5G ще бъде и основният катализатор за редица IoT решения, които вече намират приложение в различни сфери - от свързания дом, през умните градове до селското стопанство и т.н.

Въпреки че се очаква до няколко години 5G да развие пълния потенциал на IoT, дори в момента съществуват различни способи за реализиране на проекти в тази посока, които се осъществяват и на територията на България. Използваните технологии са от типа Low Power Wide Area (LPWA), осигуряващи покритие на големи територии при ниска консумация на енергия, като по-конкретно могат да бъдат например Narrowband-IoT (NB-IoT) или Long Range (LoRa). Те позволяват свързаните в тази IoT екосистема обекти да осъществяват пренос на данни на големи разстояния без нужда от честа смяна на батерии. Защото би било проблем, ако например се наложи общината да подменя захранването на няколко хиляди датчика в града през кратки интервали от време.

Подобни цялостни решения - хардуер, софтуер, облачна услуга и преносна среда, се предлагат от телеком операторите, които иначе свързваме с гласовите и интернет услуги за крайни клиенти. Тези компании вече са разработили цели сценарии за създаването на т.нар. умен град, които се предлагат на общини, училища, здравни заведения и т.н.

Умният град е този, който винаги "знае" какво се случва в него и автоматично може да реагира на промените с цел да подобри живота на неговите граждани.

Умните градове са само едно от нещата, възможни благодарение на IoT. Тук влизат например услуги като видеонаблюдение с изкуствен интелект, интелигентно улично осветление, системи за следене качеството на въздуха, умно паркиране, управление на градския транспорт, на контейнерите за отпадъци и други. Всеки от тези сценарии цели да оптимизира времето и разходите и да създаде автоматизирана среда, в която различни физически обекти комуникират помежду си и, обменяйки информация, подпомагат вземането на по-бързи и ефективни решения.

В този контекст сметоизвозването например би станало по-интелигентен процес, защото контейнерите ще са оборудвани с датчици, даващи информация на почистващата фирма какъв процент от капацитета им е запълнен. Така могат да бъдат спестени излишни курсове на боклукчийските камиони. И обратно - при преждевременното им запълване компанията получава сигнал, че се налага по-ранно извозване.

През следващите 5 години дигиталните устройства все повече "ще си говорят" без човешко участие. Броят на IoT обектите, използващи клетъчна мрежа, се очаква да достигне 3.5 милиарда през 2023 г. спрямо 1 милиард през 2018 г., прогнозира технологичният гигант Ericsson в свой доклад от юни т.г.

В следващите години темата за IoT ще става все по-обсъждана и значима. Все по-често ще се говори за 5G и възможностите, които новото поколение мрежи ще предоставят при осъществяването на подобни проекти. Очаква се и през 2023 г. водещият по IoT връзки регион да остане Североизточна Азия, основно заради големите мащаби за реализация на подобни инициативи в Китай. Западна Европа се нарежда на второ място, макар и с близо 4 пъти по-малък брой връзки.

Колкото до България - тук също започват да се случват проекти в сферата на IoT, при това далеч не само в столицата.

В специалната поредица на "Капитал" и VIVACOM предстои да разгледаме по-конкретни примери за вече работещи решения за умен град като дигитализираните училища в Стара Загора, интелигентното паркиране в Бургас, видеонаблюдението във Враца и други.