С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 23 окт 2016, 14:38, 34235 прочитания

Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има нужда от поне още 20-30 000 специалисти

Изпълнителният директор на IT-компанията "Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Георги Гергинов е изпълнителен директор на IT-компанията "Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт". Преди това е работил 15 години за SAP Labs в България и Унгария, където започва кариерата си като софтуерен инженер. Завършил е Техническия университет в София.
Гергинов е председател на борда на директорите на организацията Innovations in Software Technologies Association (ISTA). Тя ще проведе годишната си конфренеция на 15-16 ноември в София, където се очакват над 1000 представители на българската софтуерна индустрия.


Кои са световните технологични тенденции и как се отразяват те на българския IТ сектор?
Някои са очевидни за всички нас - насочването на живота към умни мобилни устройства: умни часовници, гривни, телефони. Тази тенденция тепърва ще се развива още, навлизат все нови и нови устройства. Как това се отразява върху бизнеса не е толкова видимо, но темпът на налагане не е същият какъвто при потребителите. Защото големият бизнес, включително и в България се адаптира към технологиите, когато те достигнат определено ниво. Все още мобилните технологии като обезпечение на сигурността и операционните системи не са на достатъчно добро ниво, при което да навлязат масово в работата на големите компании и да изместят големите десктоп системи, с които в момента работим. Това е една от тенденциите - усъвършенстване на мобилния свят, така че той да служи и на бизнеса.


Друг тренд е събирането, боравенето и анализирането на огромно количество данни. Днес заради всички дигитални устройства около нас, количеството информация, която всеки бизнес събира е огромно. Може да си представите какво е пропорцията в най-големите компании. Съответно възниква нуждата да се работи с тази информация. В тази връзка говорим за развитието на Big Data, в която се инвестира много. Това не е толкова видимо за крайните потребители, като изключим системи като Google Search, където всеки от нас е свикнал да търси и намира бързо информация. Практически зад това търсене стои огромен обем информация. И намирането на частичката информация в тоя огромен обем, която ни трябва, не е никак тривиална инженерна задача. Ако си представим бизнес нуждите да има работещи модели и анализи, ако е възможно ежесекундно, за да могат да се взимат бързи решения, тогава започват предизвикателствата за бизнеса. Тенденцията е в тази посока технологично да се ускорява в пъти обработката на данни, най-вече заради тъй наречените "in-memory" технологии. Което означава цялата информация да е непрекъснато жива, да не е записана някъде и да е лесно достъпна. Все едно нашата свежа памет да е постоянно активна. Когато става въпрос за информация от порядъка на петабайти, съответно говорим за огромни системи и нужди и много големи разходи. Но вече е възможно и има компании, които го правят.

Така преминаваме към другата тенденция, която много потребители усещат, и това са облачните технологии. Много от системите и ресурсите, които ползваме вече не са при нас, а някъде в облака. Трендът там е абсолютно ясен - усвояване на все повече от тези технологии в бизнеса. И тук този тренд при крайните потребители изпреварва много драматично навлизането му в бизнеса. Има огромни информационни инфраструктури, които съществуват някъде физически за големите компании и мигрирането към клауд е много сложен процес и е въпрос на узряване на облачните технологии. В момента няма големи бизнеси в света, които изцяло да са преминали към тези технологии. Сега по-скоро става въпрос за хибридни облаци, комбинирането между частни облаци вътре в компанията за по-голяма сигурност с публични такива.

Четвъртата тенденция е всички устройства около нас да се свързват и да комуникират помежду си и да обменят информация. Става въпрос за Интернет на нещата и както е по-популярно вече - Интернет на всичко, защото има потенциал да подобри живота на всеки един от нас. Няма област от индустрията, която да не е засегната от това нещо. Така че това са основните тенденции, които ще са актуални през следващите години със сигурност. Като цяло всеки една от тях ще доведе до много по-голяма степен на дигитализация на всичко около нас.



Какъв ще е ефектът от развитието на тези технологии за всеки един от нас?
Ще се случи така, че много от процесите около нас ще стават много по-бързо. Не ми се иска да го казвам, но и животът ни много ще се забърза. И в момента виждаме как все повече от процесите около нас, включително и в България, се автоматизират. Това е глобална тенденция и технологиите упражняват все по-голям влияние върху развитието на цялостния световен бизнес. Статистиките в момента сочат, че около 90% от изпълнителните директори на водещите компании в света очакват дигитализацията да е определяща за бизнеса им.

Хубавото за България, че едно от нещата, с които сме популярни е IT-секторът ни, и особено софтуерната ни индустрия. В момента има около 10 000 компании във високотехнологичната ни индустрия, а приходите за тази година са около 5.5 млрд. евро, което е растеж от 5%. Софтуерният сегмент работи с още по-бързи темпове - за последните пет-десет години сме утроили индустрията. Няма точни данни колко са заетите, но по наши оценки са около 50 000 души и бизнесът има нужда от поне още 20-30 000 души. Това показва, че потенциалът е налице - има пазар и възможност за развитие. Необходимо е като помощ от държавата осигуряване на една среда, в която ние да намираме необходимите кадри - вече се виждат някакви промени в тази насока. Но е важно държавата да реагира със скоростта на бизнеса. Ако това не се случи, дори и най-добрите намерения са обречени, защото ще дойдат като решение в момент, когато от тях вече няма да има нужда. Което ще е жалко, защото имаме голям потенциал. Друго нещо, в което може държавата да помогне сега, е да намерим начин сравнително лесно да привличаме кадри от съседните ни държави. Ако процедурата за сини карти бъде ускорена, можем да осигурим нужните специалисти с привличането на колеги от региона.

Друг фактор е развиването на органична индустрия в страната. В момента една значителна част от софтуерните разработки са за износ. Което не е лошо – в страната идва ноу хау, следенето на глобалните технологични трендове е възможно, защото знанията влизат в индустрията и ние трупаме потенциал. Сега е моментът да се стимулира създаването на ноу хау и продукти, които да са собственост на български компании, и с които те да излизат на световния пазар. И за разлика от всички други индустрии, тук нямат значение граници и разстояния . Въпросът е да има насърчаване на израстването на такива компании и държавата да има фокуса да го направи - да има съответната помощ като климат и данъчни процедури, естествено според европейските норми и правила. IT-аутсорсингът е нещо, което има временен характер, но в България остават знанията и хората. И за да ги използваме смислено, трябва да има условия те да създават компании със собствени продукти и решения, които да продават навън. Вече има примери за успешни такива компании, но има нужда от повече.

А какво прави индустрията в тази насока?
Естествено, за да успяваме ние като индустрия, секторът трябва да се грижи сама за себе си. Липсата на достатъчно квалифицирани кадри няма как да не е основен ангажимент на самия сектор. От тази гледна точка е много важно и ние да инвестираме целенасочено в изграждането на специалистите, които ни трябват. Една част е работата с образователната система и това трябва да продължава. Другото нещо, което е важно и помага е форуми, на които ние като индустрия да се събираме и обменяме знания и информация. Обмяната на знания не е свързано с конкуренция, а с обогатяването на всички ни в тази индустрия. За да се случи това, помагат и форуми като конференцията за иновации в софтуерните технологии ISTA през тази година. На нея се събират софтуерни инженери, за да обменят знания и впечатления, за да чуят колеги извън нашия пазар. Форумът се разраства все повече - индустрията ни има нужда от средища, където колегите да се събират.

Колко гости очаквате?
През тази година тя ще се състои в два дни - 15-16 ноември в Sofia Event Center, и очакваме около 1000 души. ISTA ще расте и има потенциал да стане още по-голяма. Тя е добър пример и за обединяване на компании, които са конкуренти, ако не на друг, поне на пазара на труда. Но се обединяват с идеална цел, за да създадат средище, на което колегиумът да повиши нивото си. Става думи за компании като SAР, VMWare, Experian, "Мусала Софт", Infragistics и още много други.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика Заводът на Schneider Electric в Пловдив става демонстрационна "умна" фабрика

Предприятието е второто на групата в Европа, което въведе системи за оптимизация на производството

8 дек 2019, 3199 прочитания

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 2045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
App-ове на седмицата

"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10