Дори стар град може да стане смарт град

Статията е част от общия проект на "Капитал" и А1 "Мобиле сапиенс"

Smart City. Дори да не сте съвсем наясно какво точно се крие зад това все по-използвано понятие, вероятно вече неволно сте станали част от него. Например ако гледате електронното табло на спирката, опитвайки се да разберете кога ще дойде следващият автобус. Или следите данните за уличните задръствания в Google Maps. Или когато наближите с колата си интелигентен светофар, който услужливо ви дава "зелена вълна", в случай че се движите с препоръчителната скорост.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Всичко това са реални примери за съществуващи технологии, чрез които градската среда постепенно започва да "поумнява" дори в България. Още по-добрата новина е, че всички предпоставки за скорошен бум в тази сфера ще станат факт с пускането на свръхбързите 5G мрежи за пренос на данни от мобилните оператори, което се очаква в близките няколко години. Защото изграждането на ефективна информационна и комуникационна инфраструктура, която автоматично да свърже хората и доставчиците на държавни и публични услуги, е може би най-важната базова съставка, необходима за трансформирането на един град в "умен".

"Градовете на бъдещето се нуждаят не само от решения, които ги правят по-сигурни, ефективни и приятни за живот, но и такива, които проправят пътя към иновации и икономически растеж, като базирана на данни мобилна инфраструктура, която пък води до нови услуги като споделяне на коли и логистични услуги за цели квартали", смята експертът по умни градове Аланус фон Радецки от Fraunhofer IAO.

Технологичният трамплин



Според прогнозите на анализаторската компания Gartner само след около две години, през 2020 г., мобилните мрежи от пето поколение ще свържат 20.4 милиарда дигитални "неща". И то без преносната среда да се претоварва. По същото време според McKinsey индустрията, свързана с проекти тип "умен град", ще се оценява на над 400 млрд. долара в световен мащаб и ще обхваща над 600 населени места. По-важното обаче е, че тези градове ще генерират около 60% от световния БВП през 2025 г. А още 25 години по-късно, през 2050 г., ефективното и оптимално управление на урбанизираната среда ще се превърне не просто в "умен" избор, а в жизнена необходимост просто защото голямата част от световното население ще се струпа в градовете. И тогава smart city технологиите най-вероятно ще очертаят разделителната линия между утопията и дистопията.

Няколко добри примера

Добрите примери за успешни smart city проекти вече съществуват. Те показват, че технологичните пречки не са чак толкова непреодолими при иновативно мислене и добро желание.


1. Проектът в Амстердам например тръгна още през 2009 г. и в момента обединява над 170 инициативи под шапката на холандската държава, бизнеса и дори сдружения от местни граждани. Всички те функционират на базата на обща платформа, поддържана от кметството, която е съвместима с всяко устройство с безжична свързаност. Целта на градската управа е чрез нея да намали задръстванията, да оптимизира потреблението на енергия и да подобри обществената сигурност. На базата на събраната информация в реално време се следят транспортните потоци, анализира се времето за придвижване от точка до точка и се подава информация за най-ненатоварените маршрути.


2. Градската управа в Барселона също поставя smart city инициативите сред своите приоритети в рамките на стратегията CityOS. Каталунската столица реорганизира автобусната си мрежа на базата на данните от сензори, анализиращи трафика. Така задръстванията в града намаляват с 21%. Системата също така управлява динамично всички светофари в града и в случай на извънредна ситуация изчислява оптималния маршрут на линейките и службите за сигурност. Градската управа е инсталирала разнообразни сензори из целия град, включително и такива, които следят нивото на водата за напояване на централния градски парк, както и свободните паркоместа, уличното осветление, качеството на въздуха и нивото на шума.


3. Гъсто населеният град-държава Сингапур от своя страна е на път да придаде ново значение на термина Smart City. В момента правителството масирано инсталира огромно количество сензори и камери, които ще позволят наблюдение и анализ на почти всичко - като се започне от чистотата на обществените пространства, гъстотата на струпванията на хора и точния маршрут на всяко превозно средство.

И А1 прави градовете умни Монтана стана първият български град, в който бяха демонстрирани предимствата на технологията Narrowband IoT чрез решения на А1 в областта на осветлението, градския транспорт, сигурността и др. Технологичният стандарт може да свързва най-различни устройства, машини и услуги чрез клетъчни телекомуникационни технологии. Плюсовете в използването на тази технология са по-ниски разходи, по-дълъг живот на батериите, по-добро покритие, двупосочен пренос на данни, бързина и др. Сред платформите, които А1 предлага чрез Narrowband IoT, са: - Решението за контрол на въздуха, което отчита нива на замърсяване и прахови частици, както и температура и влажност. Чрез него общините могат да следят в реално време показателите за качеството на въздуха. Друго е услугата за умно управление на отпадъци, която чрез сензори изчислява степента на запълване на контейнерите за смет. Системата предлага и автоматизирани изчисления на маршрут и навигация. Според А1 тя може да намали с до 70% разходите за сметосъбиране. - Платформата за умно осветление използва LED модули, за да оптимизира контрола на уличните светлини, като регулира степента на осветеност през цялото денонощие. Модулите могат да се използват със съществуващите стълбове за осветление. - Умно паркиране, което може да засече свободните паркоместа и дава възможност за запазване онлайн, както и автоматично определя най-краткия маршрут до мястото. То позволява и безкасово плащане. Неотдавна А1 интегрира и умна система за видеонаблюдение в Перник, която разчита регистрационни номера на автомобили, охранява и алармира при нередности.