Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има нужда от поне още 20-30 000 специалисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има нужда от поне още 20-30 000 специалисти

Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има нужда от поне още 20-30 000 специалисти

Изпълнителният директор на IT-компанията "Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт" пред "Капитал"

Константин Николов
35727 прочитания

Профил

Георги Гергинов е изпълнителен директор на IT-компанията "Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт". Преди това е работил 15 години за SAP Labs в България и Унгария, където започва кариерата си като софтуерен инженер. Завършил е Техническия университет в София.

Гергинов е председател на борда на директорите на организацията Innovations in Software Technologies Association (ISTA). Тя ще проведе годишната си конфренеция на 15-16 ноември в София, където се очакват над 1000 представители на българската софтуерна индустрия.

Кои са световните технологични тенденции и как се отразяват те на българския IТ сектор?

Някои са очевидни за всички нас - насочването на живота към умни мобилни устройства: умни часовници, гривни, телефони. Тази тенденция тепърва ще се развива още, навлизат все нови и нови устройства. Как това се отразява върху бизнеса не е толкова видимо, но темпът на налагане не е същият какъвто при потребителите. Защото големият бизнес, включително и в България се адаптира към технологиите, когато те достигнат определено ниво. Все още мобилните технологии като обезпечение на сигурността и операционните системи не са на достатъчно добро ниво, при което да навлязат масово в работата на големите компании и да изместят големите десктоп системи, с които в момента работим. Това е една от тенденциите - усъвършенстване на мобилния свят, така че той да служи и на бизнеса.

Друг тренд е събирането, боравенето и анализирането на огромно количество данни. Днес заради всички дигитални устройства около нас, количеството информация, която всеки бизнес събира е огромно. Може да си представите какво е пропорцията в най-големите компании. Съответно възниква нуждата да се работи с тази информация. В тази връзка говорим за развитието на Big Data, в която се инвестира много. Това не е толкова видимо за крайните потребители, като изключим системи като Google Search, където всеки от нас е свикнал да търси и намира бързо информация. Практически зад това търсене стои огромен обем информация. И намирането на частичката информация в тоя огромен обем, която ни трябва, не е никак тривиална инженерна задача. Ако си представим бизнес нуждите да има работещи модели и анализи, ако е възможно ежесекундно, за да могат да се взимат бързи решения, тогава започват предизвикателствата за бизнеса. Тенденцията е в тази посока технологично да се ускорява в пъти обработката на данни, най-вече заради тъй наречените "in-memory" технологии. Което означава цялата информация да е непрекъснато жива, да не е записана някъде и да е лесно достъпна. Все едно нашата свежа памет да е постоянно активна. Когато става въпрос за информация от порядъка на петабайти, съответно говорим за огромни системи и нужди и много големи разходи. Но вече е възможно и има компании, които го правят.

Така преминаваме към другата тенденция, която много потребители усещат, и това са облачните технологии. Много от системите и ресурсите, които ползваме вече не са при нас, а някъде в облака. Трендът там е абсолютно ясен - усвояване на все повече от тези технологии в бизнеса. И тук този тренд при крайните потребители изпреварва много драматично навлизането му в бизнеса. Има огромни информационни инфраструктури, които съществуват някъде физически за големите компании и мигрирането към клауд е много сложен процес и е въпрос на узряване на облачните технологии. В момента няма големи бизнеси в света, които изцяло да са преминали към тези технологии. Сега по-скоро става въпрос за хибридни облаци, комбинирането между частни облаци вътре в компанията за по-голяма сигурност с публични такива.

Четвъртата тенденция е всички устройства около нас да се свързват и да комуникират помежду си и да обменят информация. Става въпрос за Интернет на нещата и както е по-популярно вече - Интернет на всичко, защото има потенциал да подобри живота на всеки един от нас. Няма област от индустрията, която да не е засегната от това нещо. Така че това са основните тенденции, които ще са актуални през следващите години със сигурност. Като цяло всеки една от тях ще доведе до много по-голяма степен на дигитализация на всичко около нас.

Какъв ще е ефектът от развитието на тези технологии за всеки един от нас?

Ще се случи така, че много от процесите около нас ще стават много по-бързо. Не ми се иска да го казвам, но и животът ни много ще се забърза. И в момента виждаме как все повече от процесите около нас, включително и в България, се автоматизират. Това е глобална тенденция и технологиите упражняват все по-голям влияние върху развитието на цялостния световен бизнес. Статистиките в момента сочат, че около 90% от изпълнителните директори на водещите компании в света очакват дигитализацията да е определяща за бизнеса им.

Хубавото за България, че едно от нещата, с които сме популярни е IT-секторът ни, и особено софтуерната ни индустрия. В момента има около 10 000 компании във високотехнологичната ни индустрия, а приходите за тази година са около 5.5 млрд. евро, което е растеж от 5%. Софтуерният сегмент работи с още по-бързи темпове - за последните пет-десет години сме утроили индустрията. Няма точни данни колко са заетите, но по наши оценки са около 50 000 души и бизнесът има нужда от поне още 20-30 000 души. Това показва, че потенциалът е налице - има пазар и възможност за развитие. Необходимо е като помощ от държавата осигуряване на една среда, в която ние да намираме необходимите кадри - вече се виждат някакви промени в тази насока. Но е важно държавата да реагира със скоростта на бизнеса. Ако това не се случи, дори и най-добрите намерения са обречени, защото ще дойдат като решение в момент, когато от тях вече няма да има нужда. Което ще е жалко, защото имаме голям потенциал. Друго нещо, в което може държавата да помогне сега, е да намерим начин сравнително лесно да привличаме кадри от съседните ни държави. Ако процедурата за сини карти бъде ускорена, можем да осигурим нужните специалисти с привличането на колеги от региона.

Друг фактор е развиването на органична индустрия в страната. В момента една значителна част от софтуерните разработки са за износ. Което не е лошо – в страната идва ноу хау, следенето на глобалните технологични трендове е възможно, защото знанията влизат в индустрията и ние трупаме потенциал. Сега е моментът да се стимулира създаването на ноу хау и продукти, които да са собственост на български компании, и с които те да излизат на световния пазар. И за разлика от всички други индустрии, тук нямат значение граници и разстояния . Въпросът е да има насърчаване на израстването на такива компании и държавата да има фокуса да го направи - да има съответната помощ като климат и данъчни процедури, естествено според европейските норми и правила. IT-аутсорсингът е нещо, което има временен характер, но в България остават знанията и хората. И за да ги използваме смислено, трябва да има условия те да създават компании със собствени продукти и решения, които да продават навън. Вече има примери за успешни такива компании, но има нужда от повече.

А какво прави индустрията в тази насока?

Естествено, за да успяваме ние като индустрия, секторът трябва да се грижи сама за себе си. Липсата на достатъчно квалифицирани кадри няма как да не е основен ангажимент на самия сектор. От тази гледна точка е много важно и ние да инвестираме целенасочено в изграждането на специалистите, които ни трябват. Една част е работата с образователната система и това трябва да продължава. Другото нещо, което е важно и помага е форуми, на които ние като индустрия да се събираме и обменяме знания и информация. Обмяната на знания не е свързано с конкуренция, а с обогатяването на всички ни в тази индустрия. За да се случи това, помагат и форуми като конференцията за иновации в софтуерните технологии ISTA през тази година. На нея се събират софтуерни инженери, за да обменят знания и впечатления, за да чуят колеги извън нашия пазар. Форумът се разраства все повече - индустрията ни има нужда от средища, където колегите да се събират.

Колко гости очаквате?

През тази година тя ще се състои в два дни - 15-16 ноември в Sofia Event Center, и очакваме около 1000 души. ISTA ще расте и има потенциал да стане още по-голяма. Тя е добър пример и за обединяване на компании, които са конкуренти, ако не на друг, поне на пазара на труда. Но се обединяват с идеална цел, за да създадат средище, на което колегиумът да повиши нивото си. Става думи за компании като SAР, VMWare, Experian, "Мусала Софт", Infragistics и още много други.

Профил

Георги Гергинов е изпълнителен директор на IT-компанията "Наксекс Технолоджикъл Дивелъпмънт". Преди това е работил 15 години за SAP Labs в България и Унгария, където започва кариерата си като софтуерен инженер. Завършил е Техническия университет в София.

Гергинов е председател на борда на директорите на организацията Innovations in Software Technologies Association (ISTA). Тя ще проведе годишната си конфренеция на 15-16 ноември в София, където се очакват над 1000 представители на българската софтуерна индустрия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    coreni avatar :-|
    Coreni

    За да може да се натиска за не 1/4 а направо 1/10 от заплатите в конкурентните фими, нали :) Да ама не, както си на глобален пазар се конкурираш глобално и за преизводствените ресурси точно както се случва ако лееш стомана примерно.
    Действителния проблем на софтуерната инсустрия се казва "български менидмънт".
    Изнасяш проектите на гърба си, държат се с тебе като с хардуер, разбираш че фирмата се развива по новите коли и либовници на шефа, ама като искаш поне индексация спрямо инфлацията "ма много пари искаш". Докато другаде чужденци ти предлагат много по-приятни условия, много по-човешко отнопение (всъщност към гастарбайтер, независимо далис е местиш физически или не) за между 4 и 8 пъти повече пари... ми ще имаш проблем с недостиг на желаещи. То всеки би имал.

  • 2
    amh21579466 avatar :-|
    amh21579466

    256-та статия за недостиг на ИТ кадри и поредният дежурен "меринджей" пак пее същата песен, без нито едно споменаване на забранената фраза – "конкурентно заплащане". Най-елементарните икономически закони казват, че когато един ресурс става все по-рядък и по-търсен, цената му се качва.

    Как така нито един от тези "меринджеи" не намекна бегло, че би могъл да реши проблема с недостиг на хора в *неговата* фирма, просто като увеличи предлаганото заплащане? Или по-скоро те всички мислят групово и управляват фирмите си без да си създават конкуренция, ей така, заради едната колегиалност помежду си?

    Да предположим, че има една сериозна маса що-годе кадърни работещи програмисти, застопорени на 2.8-3.5к. Ако значителен брой фирми (не само 5-6) започнат да предлагат заплащане в диапазона 4.5-7к, веднага ще издърпат много от тези хора и ще си решат вътрешнофирмения проблем с недостига, а неконкурентните фирми или ще кретат, или ще отидат на бунището. Makes sense?

  • 3
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    До коментар [#2] от "blowfish":

    Еми фифмата му се казва наксекс - съкратен русизъм в англовариант
    секс до голо.. пак че меринджея намира кой да му се довери...

  • 4
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#2] от " blowfish ": Наскоро една hrка ме шашна. Говорим какви оферти има и какво искам аз. Стигаме до парите и тя се шашка. Аз искам по две на това от преди 3 години- и съм вече на повече, и говорим за по-високи позиции. Ама те фирмите още били на стария бюджет. Как така програмистите сме искали едва ли не всяка година по 1000лв отгоре... Така и не се усети, като й казах, че за 2Х почти вече имам работа, и се обиди даже. Фирмите грам не искат да вдянат, че пазарът няма кадри(особено с портфолиа с успешни проекти и много опит), и всички са вече заети. Топ заплатите отпреди 2-3г в момента са масовите текущи на кандидатите. Ако преди 2г си наемал примерно на 2000, то днес хората ще искат поне 2500-3000(цифрите са съвсем случайно избрани- хора искат и по 7-8000). Не е да има опашки от гладни безработни и да няма търсене на кадри. Друг основен проблем е пълната липса на идея да се заплаща за опит. 20г с 10 големи проекта зад гърба и 1г стажант фирмите ги търсят на една и съща цена. Започват едни номера да обявяват несъществуващи позиции(нямат и идея за лийд, но обявяват такава позиция), на интервюто 7е опитват да те изкарат незнаещ нещо си и да мине с "Почни на малкото, пък след 6-12м, като донаучиш...". Ако не могат да минат с номера с въпросите е много смешно. При това знаят бюджета ти и какво търсиш. Просто да те разкарат, белким на края на процеса кандисаш на по-малко.

  • 5
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    А към фирмите един съвет. При 50000 заети да търсиш нови 20000 е много. Това означава тотална липса на кадри за развитие. Сега една проста истина- кадърен мотивиран програмист с опит може да замести екип от 10 и да даде същия продукт като качество и обем. В тази работа са отчитани в изследвания и разлики по 30 пъти и нагоре. Да не говорим за загубата на време във фиксове, сивхронизация в големите екипи, загубите на време от преправяне на проекти по средата при пропускш в планинга... Така че защо просто не залагате на качествени хора, а не маса? В екип от 10 1-2 с опит могат да дръпнат екипа също. Не пускайте джуниърите да се вихрят сами, а опитните нека имат позиция да водят и обучават. При добра организация след 5г ще 3ма вече примерно 5 човека с умения за по 10 джуниъра. В търсенето на готови кадри отвън има само две опции- огромна цена да купиш готовия опит или да получиш ниско ниво. Никой наистина опитен няма да стои в среда, където заплащането и позицията му да наравно с джуниърите. И на интервю просто ще се врътне, ако усети такава среда. Ако инцидентно почне заради пари, но напуска бързо. Джуниърите и те с израстването си се изнасят- очакват си развитието. Такива екипи бързо стигат да могат да привличат само краткосрочно джуниъри с повече пари, а хората все не достигат. Ако от дрешните 50 000 топ ниво са 5 000, просто инвестирайте да станат 10-15 000. Изведнъж ще се окаже, че хората са бол- може с няколко пъти по-малко наети във фирмите да се прави същото, че и повече. Сетете се колко проекти са почнали с 1-2 успешно, след разрастването и загубата на първите хора вече по 20 човека едва само ги подържат. Удвояване на 20те би значило просто още повече хаос и нужда и от още 20. В "Мистичният човекочас"(The mystical manhour) е описан ефектът на нуждата от координация даже и при опитни хора и как тя нараства експоненциално с броя на хората в екипа. Други класики описват разликите в производителността. ИТ просто не е индустрия на конвеер и успехът зависи от инвестицията в хора, опит и обучение вътре в екипа.

  • 6
    ltoshev avatar :-|
    Lubomir Toshev

    Подкрепям колегата Атанас. Наистина с малко но опитни хора може да се свърши адски много. Има много неоптини хора, които творят големите бози, и после е адски трудно да се коригират нещата и много скъпо. Фирмите сами си провокираха високи заплати за неоптини хора. В момента един джуниър върви на 1200-1500лв нето. Със данъците и офиса той води до тотална загуба за първата 1година от работата си в една фирма. След 1г може и да напусне, и фирмата остава с пръст в устата. Ако е голяма фирма добре - те компенсират с много проекти високи цени, но ако е малка - лошо... Гледам много големи фирми се навъдиха в София, всички са чужди. Чисто българските фирми са много малко, понеже чуждите ги задушават, крадат им кадрите, нивото на заплатите скочи много. Господина по-горе е точно такъв, дошла чуждата фирма с много пари, с големите торби и раздава и хоп изведнъж са 100 човека. Това е добре за някои хора, но до кога ще е така? Ако не предлагат качество, клиентите ще избягат и няма да искат и да чуят за България и тогава вече ще има много безработни :)

  • 7
    Slick avatar :-?
    Slick

    Добро интервю. България обаче е време да навакса със заплатите. Работата, която програмисти, тестери и бизнес анализатори не е по-различна от тази, която вършат в Англия, Дания и Германия.

  • 8
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Има само един проблем - никога не бих работил за вас, господа селяндури. Нямате представа от мениджмънт, нито от заплащане, отговарящо на качествата на кадрите, искате много, а давате малко. Не работят така нещата и за кадри все повече и повече ще закъсате. Аз ще си барам крачола, ще си правя хилядите евро, а вие ще скимтите като бездомни кученца, от "ЛИПСА НА КАДРЕЙ", но нищо, тея с-класи и х-5-ци на старо с газова не са толкова скъпи, не вярвам да ви е проблем ;)

  • 9
    comandante avatar :-|

    [quote#6:"Lubomir Toshev"]Чисто българските фирми са много малко, понеже чуждите ги задушават, крадат им кадрите[/quote]
    Според либералните ентусиасти това е свободния пазар на човешки ресурси!Българите дето са предприемачи са със стари Х5-ци и МL с газова уредба вместо със служебен меринджейски дизел на лизинг нисък клас !
    [quote#8:"realismisthename"]Има само един проблем - никога не бих работил за вас, господа селяндури. [/quote]
    Такива като вас с ресурс със срок на употреба 5-10 годин, и ако не са Ви поканили на обучения с НЛП за развитие, вероятно си оставате за общи работници!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK