С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 окт 2018, 16:00, 8979 прочитания

Internet of Things #2: Как интернетът на нещата ще промени центровете за данни

Работата с огромни количества IoT данни в реално време многократно ще увеличи натоварването

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може и да не ви се вярва, но в съвсем близко бъдеще сензорите на всеки безжично свързан автономен автомобил ще генерират информация от порядъка на 4 терабайта дневно. А сега си представете какъв капацитет за пренос и обработка на данни ще е нужен, когато самоуправляващите се превозни средства престанат да са екзотика на пътя и започнат автоматично да комуникират помежду си без намесата на своите пасажери...

Отварянето на все повече бизнеси към дигиталната сфера и особено възходът на интернета на нещата (Internet of Things, или IoT) създават нуждата от системи, които да поддържат тези нови услуги и да обработват масивите от данни, генерирани от тях. В основата им логично ще бъдат вече познатите ни центрове за данни, оформящи се на свой ред като процъфтяващ бизнес в глобален мащаб, а все повече и в България. Работата с огромни количества IoT данни в реално време многократно ще увеличи натоварването на центровете и ще изправи доставчиците на този вид услуги пред нови предизвикателства по отношение на капацитета, сигурността и информационната архитектура.


За големите технологични компании като Intel производството на процесори за центрове за данни вече е разрастващ се бизнес с приходи, балансиращи затихналия интерес към процесорите за персонални компютри. У нас центровете за данни и по-конкретно предлаганите чрез тях услуги за облачни решения и колокация тепърва започват да набират популярност, което се дължи на интерес от местни, но и от навлизащи в страната компании. "Причината чуждестранни компании да търсят базирани в България центрове за данни се дължи на по-ниското закъснение при преноса на информация, което в много случаи е от ключово значение", разказва Милен Нинов, старши мениджър продажби на едро във "Виваком". Типичен пример за това са финансовите услуги.

Интернетът на нещата обаче ще направи работата на обслужващите центровете за данни служители по-лесна.

В България един от водещите доставчици на облачни решения и колокация е платформата Viva Data Hub на телеком оператора "Виваком". Тя действа от 2016 г. и към днешна дата разполага с 11 центъра за данни в страната, два в София и още един, планиран за изграждане в столицата до края на 2019 г. Сред първите клиенти на тези услуги са компании от финансовия сектор, търговията на дребно и доставчиците на съдържание.



"В момента центровете за данни са инфраструктурната основа за развитие на почти всеки дигитален бизнес", обяснява Нинов, според когото подобни услуги гарантират сериозно финансово облекчение за компаниите. Без тях предприятията трябва да закупуват собствено оборудване, да плащат за неговата поддръжка, за сигурността на достъпа и интернет връзката, физическата охрана и периодично да подменят амортизираната част от него. От своя страна облачните решения позволяват на клиентите да планират и управляват по-разумно разходите, заплащайки само за необходимия ресурс.

Клиентите на облачните услуги най-често са по-малки организации, докато големите компании използват решението колокация, или т.нар. хотел за оборудване. Това е физическо позициониране на притежавано от клиента оборудване в предоставян от доставчика център за данни с осигурени условия за оптимална и постоянна работа и гарантирана сигурност на сървъра. Такива клиенти могат да бъдат например банките и други предприятия от финансовия сектор, големите търговци на дребно и други.

Това, което се оформя като сериозно предизвикателство пред центровете за данни в близко бъдеще, е все по-сериозното навлизане в епохата на Internet of Things и предстоящите 5G безжични мрежи. Доставчиците на тези услуги ще трябва да подготвят своите мрежи, за да могат безпроблемно да поемат многократно по-голям брой връзки. Бумът на IoT технологиите ще се отрази на всички аспекти от изграждането и функционирането на центровете за данни - не само на обслужващата ги мрежа, а и на архитектурата на решенията за съхранение на данните и самите съоръжения.

Интернетът на нещата обаче ще направи работата на обслужващите центровете за данни служители по-лесна, защото ще автоматизира ежедневни задачи като наблюдение, актуализации и конфигурация. Така че бъдещето на този сектор, колкото и невидим да остава той за крайния потребител, ни най-малко не изглежда скучно и предсказуемо.

В специалната поредица на "Капитал" и VIVACOM предстои да разгледаме по-конкретни примери за вече работещи решения за умен град като дигитализираните училища в Стара Загора, интелигентното паркиране в Бургас, видеонаблюдението във Враца и други.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София приема Седмицата на разработчиците на игри в края на януари София приема Седмицата на разработчиците на игри в края на януари

Ентусиастите ще могат да се запознаят с гейминг индустрията на Sofia Game Jam Week

9 яну 2019, 2486 прочитания

Апарат на NASA достигна най-далечнoто космическо тяло до този момент Апарат на NASA достигна най-далечнoто космическо тяло до този момент

След Плутон New Horizons ще изследва астероида Ултима Туле

2 яну 2019, 4389 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

Техническият университет в София откри лаборатория с промишлени роботи

Тя е оборудвана от инженеринговата компания "Ехнатон България"

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Браян Солис: Технологиите еволюират и ние трябва да ги последваме

Дигиталният анализатор в Altimeter Group и футурист пред "Капитал"

Голямата ТОЛ-измама

Със скандален анекс от края на септември държавата е пренаписала договора за електронната винетка и тол-системата.

Делото "Иванчева": (Не се разбира)

Какво става ясно от доказателствата по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Заглавията са интересни както заради контекста на времето, в което се появяват, така и заради живота на авторите им

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, ДСК купи SG Експресбанк, Спас Русев и Елвин Гури придобиват албански телеком

Емисия

DAILY @7AM // 17.01.2019 Прочетете