Internet of Things #5: Сбогом, черна дъска

Тръгвайки по стъпките на "умното" образование, попаднах в 134 СУ "Димчо Дебелянов" в София. То е едно от т.нар. иновативни училища в България и в последните две години смесва нетрадиционни методи на преподаване и организиране на класните стаи с някои от най-съвременните технологии. Завършил средното си образование преди повече от 10 години и пишещ за технологичните постижения още по-отдавна, имах усещането, че дори най-малката форма на дигитализация и най-лекото отклонение от конвенционалното преподаване могат да трансформират шестте учебни часа в коренно различно изживяване в сравнение с това, което помня.

Първата ми изненада беше, че в 134-то СУ вече няма хартиени дневници и бележници. Има стая с електронна дъска и дистанционно за решаване на тестове върху всеки чин.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В Microsoft Teams учениците получават от преподавателя си материалите, необходими за следващия час, и могат да комуникират с него като в чат. А за уроците по биология се използва дори софтуер с добавена реалност...

През последните месеци ви разказахме за някои от интересните проекти, които са част от платформата VIVA SMART на VIVACOM, обединяваща различни решения в сферата на Интернет на нещата (IoT). След умния град и центровете за данни третото направление, в което компанията предлага услуги под шапката на VIVA SMART, е именно умното образование.

134 СУ "Димчо Дебелянов" е едно от над 200 в България, които използват услугата Smart School на VIVACOM в партньорство с Училище 365.



Тя предлага облачни услуги в защитена интернет среда, в която учениците имат достъп само до определено съдържание. Решението позволява на учебните заведения да обезпечат цял клас със свързани към 4G мрежа таблети, които да улеснят учителите в процеса на преподаване, като благодарение на технологиите те виждат резултатите на учениците в реално време.

Подобно на проектите по линия на умния град, които общините реализират съвместно с телекома, в образованието също се подхожда постепенно към иновациите. Дори още по-предпазливо, защото с учениците не могат да се провеждат твърде експериментални пилотни проекти, без крайният резултат да е изначално предвиден.

"Иновацията обикновено се свързва с нещо ново, но то не означава непременно нещо полезно или ценно", смята Калина Михова, един от ангажираните с дигитализираната система на преподаване учители в 134 СУ. Затова при включването на училището към първата вълна по програмата за иновации на МОН преди две години екипът е акцентирал не толкова върху методите на работа, а върху целения краен резултат. Това включва от една страна постигане на зададените от министерството цели, но също така и развитие на личностния потенциал на учениците, което да дава по-добра житейска перспектива.

Всичко започва с преминаване към различен от обичайния метод на преподаване - този на обърнатата класна стая. При него чрез Office 365 Education и по-конкретно Microsoft Teams учениците получават домашни задания по новата тема, която тепърва ще учат, а чак след това урокът се преподава в клас и се надграждат знанията, които те сами са придобили.

Преподавателите използват технологични решения и в самите часове. Това включва провеждане на тестове чрез система, подобна на жокера "Помощ от публиката" в "Стани богат", която позволява на преподавателя веднага да види кой номер какъв отговор е дал и да изкоментира решението с учениците. В момента тече обучение на учителите за работа с нов софтуер, който с помощта на добавена реалност позволява в часовете по биология например частите на човешкото тяло да се визуализират отблизо така, както не би могъл да направи никой книжен учебник.

Иновативната система на преподаване на МОН съществува от две години в няколко училища в България. 134 СУ "Димчо Дебелянов" е сред първите кандидатствали и приети в нея, като програмата обхваща и трите паралелки осми клас, но по различен начин, като включените предмети са български език и литература и информационни технологии. С всяка следваща година се добавят по два нови предмета, което означава и повече привлечени към инициативата преподаватели. На всеки шест месеца МОН проверява как се развиват иновативните училища, а те самите на свой ред постоянно следят резултатите на класовете в проекта, за да са сигурни, че подходът е правилен и дава резултати.

Когато завършвах гимназията, подобни технологии дори не съществуваха. Днес обаче те са навсякъде около нас, а за учениците от 134-то СУ вече са даденост. Примери като горния показват как училищната среда може да стане много по-адекватна за съвременните тийнейджъри и за начина, по който те възприемат класната стая. Зад платформата за умно образование обаче освен всичко друго трябва да застанат и вярващи в нея преподаватели.