С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 дек 2017, 18:23, 10703 прочитания

Топло, топло...

В опит да предвидят последствията от парниковия ефект учени изучават досегашната еволюция на Земята

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Топло, топло...

Представете си свят, където полярните ледени шапки се топят, морското равнище застрашително се повишава, а атмосферата е наситена с въглероден диоксид. Звучи познато, нали? Всъщност не става дума за съвремието. Нито пък за сцена от екологичния документален филм "Неудобната истина" на бившия щатски вицепрезидент Ал Гор. Добре дошли в Плиоцена - геологически период, "сполетял" съвсем реално добрата стара Земя преди около три милиона години. Не е много ясно какво точно е предизвикало увеличаването на парниковите газове в този отрязък от време. Сигурно е обаче, че високите нива на въглеродния диоксид са загрели планетата, задържайки топлината в атмосферата.

За да получат по-добра представа какво би могло да се случи с нашия свят в условията на глобално повишаване на температурата, различни екипи изследователи решават да се вгледат в геологичното минало и да изучат по-подробно по-топлите периоди от него. В тази категория попада например последният период на мезозойската ера, наречен Креда, и най-вече времето преди около 90 млн. години или пък границата между Палеоцена и Еоцена преди около 56 млн. години.


Най-близки до съвременните условия обаче се оказал Плиоцена, продължил в периода преди 5.3 и 2.6 млн. години. Някъде в неговата среда нивата на въглеродния диоксид достигнали толкова високи нива, че предизвикали глобален парников ефект, подобен на настоящия. Опитвайки се да предвидят бъдещето на нашия свят, няколко екипа учени решили да анализират различни аспекти от миналото на планетата във въпросния геологичен период. Част от тях започнали да изследват недрата на субполярния пояс и установили, че преди 3 милиона години средните температури били с около 10 - 20 градуса по Целзий по-високи, отколкото сега. И докато в Сибир е било с 8 градуса по-топло, в Северна Канада, Гренландия и околните острови тази разлика достигала 18 градуса. Оказва се, че през Плиоцена арктическите зони се загрявали много повече, отколкото останалата част от планетата.

Благодарение на топлия климат на мястото на сегашната тундра се простирали гъсти гори. В тях препускали екзотични животни като тричифтокопитни коне и гигантски камили. Гръмотевичните бури предизвиквали пожари с толкова големи мащаби, че димът от тях понякога дори временно променял микроклимата в региона. И въпреки че това едва ли може да даде отговор в каква степен ще се увеличат пожарите в субполярната зона в наши дни, учените предупреждават, че човечеството очевидно ще трябва да се готви за подобни заплахи в бъдеще.

Друг екип изследователи пък разработва компютърен климатичен модел, който симулира как океаните, атмосферата и сушата реагират на парниковия ефект през Плиоцена. Учените стигат до извода, че по време на тази геологична епоха в Тихия океан е имало друго мощно течение, подобно на сегашния Гълфстрийм в Атлантика, което по аналогичен начин влияело на времето и климата. Именно Гълфстрийм в момента поддържа от умерени до топли температури по източното крайбрежие на САЩ и в Западна Европа.



Трети екип пък стига до извода, че действително е имало разтопяване на антарктическия лед, но това се е случило по различно време в Гренландия и Северния ледовит океан от една страна и в Антарктида - от друга. В този период морското равнище било около 25 метра по-високо, отколкото сега, което означава, че не всичкият полярен лед е пострадал. Според учените, ако цялата "ледена кора" на Гренландия изчезне, нивото на световния океан ще се покачи с 6 метра, а ако това се случи и в Антарктида – повишението ще е с още около 60 метра. Затова изследователите стигат до извода, че когато покривката на Гренландия се топи, шапката на Антарктида остава сравнително стабилна и обратното.

Учените също така отбелязват, че преди около 2.6 млн. години нивата на въглероден диоксид спадат и Плиоценът приключва. Тяхното предположение е, че ерозиращи скали са изтеглили голяма част от парниковия газ от атмосферата, след което са го разтворили в океана. Така Земята навлязла в период на охлаждане, предизвикал серия от ледени епохи...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайските проблеми на Apple Китайските проблеми на Apple

Коронавирусът е само началото

26 фев 2020, 60 прочитания

Герд Леонард: Рано е да се тревожим за екзистенциалните рискове от технологиите Герд Леонард: Рано е да се тревожим за екзистенциалните рискове от технологиите

Футуристът, лектор и автор пред "Капитал"

25 фев 2020, 975 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
App-ове на седмицата

"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10