- материални запаси (продукти, движения).

Форматът SAF-T (макар и в различни разновидности) е възприет в законодателството на няколко държави в Европа като Австрия, Люксембург, Франция, Португалия, Полша, Норвегия и Литва. Други държави като Швеция, Германия и Холандия също са въвели електронно подаване към данъчната администрация на голяма част от отчетната информация, но в свой собствен формат. Обсъждания по темата за въвеждане на SAF-T вече са водени в Белгия, Хърватия, Финландия, Германия, Малта Испания, Словакия, Словения и Великобритания.

Европейската комисия също предлага въвеждането на унифициран SAF-T за ЕС като част от мерките за борбата с данъчни измами.

В държавите, въвели SAF-T, обичайната практика е първоначално изискването за предоставяне на информация в този формат да важи за големи компании, а впоследствие постепенно да започне прилагането и за средни и малки компании (според възприетите критерии в съответните държави).

Къде е България

Към днешна дата се използват множество софтуерни решения за комуникация на данни между данъкоплатците и администрацията, но повечето от тях обхващат изолирани отделни аспекти на дейността на съответния данъкоплатец. Например т.нар. дневници по ДДС, които се подават по електронен път от компаниите към Националната агенция за приходите (НАП), обхващат само информация за фактури за покупки и продажби (но не обхващат данни за плащания, складови наличности и т.н.).

Автоматизирано и в реално време данъкоплатците подават данни към НАП за приходите от продажбите, отчитани през т.нар. касови апарати, както и за постъпващите и впоследствие реализирани горива през търговски обекти (бензиностанции).

НАП използва системи за софтуерен анализ и проверка на голяма част от подадените данни по електронен път. Такъв анализ често се използва за селектиране на данъкоплатци, които подлежат на проверки или ревизии. НАП обаче не дава публичност на вътрешните си процедури/софтуери и възможности за анализ. Като цяло най-честите практики са контролното производство да се насочва към областите, в които е налице несъответствие между получените данни от различни източници. Например компания декларира данните за изплатените доходи на конкретни физически лица. Впоследствие тази информация се съпоставя с декларираното от самите физически лица (получатели на дохода).

Данъкът върху добавената стойност е другата сфера, в която НАП прилага голяма степен на автоматизирана съпоставка на данни. На национално ниво се извършва съпоставка дали покупките на стоки или услуги, декларирани от компания купувач (в подадените електронни дневници за покупки), съответстват на продажбите, декларирани от компаниите продавачи (в подадените електронни дневници за продажби). На ниво Европейски съюз се извършва съпоставка дали декларираните продажби на стоки или услуги от компания продавач (в подадената електронна ВИЕС декларация) съответстват на декларираните покупки от компания купувач в друга държава членка (в подадените от последната електронни ДДС регистри).

Предимствата на SAF-T

В сравнение с цитираните в предходните параграфи практики SAF-T съдържа информация за много повече аспекти от дейността на една компания, което се очаква да даде възможност за автоматизиран анализ на множество различни показатели на тази компания (включително съпоставка с данни от клиенти, доставчици, банки, митници и т.н.). Също така предоставя възможност за извършване на автоматизирани/дигитални ревизии, т.е. автоматичното издаване на ревизионни актове на база автоматизирания анализ на наличните данни.

Към момента няма индикации дали българската администрация (НАП) обмисля въвеждането на SAF-T в България. Предвид казаното по-горе въвеждането на SAF-T би могло да направи данъчния контрол по-бърз, по-качествен (т.е. с по-малко неточности) и по-широкообхватен (т.е. да се извършват по-голям брой ревизии, които да имат и по-голям обхват).

Разбира се, в първоначалния етап въвеждането на SAF-T би довело до допълнителни административни усилия за участниците в данъчния процес (данъчната администрация и данъкоплатците), основно свързани с разработването на нужния софтуер. В дългосрочен план би следвало повечето счетоводни софтуери да могат да експортират счетоводните данни на дружеството в SAF-T формат. Администрацията пък би следвало да разполага със софтуер, който да може да прави автоматизирани анализи на данните от SAF-T.

Основните теми, свързани с въвеждането на SAF-T, засягат обхвата на данъкоплатците, който ще покрие (например големи, средни, малки предприятия), оперативни срокове за предоставяне на данните (например годишно, на тримесечия или дори в реално време), законови промени (например законодателството в момента не допуска издаването на данъчен акт без намесата на данъчен орган).

Независимо от очакваните първоначални затруднения в дългосрочен план навлизането на подобни технологии в данъчния контрол изглежда неизбежно. В тази връзка съвсем реалистично звучат очакванията в бъдеще някои професии като счетоводител, одитор, данъчен ревизор и т.н. да бъдат в голяма степен заменени от технологиите.

* Значимостта на технологиите като фактор за развитието на бизнеса,нараства все повече.Това сочат и данните от последното глобалното проучване на PwC сред бизнес лидерите, което се изготви за 20-ти пореден път. Резултатите от него бяха представени по време на наскоро провелия се Световен икономически форум в Давос. В България проучването се провежда за втора година, като официалното представяне на данните и анализа какво мислят над 100 български бизнес лидера, ще се състои на 1 март.

"Капитал" е ексклузивен партньор за страната на проучването. PwC организира и две дискусии, чиито теми са пряко засегнати в проучването за страната. На 26 януари се проведе бизнес закуска на тема "Технологиите и талантът", която ще бъде последвана от "Технологиите и доверието" в началото на април.

Oще по темата можете да прочетете в следните текстове:

Глобалните мениджъри: Годината ще е по-силна

Албена Маркова: Българският бизнес е най-оптимистично настроен за бъдещето

Бизнесът в региона очаква по-добра година

Рецепти за подготовка на мениджъри