Първо беше това:
За пръв път в модерната история три силни урагана се подредиха един до друг едновременно в Атлантическия океан. Бурите с нежни имена "Ирма", "Катя" и колегата им "Хосе" позираха заедно пред метеорологичните сателити и предизвикаха алюзии с катастрофичния филм "Денят след утре".
После метеоролозите обърнаха внимание, че тази седмица е изравнен един рекорд от по-миналия век - от далечната 1893 г. През всяка от последните десет седмици над Атлантическия океан е имало по един ураган. Като се има предвид, че сезонът на големите бури още не е завършил, още една от тях ще запише нова глава в наблюдението на климата.
Това обаче не са всички изненади за тази година. Последният ураган - "Офелия", беше най-източният от толкова голяма степен в цялата история на метеорологичните записи. Колко огромна е разликата може да се види тук:
Сините точки са ураганите до момента, а червеният знак е мястото на възникване на "Офелия". Бурята достигна до Ирландия, макар и вече с по-слаба сила - не като ураган, а като посттропически циклон. Въпреки по-ниския статус "Офелия" пак нанесе доста сериозни щети - трима души загинаха и поне 360 хил. останаха без ток. Това беше най-силната буря, достигала до Ирландия от над 50 години.
Натрупването на всички тези събития може лесно да предизвика усещане за глобална катастрофа, но това за щастие не е така. Причината за силния ураганен сезон тази година е комбинацията от три климатични фактора, всеки от които има значение за образуването на атлантически циклони. Първият е слабото (почти изчезнало тази година) явление "Ел Ниньо". То представлява покачване на температурата на повърхностните води в източните тропически части на Тихия океан и има отражение върху климата на цялата планета. Вторият важен фактор според американската агенция NOAA която следи океаните и атмосферата, е по-високата температура на водата в Атлантическия океан. Тропическите циклони, от които понякога се раждат ураганите, по принцип се образуват, когато топлият и влажен въздух се издигне бързо нагоре в атмосферата. Опростено казано, колкото повече топлина и влага има, толкова по-голяма може да е силата. Третият фактор, който тази година допринася за силния сезон на атлантическите циклони, са по-слабите от обичайното вертикални въздушни течения в региона. Комбинацията от всичко това е виновна за описаните по-горе рекорди.
Това обаче не означава, че промяната в климата няма никакво отношение към ураганите тази година. Метеоролозите смятат, че повишаването на температурите прави циклоните по-силни и по-продължителни. Колкото по-топло е, толкова повече влага има в ураганите и съответно те могат да нанасят по-големи щети с повече валежи и съответно наводнения.
Сезонът на ураганите още не е официално завършил. През спокойните години тропическите циклони, които се развиват в урагани, са рядко явление през октомври и още по-рядко през ноември. Тази година обаче показа, че е всичко друго, но не и спокойна, така че може би предстоят още изненади.
Първо беше това:
1 коментар
За нас, в Източна Европа е интересно да четем за тези събития, без да участваме пряко в тях, в С. Америка да му мислят и да вземат мерки, че са преки потърпевши... А предполагам, че тепърва ще бъдем свидетели на по-свирепи бури...