Бизнесмени в Космоса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесмени в Космоса

Бизнесмени в Космоса

Добре дошли във второто издание на космическата надпревара. Неин двигател не са вече амбициите за световно господство на двете ядрени суперсили СССР и САЩ, а прагматични бизнесмени, които търсят печалба отвъд пределите на земната атмосфера

Момчил Милев
36262 прочитания

Темата накратко

- "Булсатком" ще изстреля скоро първия български сателит от 36 години насам

- Близкият Космос става все по-достъпен заради навлизането на частни компании в него и конкуренцията между тях

- Изпращането на товари в Космоса радикално поевтинява, а първите космически туристи ще излетят до няколко години

Една от популярните теории на конспирациите гласи, че Нийл Армстронг никога не е стъпвал на Луната. И също така, че всички кадри от разходки на астронавти по лунната повърхност са фалшифицирани и заснети от легендарния режисьор на фантастични филми Стенли Кубрик. Е, по ирония на съдбата след около две години може да се окаже, че един друг, не по-малко популярен кинематографист-фантаст - създателят на "Аватар" Джемс Камерън, смело се е запътил по стъпките на Армстронг.

По неофициална информация на The Economist режисьорът на най-печелившия филм на всички времена ще е единият от двамата космически туристи, които ще прелетят в орбита около Луната. Така Камерън и неговият съекипник ще се превърнат в първите хора, полетели отвъд геостационарна орбита от 1972 г. насам. По-интересното е, че епичното пътешествие е изцяло частно начинание. То трябва да бъде извършено с капсулата за многократна употреба Dragon 2 на космическата фирма SpaceX на милиардера визионер Илън Мъск в края на 2018 или началото на 2019 г.

Всичко това вече не е научна фантастика и има реален шанс наистина да се случи в описаните срокове - първата версия на частния космически кораб Dragon вече редовно се използва в снабдителни полети до Международната космическа станция. SpaceX вече има зад гърба си 33 успешни изстрелвания и приземявания на своята ракета за многократно ползване Falcon 9 (8 само за последната една година), с която между другото трябва да излети и спътникът на компанията "Булсатком" - първият български комуникационен спътник от десетилетия насам (повече - тук). До четири месеца SpaceX ще проведе изпитания на по-мощната версия на своята ракета, наречена Falcon Heavy, която ще е способна да изстреля кораб до Луната и назад. Като параметри тя ще е съизмерима със Saturn V, извела в Космоса всички кораби от програмата Appolo, но с тази разлика, че е за многократна употреба.

В началото на 2018 също така SpaceX ще се състезава с друга частна компания - Blue Origin на създателя на Amazon.com Джеф Безос, за титлата на първата компания, изпратила частни астронавти в орбита (през 2003 г. частната совалка SpaceShipOne извърши само суборбитално излизане в Космоса за няколко минути, движейки се "само" с 4000 км/ч). Blue Origin от своя страна също работи по конструирането на своя тежка ракета за многократна употреба, наречена New Glenn, способна да изпраща кораби и товари отвъд орбитата на Земята.

Така че - добре дошли във второто издание на космическата надпревара. Неин двигател не са вече амбициите за световно господство на двете ядрени суперсили СССР и САЩ, а прагматични бизнесмени, които търсят печалба отвъд пределите на земната атмосфера.

Малка стъпка за човека - голям скок за бизнеса

Евентуалното скорошно пътешествие на Джеймс Камерън около Луната е само ефектната част от нещо, което тихомълком се случва през последните няколко години: стремителното навлизане на технологични инвеститори и предприемачи в космическия бизнес, до момента доминиран от държавни агенции и техните подизпълнители от епохата на Студената война. Гореспоменатите частни фирми SpaceX и Blue Origin (а и не само те) успешно започнаха да разбиват комфорта на традиционните играчи в аерокосмическия бизнес, драстично сваляйки цената за извеждане на товари в орбита. А точно това е нужно за по-бързото трансформиране на близкия Космос от зона предимно за чисто научни изследвания в терен за правене на бизнес.

Само за сравнение: ако един полет с Delta IV Heavy на United Launch Alliance (съвместен проект на старите аерокосмически мастодонти Lockheed Martin и Boeing) струва $315 млн., а с ракетите на ЕС или Русия - $150 - 200 млн., то SpaceX свали цената до $62 млн. И то още преди да използва отново някоя от своите ракети за многократна употреба, което между другото вече се случи за пръв път през март тази година. Технологичният стартъп Rocket Labs пък успя да изстреля своята лека двустепенна ракета Electron и обещава наистина лоукост космически полети, като започне да изпраща в орбита товари до 150 кг на радикално ниската цена от 5 млн. долара на излитане. Така че вече може да се каже, че Космосът наистина започва да става по-достъпен, да се приватизира и да не е запазена територия само за държавите и работещите за тях "стари" корпорации.

Космическата икономика в числа

Въпреки че частните проекти, ориентирани към съседни небесни тела като Луната, Марс или обекти от астероидния пояс, са все още в идейната или подготвителната си фаза, приватизацията на околоземното прострнаство тече с пълна сила, сочат данните в аналитичния доклад The Space Report 2016 на The Space Fondation. Приходите от комерсиалните дейности вече съставляват над три четвърти от цялата глобална икономическа активност в Космоса, която за 2015 г. се оценява на $322,49 млрд. (291.4 млрд. евро). Най-печелившите дейности са две - производството на наземни станции и екипировка с 99.7 млрд. евро (75% се падат на GPS - екипировката и навигационни услуги) и сателитно радиоразпръскване - 92.3 млрд. евро, от които 96% са приходи от спътникова телевизия. Най-общо казано, парите в тази категория идват основно от телекомуникации, радио-телевизионно разпръскване и наблюдение на земната повърхност.

Автор: Мадлен Начева

Другият голям сегмент от космическата икономика е производството, комерсиалната инфраструктура и поддържащите индустрии, които през 2015 г. се оценяват на около 107 млрд. евро. Тук попада производството на ракети, космически апарати, спътници, наземна екипировка, оборудване за изстрелване, както и самото изстрелване, изследователските дейности и застраховането. Самият глобален пазар на извеждане в орбита за 2015 г. не е голям като приходи и се оценява само на 7.2 млрд. евро. Той обаче все пак е най-важният компонент от космическата икономика и без него останалите активности в околоземна орбита биха били невъзможни.

Краят на совалките - шанс за предприемачите

Новата космическа надпревара е катализирана от едно конкретно събитие преди около шест години - краят на американската програма за пилотирани космически полети. На 21 юли 2011 г. е извършен последният полет на совалката "Атлантис", след което всички полети на астронавти до и от Международната космическа станция стават зависими от Русия. Периодичните товарни доставки пък се разпределят между големите участници в проекта и започват да се извършват с ракети за еднократна употреба. "Всъщност влизането на нови играчи беше свързано със спирането на програмата "Шатъл". Едно изстрелване на совалката струваше минимум 500 млн. долара, така че НАСА каза " ОК, ето тези пари за който може да го прави". Така се появиха трите нови играча начело със SpaceX", коментира за "Капитал" български специалист, който работи в белгийска космическа фирма. Той уточнява, че космическият бизнес дълги години е бил твърде дискретен и консервативен.

Подобна е ситуацията в продължение на десетилетия и в САЩ, но там мастодонтите са най-вече Boeing и Lockheed Martin. През 2012 г. обаче олигополното им сътрудничество с НАСА е разбито - компанията SpaceX на Илън Мъск успешно изпраща до Международната космическа станция (МКС) първата частна товарна капсула, наречена Dragon. Благодарение на договора с НАСА милиардерът добавя към своите първоначални 100 млн. долара достатъчно държавно финансиране, за да доразвие технологията за приземяване на ракети за многократна употреба. "През 2008 г. SpaceX беше съвсем близо до провала", признава си Мъск в своите мемоари.

"Първите три старта на Falcon бяха неуспешни и фирмата щеше да фалира, ако четвъртият пуск не беше успял", спомня си и българският космически експерт в Белгия. След това обаче SpaceX подписва меморандум с НАСА за разработката на технологии за товарни полети до МКС и през годините взима по тази линия около 1,6 млрд. долара държавно финансиране. Друга частна компания също печели поръчка и започва аналогични товарни полети в Космоса - Orbital Sciences Corp. с техния кораб Cygnus. Към тях през миналата година се присъедини и частната Sierra Nevada, която първоначално разработваше пилотирана совалка на име Dream Chaser, но след като отпадна от надпреварата, ще я преоборудва за товарни полети до МКС.

Blue Origin на Безос пък печели финансиране от НАСА за разработката на пилотирани космически полети и така през ноември 2015 г. прави първото успешно изстрелване и приземяване на ракетата New Sheppard и нейната капсула близо месец преди аналогичния пуск на SpaceX. Според последния доклад на НАСА щатската космическа агенция е разпределила по линия на подобни проекти с частния бизнес около 7.5 млрд. долара. И по този начин индиректно е финансирала техните иновативни ракетни технологии, драстично свалящи цената на космическите полети в момента и правещи възможен бума на предприемачеството в т.нар. близък Космос.

Малко конкуренция не пречи

Иновациите на частни фирми като SpaceX и Blue Origin провокира и старите играчи в космическия сектор да се поразмърдат. Съревнованието между т.нар. стар Космос и нов Космос е заложено и в стратегията за развитие на НАСА на президента Тръмп, където пише, че "агенцията ще даде приоритет на икономическия растеж и създаване на нови индустрии и работни места в частния сектор за сметка на изследователските и други езотерични дейности". Подобни намерения, макар и не толкова радикално формулирани, имаше и предшественикът му Барак Обама и това явно вече дава плодове. Аерокосмическият мастодонт Airbus Defence and Space например обяви, че работи по технология, с която "да спасява" ценните компоненти (двигатели и авионика) от първата степен на ракетите си. За целта те ще бъдат отделени в отделен модул с крила, който ще се приземява, управляван дистанционно като дрон. Технологията обаче едва ли ще е готова преди 2025 - 2030 г. и ще присъства в ракетите Ariane 6. Boeing пък разработват дистанционно управлявана совалка на име Phantom Express, която ще излита като ракета, ще изстрелва втората си степен в орбита, след което ще се приземява като самолет. Идеята на щатския космически гигант е по подобие на SpaceX да поевтини извеждането на малки сателити в орбита.

Втората космическа надпревара всъщност започна сравнително скоро. През последните години компаниите се занимаваха предимно с изследвания и развитие на технологиите, а резултатите от тях тепърва ще се виждат. Изстрелването на сателита на Булсатком е само най-видимата от България част от него. Големите новини от Космоса обаче - по-далечни пътувания, добив на суровини извън Земята, тепърва предстоят. Въпросът вече не е дали, а кой пръв ще ги направи. 

Евентуалното скорошно пътешествие на "частни" астронавти около Луната е само ефектната част от нещо, което тихомълком се случва през последните няколко години: стремителното навлизане на технологични инвеститори и предприемачи в космическия бизнес, до момента доминиран от държавни агенции и техните подизпълнители от епохата на Студената война.
Фотограф: SpaceX

Темата накратко

- "Булсатком" ще изстреля скоро първия български сателит от 36 години насам

- Близкият Космос става все по-достъпен заради навлизането на частни компании в него и конкуренцията между тях

- Изпращането на товари в Космоса радикално поевтинява, а първите космически туристи ще излетят до няколко години

Една от популярните теории на конспирациите гласи, че Нийл Армстронг никога не е стъпвал на Луната. И също така, че всички кадри от разходки на астронавти по лунната повърхност са фалшифицирани и заснети от легендарния режисьор на фантастични филми Стенли Кубрик. Е, по ирония на съдбата след около две години може да се окаже, че един друг, не по-малко популярен кинематографист-фантаст - създателят на "Аватар" Джемс Камерън, смело се е запътил по стъпките на Армстронг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vnc1464367700497983 avatar :-|
    stefank

    Мотор няма още измислен да стигне до Луната. Ракетната технология е стара и изчерпана още от времето на Циолковски.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "stefank":


    Има още една технология - на лапнишараните инвеститори на борсата. Много е напредничава - продаваш един билет за 100 долара и хоп - получаваш от борсата 100 милиона. Ако пък билета е за 10 милиона - хоп лапнишараните дават 10 милиарда.

    Така работят и нискотарифните компании. Така работи и Убер, така работи и Тесла. Обещания.. обещания и мечти. И тук там нещо се сбъдва.. 1 към 100. Създадено и продадено към получени средства от лапнишараните/всъщност има и едни които са акули.. те дават средствата и наливат.. а щом наливат без ограничения.. и в пустинята изникват растения/. Така стана с Амазон например - 10-15 годни им наливаха пари.. С тези пари Африка рай щеше да стане.

  • 3
    ceco avatar :-|
    Цецо

    Когато човек не разбира от нещо е добре да пише за него. Поне според автора. Добре поне, че този път не е анонимен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK