С постоянна свързаност и умен телефон от почивката отпадна стресът на ориентирането в непознат град; на комуникацията с домакини, които не говорят чужди езици; на намирането на добър ресторант или денонощна аптека. През 2018 можете дори да поръчате и платите пица за децата на плажа, без да ставате от шезлонга. Или да включите камерата вкъщи, за да проверите дали сте изключили ютията. И не на последно място, където и да пътувате, има сто и един начина да известите майка ви, че сте пристигнали.

Скоростното развитие на телекомуникационните услуги през последните години промени неусетно не само начина, по който прекарваме ваканциите си. Достъпът до интернет и устройствата, които носим в джоба си, улесниха и ускориха личния и социалния ни живот. И оказаха огромно влияние върху това как се запознаваме, как общуваме, как се обичаме, как работим и как управляваме времето си. Никой вече не изпитва тревога за мегабайти или настройки на интернет достъп, тъй като телекомуникационните компании се превърнаха в универсални приносители на комфорт.

А за по-малко от десетилетие смартфоните се превърнаха от луксозна стока в незаменими устройства. Първото нещо, което хващаме сутрин, и последното, което оставяме вечер, преди да заспим. От средство за разговори с близки и познати еволюираха в нашия мозък извън телата ни. Той запазва, помни и архивира всяко парче информация, която влиза и излиза от живота ни. И ни държи непрекъснато свързани със света около нас.

Преглед на оригинала

"Има App за това"

стана универсален отговор на почти всяко предизвикателство, с което се сблъскваме в ежедневието си. През приложения управляваме финансите си, пазаруваме, следим колко калории изгаряме и колко спим), плащаме битовите си сметки. И макар заради скоростта на живеене (от много мегабити в секунда) усещането да е като че ли все нещо ни се изплъзва, всичко това ни спестява тонове време, усилия и стрес.

Благодарение на непрекъснатата свързаност взимаме и много по-информирани решения за живота си - от това какъв автомобил да купим до това кое е най-доброто училище за децата ни. Мобилните устройства не само ни осигуриха постоянен достъп до знание и съдържание и в някакъв смисъл ни направиха еднакво умни, но и направиха възможно да държим цялата информация на едно място. Изборът дали да я използваме за забавление или обогатяване е наш.

Забравихме що е то скука. Дори да имаме 5 минути, докато чакаме следващата мотриса на метрото, можем да чатим с приятел, да наваксаме с последния сезон на любим сериал, да проверим как се движат пазарите в Ню Йорк или просто да помятаме птици по прасета.

Но също така научихме, че непрекъснатият достъп до всякакво съдържание е вкусен и пристрастяващ. Откакто Twitter измислиха жеста "издърпай, за да освежиш" (pull-to-refresh) живеем с постоянното желание за нещо ново. А нескончаемият поток от стимули и възбуда се оказа истинско предизвикателство за умението ни да се съсредоточаваме в някоя конкретна задача.

Телекомуникационната революция промени изоснови и работния процес. Първо направи офисите излишни, а после и почти невъзможно да си тръгнеш от виртуалния си офис. Днес да си винаги "на линия" е вид бизнес култура и очакването по подразбиране е, че всеки може да реагира на служебна спешност, независимо дали се намира в болница или на далечен остров.

Днес много по-малко общуваме с глас и много повече с подбрани написани думи. Разговорите ни вече нямат начало и край, а текат в постоянно отворен чат на Viber, WhatsApp или Messenger. Дори и в служебна комуникация е прието да изразяваме емоциите си с emoji. Силата на романтичните връзки се тества в (не)търпението да изчакаме отговор на някое "обичам те" или "съжалявам".

С едно движение на палеца по екрана можем да намерим компания, утеха, любов. Да се скрием в "балона" на предпочитаната ни социална мрежа и да разменим мисли и идеи със съмишленици. Да се свържем със семейството си, колкото и на хиляди километри да се намира в момента то. Да преживеем отново и отново моменти с любими хора дълго след като те са си отишли от този свят.

Всичко това промени и разбиранията ни за лично пространство. Отказахме се от интимното. Днес никое преживяване не се брои, ако не го заснемеш, качиш онлайн и споделиш с познати и непознати. След появата на бутона "харесвам" във Facebook всичко се превърна в материал за споделяне - домът, децата, кучето - а социалните мрежи - във витрината на образа, който искаме да изградим за себе си.

В следващите десет години

с помощта на нашия телеком ще създаваме и откриваме още практически ползи на мобилната революция. Ще се свързваме в ново поколение мобилни мрежи, които ще направят възможно навлизането на автономните автомобили, виртуалната реалност и изкуствения интелект във всекидневието ни.

Ще влезем напълно в епохата на безкешовата икономика, когато всички парични транзакции ще станат виртуални. Ще избираме, пазаруваме и плащаме в магазините, без да се налага да разговаряме с никого на касата. Ще разчитаме все повече на интелигентните дигитални помощници от типа на Siri да организират всекидневието ни. Ще управляваме всички уреди в дома си и автомобила си от от "облака", а устройството за достъп ще е неочаквано без значение - телефон, компютър, обществен терминал. Важен ще е личният акаунт на потребителя, нивата му на достъп до услуги и личният му лайфстайл.

Следващите десет години ще са и за осмисляне на всичко, което ни се случи дотук. И което ни откри нови философски и морални територии за изследване. Както пише израелският професор по история Ювал Ноа Харари, автор на световния бестселър "Homo Deus. Кратка история на утрешния ден": "Индивидът се превърна в миниатюрен чип в една гигантска система, която никой не разбира съвсем. Този непрекъснат поток от данни запалва искрата на нови открития, които никой не е планирал, не контролира или не схваща."

Може би това ще ни направи по-селективни към технологиите, които потребяваме. Ще избираме тези, които ни позволяват да живеем гъвкаво и ни освобождават време за себе. Ще защитаваме правото си "да се изключиш" и да изтриеш дигиталните си следи. Ще търсим лукса на офлайн съществуването. А за онлайн живота си ще разчитаме на сигурен партньор, с който ще сме свързани, който ще ни свързва и който ще прави въпросите на утрешния ден още по-неусетно лесни за задаване.