Internet of Things #2: Как интернетът на нещата ще промени центровете за данни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Internet of Things #2: Как интернетът на нещата ще промени центровете за данни

Shutterstock

Internet of Things #2: Как интернетът на нещата ще промени центровете за данни

Работата с огромни количества IoT данни в реално време многократно ще увеличи натоварването

11646 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Може и да не ви се вярва, но в съвсем близко бъдеще сензорите на всеки безжично свързан автономен автомобил ще генерират информация от порядъка на 4 терабайта дневно. А сега си представете какъв капацитет за пренос и обработка на данни ще е нужен, когато самоуправляващите се превозни средства престанат да са екзотика на пътя и започнат автоматично да комуникират помежду си без намесата на своите пасажери...

Отварянето на все повече бизнеси към дигиталната сфера и особено възходът на интернета на нещата (Internet of Things, или IoT) създават нуждата от системи, които да поддържат тези нови услуги и да обработват масивите от данни, генерирани от тях. В основата им логично ще бъдат вече познатите ни центрове за данни, оформящи се на свой ред като процъфтяващ бизнес в глобален мащаб, а все повече и в България. Работата с огромни количества IoT данни в реално време многократно ще увеличи натоварването на центровете и ще изправи доставчиците на този вид услуги пред нови предизвикателства по отношение на капацитета, сигурността и информационната архитектура.

За големите технологични компании като Intel производството на процесори за центрове за данни вече е разрастващ се бизнес с приходи, балансиращи затихналия интерес към процесорите за персонални компютри. У нас центровете за данни и по-конкретно предлаганите чрез тях услуги за облачни решения и колокация тепърва започват да набират популярност, което се дължи на интерес от местни, но и от навлизащи в страната компании. "Причината чуждестранни компании да търсят базирани в България центрове за данни се дължи на по-ниското закъснение при преноса на информация, което в много случаи е от ключово значение", разказва Милен Нинов, старши мениджър продажби на едро във "Виваком". Типичен пример за това са финансовите услуги.

Интернетът на нещата обаче ще направи работата на обслужващите центровете за данни служители по-лесна.

В България един от водещите доставчици на облачни решения и колокация е платформата Viva Data Hub на телеком оператора "Виваком". Тя действа от 2016 г. и към днешна дата разполага с 11 центъра за данни в страната, два в София и още един, планиран за изграждане в столицата до края на 2019 г. Сред първите клиенти на тези услуги са компании от финансовия сектор, търговията на дребно и доставчиците на съдържание.

"В момента центровете за данни са инфраструктурната основа за развитие на почти всеки дигитален бизнес", обяснява Нинов, според когото подобни услуги гарантират сериозно финансово облекчение за компаниите. Без тях предприятията трябва да закупуват собствено оборудване, да плащат за неговата поддръжка, за сигурността на достъпа и интернет връзката, физическата охрана и периодично да подменят амортизираната част от него. От своя страна облачните решения позволяват на клиентите да планират и управляват по-разумно разходите, заплащайки само за необходимия ресурс.

Клиентите на облачните услуги най-често са по-малки организации, докато големите компании използват решението колокация, или т.нар. хотел за оборудване. Това е физическо позициониране на притежавано от клиента оборудване в предоставян от доставчика център за данни с осигурени условия за оптимална и постоянна работа и гарантирана сигурност на сървъра. Такива клиенти могат да бъдат например банките и други предприятия от финансовия сектор, големите търговци на дребно и други.

Това, което се оформя като сериозно предизвикателство пред центровете за данни в близко бъдеще, е все по-сериозното навлизане в епохата на Internet of Things и предстоящите 5G безжични мрежи. Доставчиците на тези услуги ще трябва да подготвят своите мрежи, за да могат безпроблемно да поемат многократно по-голям брой връзки. Бумът на IoT технологиите ще се отрази на всички аспекти от изграждането и функционирането на центровете за данни - не само на обслужващата ги мрежа, а и на архитектурата на решенията за съхранение на данните и самите съоръжения.

Интернетът на нещата обаче ще направи работата на обслужващите центровете за данни служители по-лесна, защото ще автоматизира ежедневни задачи като наблюдение, актуализации и конфигурация. Така че бъдещето на този сектор, колкото и невидим да остава той за крайния потребител, ни най-малко не изглежда скучно и предсказуемо.

В специалната поредица на "Капитал" и VIVACOM предстои да разгледаме по-конкретни примери за вече работещи решения за умен град като дигитализираните училища в Стара Загора, интелигентното паркиране в Бургас, видеонаблюдението във Враца и други.

Може и да не ви се вярва, но в съвсем близко бъдеще сензорите на всеки безжично свързан автономен автомобил ще генерират информация от порядъка на 4 терабайта дневно. А сега си представете какъв капацитет за пренос и обработка на данни ще е нужен, когато самоуправляващите се превозни средства престанат да са екзотика на пътя и започнат автоматично да комуникират помежду си без намесата на своите пасажери...

Отварянето на все повече бизнеси към дигиталната сфера и особено възходът на интернета на нещата (Internet of Things, или IoT) създават нуждата от системи, които да поддържат тези нови услуги и да обработват масивите от данни, генерирани от тях. В основата им логично ще бъдат вече познатите ни центрове за данни, оформящи се на свой ред като процъфтяващ бизнес в глобален мащаб, а все повече и в България. Работата с огромни количества IoT данни в реално време многократно ще увеличи натоварването на центровете и ще изправи доставчиците на този вид услуги пред нови предизвикателства по отношение на капацитета, сигурността и информационната архитектура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK