С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 фев 2019, 11:41, 5965 прочитания

Дан Рамсден: В дигиталния свят има нужда от добри архитекти

Криейтив директорът на BBC, отговарящ за потребителското преживяване, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Дан Рамсден е криейтив директор на BBC, отговарящ за потребителското преживяване при използването на дигитални продукти. Определя себе си като информационен архитект, от чиято работа зависи потребителите да се ориентират добре и бързо в информационната среда. Според него уменията да подредиш и свържеш елементите във виртуалния свят са ключови и търсени, защото чрез тях можеш да моделираш как ще се чувства потребителят - объркан и изморен или обратното - доволен, че е намерил това, което търси. Затова и бизнесите, които са ориентирани към услуги за потребителите, са принудени да работят върху информационната си архитектура. Тези от тях, които бързо успеят да интегрират модерни технологии като добавената реалност или гласови команди, може да получат дори конкурентни предимства. Рамсден ще бъде гост на конференцията Innovation Explorer, която "Капитал" и Innovation Starter организират този четвъртък.

Как чрез информационна архитектура може да се създава потребителско преживяване?

Аз гледам на информационната архитектура като на част от контекста, като нещо, което е създадено, за да носи преживяване. Тя задава структурата и някои от правилата или логиката, по които е подредена информационната среда. Например информационната архитектура за една кулинарна рецепта може да е организирана около конкретен готвач или повод за приготвяне на ястието, около необходимите съставки, степента на сложност и времето за приготвяне и т.н. Всяка от тези подредби може да създаде различен тип преживяване и дава възможност на потребителя да използва различни стратегии, за да достигне до това, което търси.


Може ли един архитектурен модел в дигиталната среда да спомогне за рафинирането на потока от изобилна информация, който ни залива като потребители? Или дори да предпазва от фалшиви новини?

Надявам се. Същият ефект може да има подредбата на съдържание, която прави потребителите изложени на повече различни перспективи към една тема или по-малко изложени на предубедено поднесено новинарско съдържание.

Може ли информационната архитектура на даден сайт да предопредели положителното или негативното преживяване за потребителя?



Мисля, че различният дизайн насърчава различен тип потребителско поведение. Ти можеш да дадеш определен набор от опции, които ще стимулират специфично поведение, защото чрез тях на потребителя ще му е по-лесно да се ориентира и да си свърши работата. Така че, залагайки конкретни черти в архитектурата, ти можеш да увеличиш шансовете за конкретен краен резултат. Например в ранните години на интернет търсачките, ако сте правили сравнение между страниците на Google и Yahoo, сигурно помните как първата даваше просто една празна кутийка, докато другата представляваше заглавна страница, в която освен полето за търсене имаше и изобилие от линкове и категории. Това, което още тогава правеше Google, бе да стимулира едно-единствено поведение - търсенето и избора на алтернативи, получени като резултат от конкретното търсене. Което е различно от сърфирането из препоръчани линкове.

Според вас какво е нивото на задоволство сред потребителите от най-популярните уеб места като Facebook, Twitter, Google? Има ли нещо в архитектурата им, което ги прави толкова успешни?

Зависи какво влагате под "задоволство". Няма съмнение, че дизайнът на тези услуги е изключително ефективен и успешен. Но някои хора понякога се чувстват "пленени" от типа инструменти, които се ползват на такива места. Те използват когнитивни и психологически техники да създадат навици и потребности, които невинаги са добри за потребителите.

Тоест има архитектура, която може да ни прави пленени и потиснати?

Нашият опит показва, че инструменти и технологии биха могли да имат и негативно въздействие върху менталното състояние на човека. Както има инструменти, които подсилват нашето усещане за автономност, за това да държим нещата под контрол, което обикновено носи самочувствие и радост, така някои инструменти може да имат обратен ефект - да ни карат да се чувстваме извън контрол и откъснати от хората и средата.

Как може да се избяга от такава архитектура?

Когато като потребител се усетиш като да си на автопилот, значи си в опасност или вземаш грешни решения. Най-добрият начин да се избягва това е чрез повече осъзнатост и внимание в това, което използваш.

Смятате ли, че преживяването движи потребителите от един доставчик на услуга към друг?

Мисля, че информационната архитектура е незабележимата основа за едно страхотното преживяване, което се търси от потребителите. Някои от чертите й имат чисто базисни характеристики, например да помагат на потребителя да намира смисъл. Други нейни елементи имат функцията да улесняват потребителя в намирането на това, което търси. Но най-възхитителните са онези черти, които стимулират интерактивност и са на практика дизайнерска работа.

Има ли и какви са иновациите, с които работят информационните архитекти?

Страхотни опции за информационните архитекти изскачат покрай възможността да интегрираш виртуална реалност и добавената реалност (augmented reality) за подсилване на потребителското преживяване. Във физическата среда ние имаме богат опит в създаването на преживяване чрез архитектура и вече знаем как да правим същото във виртуалната среда. Технологията на X Reality може да комбинира тези два свята и познания, което е доста вълнуващо.

Какви са наблюденията ви върху потребителските навици в използването на навигационни инструменти? Има ли някаква промяна или тенденции в това отношение?

Начинът, по който се ориентираме по зададена навигация във физическата среда, вече е толкова усъвършенстван, че сякаш ни е вграден в ДНК-то. По подобен начин като по навик се ориентираме добре и в дигиталната среда. Фундаменталният принцип е да възприемаме средата чрез възможността да си взаимодействаме с нея. Малко вероятно е това да се промени скоро, но пък може би в някакъв момент ще потърсим начини да извличаме повече смисъл от средата.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 984 прочитания

Oфис в облака Oфис в облака

Мобилният интернет и подходящият софтуер дават възможност да се работи пълноценно навсякъде

13 дек 2019, 1059 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
FinTech Summit 2019: Какво ново в европейските стандарти за киберзащита

Александра Маниати от Европейската банкова федерация ръководи проектите за хармонизиране на регулаторната рамка

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10