Топло, топло...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топло, топло...

Топло, топло...

В опит да предвидят последствията от парниковия ефект учени изучават досегашната еволюция на Земята

10882 прочитания

Представете си свят, където полярните ледени шапки се топят, морското равнище застрашително се повишава, а атмосферата е наситена с въглероден диоксид. Звучи познато, нали? Всъщност не става дума за съвремието. Нито пък за сцена от екологичния документален филм "Неудобната истина" на бившия щатски вицепрезидент Ал Гор. Добре дошли в Плиоцена - геологически период, "сполетял" съвсем реално добрата стара Земя преди около три милиона години. Не е много ясно какво точно е предизвикало увеличаването на парниковите газове в този отрязък от време. Сигурно е обаче, че високите нива на въглеродния диоксид са загрели планетата, задържайки топлината в атмосферата.

За да получат по-добра представа какво би могло да се случи с нашия свят в условията на глобално повишаване на температурата, различни екипи изследователи решават да се вгледат в геологичното минало и да изучат по-подробно по-топлите периоди от него. В тази категория попада например последният период на мезозойската ера, наречен Креда, и най-вече времето преди около 90 млн. години или пък границата между Палеоцена и Еоцена преди около 56 млн. години.

Най-близки до съвременните условия обаче се оказал Плиоцена, продължил в периода преди 5.3 и 2.6 млн. години. Някъде в неговата среда нивата на въглеродния диоксид достигнали толкова високи нива, че предизвикали глобален парников ефект, подобен на настоящия. Опитвайки се да предвидят бъдещето на нашия свят, няколко екипа учени решили да анализират различни аспекти от миналото на планетата във въпросния геологичен период. Част от тях започнали да изследват недрата на субполярния пояс и установили, че преди 3 милиона години средните температури били с около 10 - 20 градуса по Целзий по-високи, отколкото сега. И докато в Сибир е било с 8 градуса по-топло, в Северна Канада, Гренландия и околните острови тази разлика достигала 18 градуса. Оказва се, че през Плиоцена арктическите зони се загрявали много повече, отколкото останалата част от планетата.

Благодарение на топлия климат на мястото на сегашната тундра се простирали гъсти гори. В тях препускали екзотични животни като тричифтокопитни коне и гигантски камили. Гръмотевичните бури предизвиквали пожари с толкова големи мащаби, че димът от тях понякога дори временно променял микроклимата в региона. И въпреки че това едва ли може да даде отговор в каква степен ще се увеличат пожарите в субполярната зона в наши дни, учените предупреждават, че човечеството очевидно ще трябва да се готви за подобни заплахи в бъдеще.

Друг екип изследователи пък разработва компютърен климатичен модел, който симулира как океаните, атмосферата и сушата реагират на парниковия ефект през Плиоцена. Учените стигат до извода, че по време на тази геологична епоха в Тихия океан е имало друго мощно течение, подобно на сегашния Гълфстрийм в Атлантика, което по аналогичен начин влияело на времето и климата. Именно Гълфстрийм в момента поддържа от умерени до топли температури по източното крайбрежие на САЩ и в Западна Европа.

Трети екип пък стига до извода, че действително е имало разтопяване на антарктическия лед, но това се е случило по различно време в Гренландия и Северния ледовит океан от една страна и в Антарктида - от друга. В този период морското равнище било около 25 метра по-високо, отколкото сега, което означава, че не всичкият полярен лед е пострадал. Според учените, ако цялата "ледена кора" на Гренландия изчезне, нивото на световния океан ще се покачи с 6 метра, а ако това се случи и в Антарктида – повишението ще е с още около 60 метра. Затова изследователите стигат до извода, че когато покривката на Гренландия се топи, шапката на Антарктида остава сравнително стабилна и обратното.

Учените също така отбелязват, че преди около 2.6 млн. години нивата на въглероден диоксид спадат и Плиоценът приключва. Тяхното предположение е, че ерозиращи скали са изтеглили голяма част от парниковия газ от атмосферата, след което са го разтворили в океана. Така Земята навлязла в период на охлаждане, предизвикал серия от ледени епохи...

Представете си свят, където полярните ледени шапки се топят, морското равнище застрашително се повишава, а атмосферата е наситена с въглероден диоксид. Звучи познато, нали? Всъщност не става дума за съвремието. Нито пък за сцена от екологичния документален филм "Неудобната истина" на бившия щатски вицепрезидент Ал Гор. Добре дошли в Плиоцена - геологически период, "сполетял" съвсем реално добрата стара Земя преди около три милиона години. Не е много ясно какво точно е предизвикало увеличаването на парниковите газове в този отрязък от време. Сигурно е обаче, че високите нива на въглеродния диоксид са загрели планетата, задържайки топлината в атмосферата.

За да получат по-добра представа какво би могло да се случи с нашия свят в условията на глобално повишаване на температурата, различни екипи изследователи решават да се вгледат в геологичното минало и да изучат по-подробно по-топлите периоди от него. В тази категория попада например последният период на мезозойската ера, наречен Креда, и най-вече времето преди около 90 млн. години или пък границата между Палеоцена и Еоцена преди около 56 млн. години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK