Джобно швейцарско ножче светлина или лазерен меч?

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Проф. Теньо Попминчев е име, което последните години набира все повече популярност. През 2016 г. той получи награда "Питагор" от Министерството на образованието и науката за значим принос на български учен работещ в чужбина, а списание Science news го определи като един от 10-те най-перспективни млади учени, "които ще направят следващите големи открития".

Той е роден през 1976 г. в Казанлък и като ученик попада на вече легендарния учител по физика Теодосий Теодосиев. Освен негов ученик в природо-математическата гимназия в града младият тогава Попминчев посещава и специалната лятна школа на Теодосий Теодосиев, която запалва в него любовта към физиката. "Благодарен съм, че винаги съм попадал на учители - от училищната скамейка, до Софийския университет и Университета в Боулдър, Колорадо. За да научиш един занаят, е необходимо да се учиш от най-добрите специалисти в света, а не от институции или книги", споделя проф. Попминчев пред БНР.


Причината за големия му успех е разработеното от него и брат му Димитър устройство, което сп. Science news нарече "джобно швейцарско ножче светлина". Откритието от 2015 г. се побира в ръка и представлява рентгенов лазер със свръхкъси импулси, способни да наблюдават и най-бързите и дребни процеси в природата с много добра разделителна способност.

Неговото устройство е и уникален напредък и защото досегашните рентгенови лазери досега са обикновено огромни инсталации, които използват колосални количества енергия.

"Естествено има много нови приложения", разказва проф. Попминчев пред БНР. "Ако искаме да направим нов, много по-бърз процесор за мобилен телефон или за лаптоп, трябва да правим много повече транзистори за единица площ и предизвикателствата са, че първо не можем да печатаме малки схеми, а такъв лазер има възможността да вижда такива размери, но това далеч не е всичко", завършва той.



Проф. Попминчев не изключва военните приложения за това свое откритие и интереса от тези среди към него, както и потенциалните му приложения в електрониката, навигацията и медицината. "Това, за което мечтая, преди да се пенсионирам, е да направя рентгенов лазер за медицински цели", споделя проф. Попминчев. "В момента устройството излъчва мек рентген, като рентгеновите лъчи не проникват надълбоко в материята. А твърдият рентгенов лазер, за който мечтая, би могъл да прониква през много по-плътни обекти и да има много повече приложения като например медицински снимки с много по-голяма резолюция от сегашните", обяснява проф. Попминчев.

Причината за тази мечта се корени в потенциалните революционни възможности за нуждите на медицината. "С един твърд рентгенов лазер бихме могли да стигнем до резолюция до атомно ниво - да диагностицираме ракови заболявания в много по-ранен стадий, а тогава и облъчването на тялото ще бъде много по-малко", обяснява проф. Попминчев.