На Шънджън скорост

"Времето е пари, ефективността е живот", изписва електронно табло в музея на Шънджън. Местните жители могат да цитират и насън този девиз от 1981 г. на реформата за отваряне на Китай към света и икономически промени, започната от Дън Сяопин през 1979 г. Компанията Huawei се появява тук преди 31 години и едва ли на друго място би оцеляла и израснала до световен гигант. Шънджън, който е бил последната жп гара преди Хонконг и официално става град едва през 1979 г., е обявен през май 1980 г. за първата от петте специални икономически зони на Китай с акцент върху технологичната индустрия. Днес това е мегаполис с 18-20 милиона жители, разпрострял се по брега на над 80 км на границата с Хонконг, а медиите го наричат китайската Силициева долина.

Конкуренция не е мръсна дума

Експлозивното му развитие е родило и израза "Шънджън скорост". Появил се като мотивация за преодоляване изостаналостта на страната, той вече е станал и вид изискване към младото и работливо население. Китайците, с които разговаряхме в града, обясняват, че четири десетилетия Шънджън не вдига крак от педала на газта и средата е такава, че ако не се стремиш непрекъснато да си сред най-добрите, ще бъдеш разкъсан от конкуренцията.

Когато през 1987 г. се появява Huawei, самата дума "конкуренция" е смятана за упадъчен западен термин в комунистическата страна, а партийната преса пише, че всяко предприятие с повече от 8 служители трябва да се смята за капиталистическо. Структурата на дялово участие на служители в собствеността на Huawei (днес официално над 80 000 от тях притежават 98.5%) не само е авантюра в онези години - в началото на XXI век тя бе забранена форма на частна собственост и в някои китайски провинции. Затова съдбата и историята на компанията града са тясно свързани - това е терен за лабораторен експеримент във внушителни мащаби. Тук моделът на планова икономика практически не съществува, правенето на опити се стимулира, грешките носят повече поуки, отколкото наказания, а зависимостта от личните връзки е значително по-малка. Китайски компании от вътрешността на страната откриват свои представителства само за да се учат "как се прави това", а успешните ръководители на местната администрация са изтегляни по върховете на държавното управление.

Лодката, която стана лайнер

Шънджън е един от градовете в делтата на Перлената река и това е достатъчно да породи паралели между морските истории и съдбата на компаниите в града. Само в телеком сектора от 80-те години насам се появяват и изчезват над 400 фирми. Всички се опитват "да уловят вълната", но едни потъват, други засядат по рифовете, трети просто се понасят по течението. Малцина успяват да използват прилива, за да излязат в открито море и да поемат към нови земи. В този дух изследователи на историята на Huawei описват компанията – единствената от шестте могъщи китайски бранда, която не се е родила като част от някое министерство - като история за превръщането на малка лодка в океански лайнер.