Как Huawei ще устои на промените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Huawei ще устои на промените

Как Huawei ще устои на промените

Специален проект за Huawei

12908 прочитания

"Един ден провалът ще застане на прага ни и трябва да сме готови да го посрещнем. Нямам никакво съмнение в това, защото за настъпването на този момент има безброй исторически примери."

Това казва Жън Джънфей, основателят и лидер на Huawei, по повод най-деликатния въпрос за всяка компания – кога ще настъпи краят. В централата в Шънджън се опитват да отдалечат това събитие в бъдещето. Там помнят, че се е случвало едва да оцеляват и че 31 години непрекъснато балансират между желанието за поемане на рискове и страха от прекрачване на граници, което би заличило един от световните гиганти в производството на телекомуникационно оборудване и смартфони.

Историята е пълна с имена на ИКТ корпорации, които са изглеждали непоклатими, но са рухвали или днес са бледо копие на минало величие – Wang Laboratories, Motorola, Lucent Technologies, AT&T, Yahoo!. Huawei се опитва да плава напред, без да се поддава на песента на подобни сирени, и да държи във фокуса единствения важен източник на приходи - клиентите.

Рационализиране на страха

Страхът от смъртта съпровожда компанията от самото начало, но е рационализиран до превръщането на оцеляването в стратегическа цел, преследвана с хладнокръвен прагматизъм.

В центъра на този прагматизъм може да бъдат поставени три основни фактора.

Първият е изключителното внимание към изследванията и разработките още от старта.

В новия R&D център на езерото Сансян в Донгуан (на около час път от Шънджън) скоро ще бъдат събрани около 25 000 специалисти. Освен тях още над 55 хиляди работят в развойни центрове в страната и десетки по света. За тези около 80 000 души се заделят внушителни средства – близо 14 млрд. долара по официални данни на компанията. Това осигурява огромно предимство за създаване и натрупване на познание и технологии, гъвкавост в адаптирането и комбинирането им според изискванията на клиента и подготвеност за внезапни поврати в сектора. За тях 5G, изкуствен интелект, интернет на нещата, интелигентни градове и бизнес не са бъдеще, а реалност. Затова когато R&D екипите на Huawei покажат признаци, че не успяват да отговорят на очакванията на клиентите за качество, иновативност и спазени срокове, това е сигнал, че нещо не е наред в компанията.

Вторият фактор е структурата на собствеността

– 98.5% (по официални данни) са в ръцете на десетки хиляди служители и няма нито един собственик на дял извън компанията. Това е форма, позната поне от 30-те години на ХХ век, но случаят с Huawei е уникален с две неща. Едното е, че почти никога не е имало раздробяване на собствеността на десетки хиляди дялове.

Важно е уточнението, че това са т.нар. виртуални ограничени акции, които са достъпни само за китайски служители и се придобиват след години работа в компанията. Те не носят право на глас в управлението, не се продават или наследяват и фактически са най-вече инструмент за определяне на бонуси и годишни премии.

"Ако оцелеем след куп предизвикателства и разминаване с пълния провал, както навремето се справиха някои японски корпорации, това ще е истински успех. Huawei не е успяла компания, ние просто растем."

Другото е, че тази структура носи полза, докато Huawei е във възход и е мотиватор служителите непрекъснато да се борят за разрастването.

Но критици казват, че това е и потенциално слабо място за компанията в момент на стагнация или свиване. Тогава бонусите ще са малки или изобщо няма да ги има и този сплотяващ механизъм за поддържане на "вълчи" апетит у служителите може да се превърне в огромно бреме. Изходът от криза ще зависи доколко находчив ще бъде HR екипът или от промяна на структурата на собственост.

Засега забравете за IPO - това е третият фактор, важен за бъдещето на компанията,

и в него има силен политически елемент. Когато Жън Джънфей основава Huawei преди 31 години, той най-вероятно много ясно е разбирал рисковете да създаде акционерно дружество в комунистическа държава. Дяловата собственост, която използва, защитава и компанията, и лично него от идеологически нападки. Той не е знаел в какъв гигант ще се превърне Huawei, но само си представете колко шокиращо богат би изглеждал Жън Джънфей дори в мащабите на днешен Китай, ако беше едноличен собственик на компания с приходи над 92 млрд. долара за 2017 г.

Сегашното състояние е приемливо за държавното ръководство в Пекин, но Китай преминава с невиждани темпове през трансформация и не се знае каква структура и форма ще има китайската икономика след години, кое ще бъде допустимо и кое не.

В обозримо бъдеще Huawei ще се опитва на всяка цена да не променя собствеността, да не излиза на борсата и да поддържа колективния борбен дух на служителите си, без да прибягва до щедри индивидуални бонуси за мениджърите.

Така едновременно ще се съхранят основният механизъм за мотивация и привличане на таланти, пълният контрол над взимането на решения и спокойствието да не не се отчиташ на всеки 3 месеца пред борсата и акционерите, а да правиш 10-годишни планове и служителите ти спокойно да ги реализират.

"Какво е успехът?" Отговор даде през 2008 г. Жън Джънфей: "Ако оцелеем след куп предизвикателства и разминаване с пълния провал, както навремето се справиха някои японски корпорации, това ще е истински успех. Huawei не е успяла компания, ние просто растем."

Вижте всички статии от проекта "Huawei: ценности и технологии" тук

"Един ден провалът ще застане на прага ни и трябва да сме готови да го посрещнем. Нямам никакво съмнение в това, защото за настъпването на този момент има безброй исторически примери."

Това казва Жън Джънфей, основателят и лидер на Huawei, по повод най-деликатния въпрос за всяка компания – кога ще настъпи краят. В централата в Шънджън се опитват да отдалечат това събитие в бъдещето. Там помнят, че се е случвало едва да оцеляват и че 31 години непрекъснато балансират между желанието за поемане на рискове и страха от прекрачване на граници, което би заличило един от световните гиганти в производството на телекомуникационно оборудване и смартфони.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK