Хакатоните стават все по-популярни в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хакатоните стават все по-популярни в България

Shutterstock

Хакатоните стават все по-популярни в България

Какъв е смисълът на хакатоните, кой, къде и кога ги организира

Йоан Запрянов
4579 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Events Kit

Рано или късно всичко ще бъде дигитализирано – или най-малкото ще има своя дигитален еквивалент. Това важи дори за маратоните – само че вместо огромна група хора, която да бяга, новата мода е в събирането на програмисти, които в рамките на определен период от време да решат даден дигитален проблем. Или казано накратко, хакатоните, които отдавна са популярни по света, но и са все по-често срещано явление в България.

Хакатон е общ термин за събитията от този тип, но в крайна сметка не всички хакатони са еднакви. В най-честия случай хакатоните се организират, за да бъде решен за кратко време, чрез яростна конкуренция, даден проблем: разработка на приложение, решаване на проблеми във вече съществуващ софтуер и други. В други случаи хакатони се правят, за да се популяризира даден програмен език или да се работи за определена кауза. В някои случаи хакатони се правят дори в памет на хора като един по-нестандартен начин за показ на уважение.

Хакатоните в България

В България хакатоните стават все по-често срещано явление. В някои случаи те се организират от софтуерни компании като Paysafe, най-голямата технологична фирма в България за 2017 г., което не е неочаквано. В други случаи обаче организатори са фирми като Adidas, които рядко се свързват с технологични инициативи. "Тъй като Аdidas има големи технологични отдели със стотици софтуерни инжeнери, хакатоните са с голям фокус над технологичните решения", казва Йонко Лазаров, член на борда на SOCOURT, който работи по организацията на хакатона на Adidas. "Често се организират и технически обучения над различни технологии по време на хакатона, за да се даде възможност на всички участници да научат нещо допълнително и да имат равен старт."

В случая на Adidas компанията е в процес на дигитална трансформация и се фокусира върху технологичните решения. "Повечето хора асоциират бранда със спортните продукти и събития, а целта на хакатоните е те да разберат и за огромните технологични отдели и иновациите, които компанията създава", казва още Лазаров.

В други случаи корпорациите подкрепят хакатони, но не ги организират. Такъв пример е "А1 България", българският телеком, който подкрепя 24-часовия хакатон, организиран от Столичната община. "Основната цел на хакатоните, които А1 подкрепя, е да дадат работещи решения, които да бъдат от полза за хората в дигиталната ера. Като цяло те следват общата идея на хакатоните - за кратко време да намерят технологични решения на предизвикателства в различни сфери с помощта на информационните технологии", коментираха от компанията пред "Капитал".

Сред най-големите организатори на хакатон събития в България е софтуерната компания "Мусала софт", която тази година за 19-и пореден път проведе състезанието CodeIT, в който участват предимно ученици и студенти с интереси в сферите на алгоритмите и състезателното програмиране. "Всички хакатони и конкурси от състезателен характер носят своята идентичност и имат за цел да привлекат много и различни хора", коментира Ангел Георгиев от "Мусала софт". "В България има много примери за широката гама от хакатони, които се организират. Целта на всички подобни състезания е да насърчат интереса на младите към науката и технологиите, но и да им дадат възможност да предложат нови и интересни идеи", добавя Георгиев.

Глобалната Paysafe от своя страна организира огромен хакатон в края на октомври, който се провежда в пет локации, една от които е и София. "B Рауѕаfе нacъpчaвaмe пpeдпpиeмaчecĸaтa ĸyлтypa, чpeз ĸoeтo иcĸaмe дa дaдeм възмoжнocт нa нaшия eĸип дa cъздaдe тexнoлoгии, ĸoитo мoгaт дa пpeдизвиĸaт peвoлюция в нaчинa, пo ĸoйтo пoтpeбитeлитe плaщaт пo цeлия cвят", казва Kapим Axмaд, глoбaлeн диpeĸтop "Πpoдyĸти и тpaнcфopмaции" в Рауѕаfе.

Дестинация: София, но не само

Хакатоните в България са силно концентрирани в столицата и големите градове. Това е лесно обяснимо, тъй като една от целите на хакатоните е и кариерно развитие - софтуерните компании търсят специалисти, които да могат да решат конкретен проблем за кратко време, а в същото време самите специалисти често участват в хакатони именно заради възможностите за намиране на нова работа.

"Голяма част от хакатоните се провеждат в София, но това се дължи на факта, че и по-голямата част от ИТ компаниите са локализирани в столицата", казва Георгиев. Той добавя, че въпреки това феноменът не е изцяло софийски, и дава за пример NASA International Space Apps Challange, който се организира паралелно в 220 града по цял свят, като единият от тях е Русе.

Пример за хакатон извън София е и HackAUBG, който се организира на със съдействието на Американския университет в България (АУБГ). Въпреки че самият университет не е организатор на събитието, учебното заведение помага на студентите от клуба The Hub. Следващият хакатон HackAUBG ще се състои през февруари следващата година. "Основната цел на тези събития е да изградят една обстановка на креативност и екипна работа в продължение на два дни", казва Марина Василева, част от The Hub. "Те дават свобода да се работи концентрирано по една идея и предоставят възможността за началото на интересни проекти. Същевременно сближават хората, работещи в един отбор." Тя добавя, че реална конкуренция между различните организатори на хакатони няма, но има конкуренция за спонсори, защото не всички компании биха спонсорирали събития от един и същ характер твърде често.

Едва ли скоро ще има промяна на фокуса къде да се организират хакатоните, защото София и Пловдив съвсем естествено дават най-много възможности за изява както на фирмите, така и на участниците. Добрите новини са, че хакатони се организират и в по-малки градове, като Враца, където HackVratsa през тази година се проведе за трети път. Състезанието се организира от "Враца софтуер общество", което развива IT сектора в града.

Едно е ясно - хакатоните ще стават все по-често срещани събития в България, като броят им най-вероятно ще расте пропорционално на IT сектора в страната. Това може само да ни радва, защото освен спортния характер на събитията хакатоните възпитават така търсеното "мислене извън кутията" не само сред програмисти, но и сред предприемачи.

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Events Kit

Рано или късно всичко ще бъде дигитализирано – или най-малкото ще има своя дигитален еквивалент. Това важи дори за маратоните – само че вместо огромна група хора, която да бяга, новата мода е в събирането на програмисти, които в рамките на определен период от време да решат даден дигитален проблем. Или казано накратко, хакатоните, които отдавна са популярни по света, но и са все по-често срещано явление в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK