Убиецът на пластмаса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Убиецът на пластмаса

Според проф. Джон Макгийхан от Университета в Портсмут ензимът PETase трябва да се разглежда като потенциално революционна технология за рециклиране на пластмасите, защото на практика ги разгражда до базовите им съставки.

Убиецът на пластмаса

Учени са разработили ензим, който разгражда полетиленовите опаковки за дни

Момчил Милев
16741 прочитания

Според проф. Джон Макгийхан от Университета в Портсмут ензимът PETase трябва да се разглежда като потенциално революционна технология за рециклиране на пластмасите, защото на практика ги разгражда до базовите им съставки.

© Reuters


Задава се революция при рециклирането на пластмаса.

Изследователски екипи от няколко държави са успели да синтезират революционен нов ензим, който в дългосрочен план може да се окаже решение на все по-сериозния проблем с пластмасовите отпадъци. Разработката е дело на учени от Университета в Портсмут, Великобритания, и Националната лаборатория за възобновяеми енергоизточници (NREL) към щатското министерство на енергетиката. Тя се базира на предишната работа на техни японски колеги, обявили странно и неочаквано откритие само преди 2 години. През май 2016 г. група японски учени съобщиха, че са успели да изолират бактерия, хранеща се с пластмаса от типа "полиетилен терефталат", или PET. От този петролен субпродукт се правят повечето опаковки за храни и напитки, замърсяващи околната среда.

Името на бактерията е Ideonella sakaiensis и тя произвежда ензим, наречен PETase. Чрез него микроорганизмът разгражда пластмасите и си набавя от тях хранителни вещества. Интригуващото откритие е направено в околностите на фабрика за преработка на бутилки край пристанищния град Сакай. Учените са шокирани от находката, тъй като PET съществува в природата от около 50 години и бактерията явно е еволюирала изключително бързо, така че да консумира синтезирано от хората вещество. Според проф. Джон Макгийхан, който участва в настоящото изследване, Ideonella sakaiensis най-вероятно е произлязла от бактериите, хранещи се с природни полиестери. Последните присъстват в листата на растенията и играят защитна функция.

Преминаването към "пластмасова диета", включваща в менюто изключително устойчивия и твърд PET, според изследователите е "твърде неочаквано". Сформиран е международен екип, който започва да изследва японската бактерия и по-специално как протича еволюцията на ензима PETase. За целта учените решават да създадат детайлизиран 3D модел на веществото, използвайки мощния рентгенов лазер Diamond Light Source в Оксфордшайър, Великобритания. Приспособлението може да излъчва светлина, която е 10 млрд. пъти по-силна от слънчевата и действа като микроскоп, способен да "види" отделните атоми. Събраната информация за PETase е обработена чрез компютърен симулационен модел, разработен от учени в Университета на Южна Флорида, САЩ, и Университета в Кампинас, Бразилия.

След като установява точната структура на ензима, екипът си дава сметка, че тя не е напълно оптимизирана. Учените решават, че могат да повишат ефективността й, внасяйки незначителни корекции. Така действието на PETase, който може да разгражда пластмасата за дни вместо за стотици години, се увеличава с още 20%.

Изследователите изпробват ензима и с друга форма на полиетилена, наречена PEF. Тя се произвежда от растения, а не от петрол, и се разглежда като алтернатива за производство на индустриални опаковки. "Бяхме абсолютно втрещени, защото при нея ензимът работи още по-добре", коментира проф. Макгийхан. Според него веществото подлежи на допълнително подобряване и в близко бъдеще ще може да се синтезира в индустриални мащаби.

Причината ензимът PETase да се разглежда като потенциално революционна технология за рециклиране на пластмасите е, че на практика той ги разгражда до базовите им съставки. Така полиестерите, произвеждани в момента от петрол, отново ще могат да бъдат превръщани в пластмасови бутилки, опаковки и облекла от изкуствени тъкани и по този начин ще може да се постигне 100% рециклиране. При технологиите за преработка, използвани в момента, това все още не е така. Сега след всяко рециклиране пластмасите слизат едно ниво надолу по спиралата на качеството: бутилките се превръщат в изкуствени вълнени тъкани, след това – в мокети, а накрая обикновено финишират на бунището, замърсявайки природата за столетия напред. Благодарение на PETase обаче качествените пластмаси отново ще могат да се превръщат в качествени пластмаси, вместо за това да се хабят нови и нови количества петрол.

По всяка вероятност новият ензим все още се намира на няколко години разстояние от масовото му прилагане в индустрията. Учените ще трябва да го модифицират още, така че да заработи по-бързо, да стане икономически ефективен и да се превърне в неделима част от процеса по рециклиране.

Задава се революция при рециклирането на пластмаса.

Изследователски екипи от няколко държави са успели да синтезират революционен нов ензим, който в дългосрочен план може да се окаже решение на все по-сериозния проблем с пластмасовите отпадъци. Разработката е дело на учени от Университета в Портсмут, Великобритания, и Националната лаборатория за възобновяеми енергоизточници (NREL) към щатското министерство на енергетиката. Тя се базира на предишната работа на техни японски колеги, обявили странно и неочаквано откритие само преди 2 години. През май 2016 г. група японски учени съобщиха, че са успели да изолират бактерия, хранеща се с пластмаса от типа "полиетилен терефталат", или PET. От този петролен субпродукт се правят повечето опаковки за храни и напитки, замърсяващи околната среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    PET и PEF не са някакви разновидности на полиетилена, въпреки че се съдържа в името им. Не си приличат нито по получаване, нито по свойства. В органичната химия наименованията не се образуват по начин, който да дава представа за свойствата им.

  • 2
    pornpig avatar :-P
    pornpig

    С всяко преписване на новината се скъсява срокът :)))
    Преди няколко дни в оригинала пишеше, че основният недостатък е, че работи прекалено бавно, после в други медии пишеха, че не е достатъяно бързо, после други писаха, че става за месеци, и т.н. и т.н. И днес при поредното преписване Капитал вече твърди, че работи за яасове! :)))
    Утре в Плик очаквайте, че ще работи за часове....трябва много бързо да си пием фантата преди да се е разпаднала бутилката :))))

  • 3
    slon avatar :-|
    slon

    Аз така и не разбрах след като се разгражда пластмасата, в какво се превръща ?
    Тези бактерии, ако се хранят с нея, после какво дрискат ?

  • 4
    ss avatar :-P
    SS

    С един куршум - два заека !

    Освен справянето с планините от боклуци , намаляване допълнително нуждите от петрол - демек куршум по петролните мафии !!!

  • 5
    morf avatar :-|
    morf

    До коментар [#3] от "slon":

    Въглероден диоксид и вода, след няколко преработки.

    PETase breaks down PET-plastic to monomeric mono-2-hydroxyethyl terephthalate (MHET) molecules. MHET is broken down in these bacteria to hydroxyethyl terephthalate with the help of MHETase enzyme. Hydroxyethyl terephthalate breaks down in water to terephthalic acid and ethylene glycol, which are environmentally harmless as they are broken down further to produce carbon dioxide and water.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK