият Александров.

Всъщност изключително малка част от игрите се превръщат в дисциплини. Най-големи са наградите в турнирите на играта DotA 2, като за най-големия турнир през 2016 г. наградният фонд надхвърля 20 млн. долара. Тези игри обаче разчитат предимно на продажби на съдържание в самата игра и не се отразяват на българските доставчици на игри. Riot Games, чийто единствен продукт е играта League of Legends, е с приходи от 1.6 млрд. долара за 2015 г., като самата игра е напълно свободна за сваляне, но в нея има различни екстри, които могат да бъдат закупени. Според сайта Riftherald продуктът има над 100 млн. активни месечни потребители. DotA 2 въпреки далеч по-големите си наградни фондове разполага с 13 млн. уникални потребители.

Томас Михаилов коментира, че по света професионалните отбори отдавна имат структура, наподобяваща тази на традиционните спортове. Друга тенденция е отбори с традиции във физическите спортове да се насочват и към електронните, като пример за това е германският "Шалке 04". България също може да се похвали с няколко успешни отбора по електронни спортове, сред които са GPlay, отбор по League of Legends и най-вече MK, отбор по Counter Strike: Global Offensive. MK, които отскоро са неактивни и изиграха последния си турнир именно на родната сцена на Game Evolution, в продължение на години бяха сред десетте най-добри отбора по CS:GO, където конкуренцията е на много високо ниво.

Гледай ме, докато играя

Чрез стрийминг възможностите на сайтове като YouTube и Twitch освен популярността на електронните спортове се развиват и каналите на отделни геймъри, които превръщат играенето на игри пред хора във все по-разширяващ се бизнес. В специализирания сайт за стриймване на игри Twitch най-гледаният канал е този на потребителя Syndicate, който има близо 2.5 млн. последователи, както и още близо 10 млн. в YouTube, където той пуска и клипове, несвързани с игри.

В България най-популярен е стрийминг каналът на Преслав Иванов, известен в интернет пространството с прякора си Aethelthryth. Той започва да стриймва игри в началото на 2014 г., като към края на годината започва да разработва концепция това да премине от хоби в професия. В момента той има 55 хил. последователи в YouTube и 37 хил. в Twitch, като общо в двете платформи той има над 10 млн. гледания на клиповете си. Иванов по начало е професионален играч по League of Legends, но в международен отбор. "Не бях близък до гейминг обществото в България. Хората тук ме бяха гледали по турнири, но разбраха, че съм българин едва след като се появих на едно от изданията на Aniventure", обяснява той. За него концепцията на стрийминга е основно да бъдеш търпелив и актуален.

Въпреки че не желае да обсъжда конкретни суми, които получава от стрийминг активността си, той отбелязва, че месечно без проблем изкарва повече пари от средната за София работна заплата. Иванов казва, че разполага с една базова общност, която го гледа винаги, когато е онлайн, но по-голямата част от аудиторията му предпочита определени игри. Най-популярен е каналът му, когато играе Minecraft, следвана от League of Legends. Иванов присъства на Game Evolution и макар и доволен от събитието, споделя, че добре организираните гейминг форуми в България все още са изключение. Именно такива фестивали според него в бъдеще ще са определящи за българския гейминг и развитието на обществото в България.

Смъртта на пиратството

Гейминг в България съществува още от деветдесетте години, като най-добре историята му може да бъде разказана чрез проследяване на дейността на "Пулсар". Въпреки огромното пиратство през последните 15 години, най-големият доставчик на видео игри в България продължи да се развива и приходите му за 2015 г. достигнаха близо 9 млн. лв. Компанията е основана от Саркис Папазян, който първоначално прави аркадни игри. През 1994 г. подписва сделка за внасяне на продукти на SEGA в страната, а от 1997 г. "Пулсар" доставя в България и компютърни игри, които и днес формират над 55% от оборота на компанията. И за да разбие още повече мита, че геймърите са хора, които не обичат слънчева светлина, Папазян посочва пред "Капитал" интересен факт: дори в 2016 г., когато в други държави интернет пазаруването е в пика си, само 15% от продажбите на "Пулсар" се осъществяват онлайн.

До момента в България не е направено адекватно социологическо проучване, което да покаже колко на брой наистина са хората, които играят игри. "Пулсар" се опитва да направи такова през миналото десетилетие, но се оказва, че голяма част от запитаните наистина са геймъри, но играят пиратски игри. В момента пиратството на игри не само в България, но и по света, е до голяма степен мъртво. Така смята Александър Бакалов, който е PR мениджър на "Пулсар", бивш редактор на списанието Gamers’ Workshop и едно от познатите лица на гейминга в България. "Конзолите от ново поколение не могат да се пиратстват, а повечето актуални PC игри имат специални защити и там също е затворена вратичката", казва той. Според него в глобален аспект геймърите се увеличават, защото пазарът се разширява така, че да може да предложи нещо за всички целеви групи и възрасти, като същото се случва и в България. Той добавя и друг интересен факт за това как се приема геймингът като бизнес по света – най-скъпата игра в историята - Destiny, е разработена за общо 500 млн. долара. За сравнение, най-скъпият филм в историята на Холивуд – последната част на "Карибски пирати", е с бюджет от 378 млн. долара.

В България пазарът на игри е зает основно от два играча – освен "Пулсар" там е и Ozone, който съществува от 2008 г. До 2013 г. основната разлика е една – "Пулсар" има физически магазини, докато Ozone функционира изцяло онлайн. След това разликите стават все повече, като Ozone започва да продава не само игри и компютърна периферия, но и книги, мобилни устройства и др., като променя фокуса на бизнеса си от основно гейминг към цялостно забавление. От компанията отказаха да коментират каква част от приходите им (3.9 млн. за 2015 г.) са от продажба на игри.

Двете български фирми отбелязват и все по-големи постъпления от продажба на гейминг периферия – компютърни мишки, клавиатури и слушалки, създадени специално за по-голямо удобство при игра на игри. Димитър Василев, търговски директор на "Пулсар" коментира, че в момента тя носи между 15% и 20% от приходите на компанията, с ясен изглед продажбите да се вдигат в дългосрочен план. На продуктите с марката Razer, която е почти монополист в гейминг периферията в България, дори се гледа като на моден аксесоар в геймърската общност.