Благодарение на топлия климат на мястото на сегашната тундра се простирали гъсти гори. В тях препускали екзотични животни като тричифтокопитни коне и гигантски камили. Гръмотевичните бури предизвиквали пожари с толкова големи мащаби, че димът от тях понякога дори временно променял микроклимата в региона. И въпреки че това едва ли може да даде отговор в каква степен ще се увеличат пожарите в субполярната зона в наши дни, учените предупреждават, че човечеството очевидно ще трябва да се готви за подобни заплахи в бъдеще.

Друг екип изследователи пък разработва компютърен климатичен модел, който симулира как океаните, атмосферата и сушата реагират на парниковия ефект през Плиоцена. Учените стигат до извода, че по време на тази геологична епоха в Тихия океан е имало друго мощно течение, подобно на сегашния Гълфстрийм в Атлантика, което по аналогичен начин влияело на времето и климата. Именно Гълфстрийм в момента поддържа от умерени до топли температури по източното крайбрежие на САЩ и в Западна Европа.

Трети екип пък стига до извода, че действително е имало разтопяване на антарктическия лед, но това се е случило по различно време в Гренландия и Северния ледовит океан от една страна и в Антарктида - от друга. В този период морското равнище било около 25 метра по-високо, отколкото сега, което означава, че не всичкият полярен лед е пострадал. Според учените, ако цялата "ледена кора" на Гренландия изчезне, нивото на световния океан ще се покачи с 6 метра, а ако това се случи и в Антарктида – повишението ще е с още около 60 метра. Затова изследователите стигат до извода, че когато покривката на Гренландия се топи, шапката на Антарктида остава сравнително стабилна и обратното.

Учените също така отбелязват, че преди около 2.6 млн. години нивата на въглероден диоксид спадат и Плиоценът приключва. Тяхното предположение е, че ерозиращи скали са изтеглили голяма част от парниковия газ от атмосферата, след което са го разтворили в океана. Така Земята навлязла в период на охлаждане, предизвикал серия от ледени епохи...