С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 23 дек 2016, 16:10, 31865 прочитания

Има ли противоотрова срещу онлайн-манипулациите

Технологичните гиганти влизат в битката с фалшивите новини - но решение или опасност са те?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Facebook и Google влязоха в битката с фалшивите новини.

- Това обаче ни изправя пред по-голям въпрос: може ли цензурата да е решение на този проблем?

- Дългосрочната цел трябва да е за повишаване на медийната култура на хората.

Част от темата

Фалшивата реалност

Как се озовахме в царството на дезинформацията

Всяка информационна революция идва със своите фалшификати. Новото е, че медиите вече не играят ролята на пазач на автентичността

Заглуши ме, ако можеш

Сайтовете с лъжлива или манипулирана информация бяха обвинени за изненадите на 2016 г. Те обаче са отражение на проблемите в света, не причина за тях.


Още преди гигантите Facebook и Google да признаят, че имат проблем с безконтролното разпространение на лъжи и дезинформация през техните платформи, група студенти от Университета в Масачузетс измислиха решение - за 36 часа. Те създадоха алгоритъм, който проверява историите, споделяни във Facebook, на базата на достоверността на източника и информация от други новинарски платформи, и ги маркира като проверени или непроверени. Експериментът даде надежда, че разпространението на фалшиви новини може да бъде преборено с помощта на технологиите. Подобни хитри, индивидуални опити за разобличаване на манипулациите се появяват навсякъде по света (включително и в България - виж карето) във вид на алгоритми, приставки за браузъри или дори fact-checking платформи, в които работят професионални журналисти.

Техническите решения обаче не адресират същината на проблема - защо хората се чувстват привлечени към фалшивите новини и с охота ги споделят с приятелите си. Нито дават отговор на въпроса как се развива критично мислене в епохата на фастфууд потреблението на новини и каква да бъде отговорността и ролята на Facebook и Google в този процес - двете интернет компании, които имат все по-голям монопол върху разпространението на информация.


Част от проблема или от решението

Facebook и Google се оказаха въвлечени във вихрушката на фалшивите новини, след като Доналд Тръмп спечели в президентските избори в САЩ и редица журналистически разследвания разкриха мрежи от сайтове и Facebook страници, които разпространяват откровени лъжи в полза на кампанията на милиардера. Голямата част го правят от комерсиални подбуди (предимно реклами), но анализатори твърдят, че тази онлайн машина за измислици е натежала в кампанията.

И макар и двете платформи да поставиха под съмнение доколко техните услуги влияят на политическите избори, в крайна сметка се ангажираха да вземат мерки. Тази седмица Facebook обяви своята инициатива - компанията ще започне да проверява докладваните новини и ако не са истински, ще ги отбелязва, но без да ги сваля. За проверката на фактите ще си партнира с независимата организация Poynter International Fact-Checking Network, а потребителите ще могат да сигнализират социалната мрежа, ако попаднат на съмнително съдържание.



Има експерти обаче, които смятат, че за да се борят ефективно с дезинформацията, Facebook и Google трябва да ограничат възможността на тези сайтове да печелят от реклами. "Това, за което могат и трябва да действат спешно, е тази цъфтяща индустрия на сайтове за фалшиви новини, които публикуват съчинени истории изцяло по финансови причини. Facebook може да накаже страниците с фалшиви новини и да ги свали изцяло, а Google и други големи играчи в онлайн рекламната индустрия трябва да станат по-вещи в това да пречат на тези сайтове да се възползват от техните рекламни услуги", казва пред "Капитал" Алексиос Манцарлис от Poynter International Fact-Checking Network. Google вече обявиха начинание в тази посока, като ще мислят за вариант, в който подобни сайтове ще бъдат лишени от приходи от популярния AdSense енджин.

Други обаче скептични, че Google и Facebook биха търсили решения в посока, която удря директно по техния бизнес модел. Фредерик Филу, автор в авторитетния блог за медии и технологии Monday Note, пише, че Facebook е преди всичко "машина за реклами, при това фантастична" и техните приходи зависят от импресии, които пък идват от споделяния. А хората споделят информацията, която предизвиква у тях емоции. Фалшивите новини разчитат тъкмо на това. "Facebook ще намери някакво решение, за да угаси разразилия се PR пожар, но компанията никога няма да застраши своята машина за пари в името на някакви обществени съображения", убеден е Филу.

Във филтъра на гиганта

Освен това въпросът с филтрирането на новини или рекламен трафик от интернет гигантите дори и с идеална цел е нож с две остриета. Защото им дава още по-голяма мощ да решават каква информация да достига до хората. "Спрете да се страхувате от фалшивите новини - това, което идва, е много по-лошо", пише в коментара си за Guardian Джонатан Олбрайт, журналист, който се занимава с данни и преподава журналистика в Elon University в САЩ. Според него хората доброволно ще дадат на социалните мрежи и търсачките силата да решават коя информация да достига до тях и коя не. Олбрайт се опасява, че евентуална промяна в политиката на Google и Facebook и активната им намеса може да убие всякакви възможности за алтернативна информация. "Трябва да бъдем сигурни, че по-малките медии и алтернативни източници на информация няма да бъдат убити", призовава той. Казано образно, ако всички големи медии бъркат, а само един локален журналист е прав за дадено събитие, дали новите алгоритми няма да му попречат да стигне до когото и да е?

Подобни опасения изразява и българският преподавател по медийни и комуникационни изследвания в СУ доц. Орлин Спасов. "Има само едно нещо, което може да е по-лошо от фалшивите новини, и това е цензурата, казва той пред "Капитал". Опасявам се, че под претекст за справяне с фалшивите новини сме изправени пред опасността от ескалираща цензура."

Google например наскоро се самосезира и промени алгоритмите си за определени подсказки и търсения след медийни публикации, които забелязаха как крайнодесни мрежи са успели да пробият алгоритмите им и при изписване на английски език "са ли евреите", автоматичното предложение на търсачката е "зли", а публикациите, които се появяват на първите места, са антисемитски. Самата намеса на Google обаче предизвика противоречиви реакции, защото привлече вниманието към факта, че компанията е непрозрачна. "Google редактираха резултатите, без да признават, че има проблем, или да обяснят основата, на която са променили резултатите, или каква ще е бъдещата им редакторска политика", пише журналистката Керъл Кедуолдър, чиято публикация в британското издание The Observer става повод за реакцията на технологичната компания.

Доц. Орлин Спасов е на мнение, че е необходим обществен контрол върху алгоритмите и въобще повече отчетност на IT гигантите в това отношение. "Особено на фона на това, че сегашното състояние на нещата позволява на комерсиално ориентирани институции, включително и на медии, да манипулират търсачките, за да постигнат по-видими позиции за себе си", добавя той.

А авторът на научния труд "Технологичните гиганти и тяхната гражданска сила" Майкъл Мур смята, че тъкмо заради това трябва да търсим решения на проблема с фалшивите новини извън Facebook и Google, тъй като и без това имаме проблеми с тяхната доминация. "Разчитаме прекалено много на технологичните компании, а трябва да намерим начин да създадем среда, в която се справяме не само с фалшивите новини, но и с всички други проблеми при граждански функции, които IT компаниите в момента изпълняват", коментира Мур пред "Капитал".

Образованието, глупако

В тази битка някои смятат, че могат да се използват инструментите на качествената журналистика. Според доклад на Reuters Institute през последните няколко години се наблюдава възход на независимите платформи за проверка на съдържанието. За десет години такива са се появили в повече от 50 държави от всички континенти. Според проучването има около 113 активни подобни групи, като над 90% са създадени след 2010 г., а около 50 са тръгнали през последните две години. Предизвикателството пред тях е старата поговорка, че докато истината си обуе ботушите, лъжата е обиколила света: проверката на фактите е бавен и тромав процес, а фалшивите новини имат нужда само от бомбастично заглавие, за да се разпространят светкавично. Но трупането на доверие само по себе си е бавен процес и може би тъкмо тези платформи постепенно и бавно ще върнат авторитета на журналистиката с работата си. Някои от тях като Poynter вече си партнират с Facebook, което е мощен канал за разпространение на тяхната информация.

Други считат, че решението е културно и първата задължителна стъпка е въвеждането на медийно образование в училище. Орлин Спасов е един от тях. "По-бавният път ми се струва по-сигурен, казва той, по-добра обща култура, повече знания за това как работят медиите, внимателна медийна регулация там, където се налага."
Българско решение

България също не е имунизирана срещу вируса на фалшивите новини, като единствената форма на борба срещу сайтовете, които ги произвеждат, до момента идва от един български гражданин, който живее в Канада - Красимир Гаджоков. Той се мотивира, защото вижда как собствените му приятели споделят новини от съмнителни сайтове, и решава да започне да събира в списъци тези, в които среща невярна или подвеждаща информация. Неговата битка по-специално е с тези онлайн медии, за които няма никаква информация. "За мен една медиа е анонимна, ако на самия сайт няма на видимо място контакт, екип, фирма притежател или главен редактор", коментира пред "Капитал" Гаджоков. "В обществения живот никой няма моралното право на анонимност. Трябва да застанеш с името си", обяснява мотивите си той.

Събраният от Гаджоков списък със сайтове влиза в приставка за браузър, която предупреждава потребителя, преди да отвори сайт с анонимно съдържание. Последният му проект "Медийно око", който вече е онлайн, представлява разширен списък от 320 онлайн медии с подробна информация – дали медиата е активна, кой я притежава, на чие име е регистриран домейнът, кой е главният редактор, кои хора влизат в екипа и т.н. Въпреки че прави опити да се бори с дезинформацията, Гаджоков се възмущава от факта, че според статистическия сайт Alexa в България за последната година най-посещаваната онлайн медиа е анонимният сайт "Брадва", който не публикува информация нито за собственик, нито за редактор, нито за екип.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Ранна регистрация до 02.09.2019 г.

Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Google обновява снимките от български градове - защо това не е (само) добра новина 10 Google обновява снимките от български градове - защо това не е (само) добра новина

Компанията поставя географски координати на WiFi мрежите и събира информация за местоположението дори при изключена геолокация

18 авг 2019, 9369 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

16 авг 2019, 1722 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
App-ове на годината

Двадесетте най-полезни мобилни приложения за 2016 г.

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ