С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 юни 2019, 12:42, 6940 прочитания

Йост Уеркърк: Изкуственият интелект вече е тук

Съоснователят на Hopper и лектор на DigitalK 2019 пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

На ръба на утрешния ден

Джеф Хофман: Свързаният свят е по-добър свят

Серийният предприемач и лектор на DigitalK 2019 пред "Капитал"

Елина Желева: Дизайн мисленето позволява на екипите в компаниите да се представят по-добре

Управляващият партньор и директор на launchlabs Sofia пред "Капитал"

Мая Вуйнович: Технологиите не решават сами проблеми, нужни са хора

Основателят и изпълнителен директор на OGroup и лектор на DigitalK 2019 пред "Капитал"

Зад Йост Уеркърк на сцената на DigitalK проблясва огромна таблица с мигащи точки. Някои от тях са светлочервени, други – тъмнозелени, а останалите - във всички нюанси помежду им. Показват как се променят цените на билетите на самолети в зависимост от това кога хората ги купуват, колко далеч е полетът, закъде ще летят и други фактори. С това се занимава Hopper, компанията, на която Уеркърк е съосновател - използва милиарди парченца информация и чрез изкуствен интелект насочва клиентите си кога е най-добрият момент да си купят самолетни билети. Фирмата вече е оценена на 800 млн. долара, а приходите й през тази година трябва да надхвърлят 1 млрд. долара.

Уеркърк се занимава с изкуствен интелект (AI), но както сам казва, не се занимава с роботи с човешко лице, а с конкретни решения, които технологията може да предложи. В неговия случай той внедрява нови решения в изоставащата в това отношение индустрия на пътуванията.



Hopper и Уеркърк са перфектен пример за AI не в бъдещето, а в настоящето. При това по начин, по който хората дори не разбират, че услугите са свързани с изкуствен интелект. Зад наглед простото купуване на самолетни билети стои система, която пресмята милиарди уравнения във всеки момент.


Кога създадохте Hopper?

- Hopper започна да съществува през 2011 г., но самото приложение се появи на пазара през 2015 г.



От сцената показахте как работят някои от моделите на изкуствения интелект в Hopper. Колко време отнема да се създаде един такъв модел?

- Отнема много време, за да достигнат до тази форма. Можеш бързо да измислиш някаква хипотеза за нещо, което ти е интересно, но отнема много време тези идеи да се превърнат в нещо по-сложно, което работи в по-голям мащаб. Можем да експериментираме много, но веднъж, когато откриеш идея, която, изглежда, работи и можеш да я накараш да работи в мащаб, отнема много време, защото са ти нужни милиарди точки на информация.

Как решихте да създадете подобен бизнес модел, базиран на AI?

- Решихме го преди много време и с много воля. Аз и другият съосновател, Фред (Фредерик Лалонд - бел. ред.), започнахме да работим заедно преди 12 години, много преди Hopper да съществува. Тогава работехме в компанията за пътувания Expedia. И едно от нещата, които осъзнахме, е, че една голяма компания, която има работещ, успешен бизнес модел, трудно може да поема рискове и да опитва нещо напълно различно. След това започнахме да забелязваме как около нас се обработват все повече големи масиви данни. Тогава Google публикуваха и няколко материала за това как самите те правят това – как анализират целия интернет трафик, за да ви дадат бързи резултати от търсене и същевременно тези резултати да са точни. Така че те публикуваха две свои проучвания – за разпределение на информацията и за обработката на информация. И ние си мислехме – няма ли да е интересно да направим нещо такова, но с информация за полети и пътувания? Защото никой друг в компанията не правеше подобни проекти. В Expedia се занимавахме с транзакции, а и бяхме голяма компания. Ние се интересувахме как да правим такива модели, което нямаше как да се случи вътре в Expedia, затова решихме да направим нещо изцяло наше. Не сме мислили как точно то ще се превърне в бизнес. Мислехме само, че някой трябва да свърши това, защото вярваме, че ще създаде стойност за всички, които пътуват. Чак след това започнахме да мислим как ще се превърне в бизнес.

От гледната точка на човек вътре в технологията смятате ли, че AI е все още предимно в бъдещето, или става все повече част от настоящето?

- Изкуственият интелект не е нещо конкретно, а много широк спектър от неща. Ако ме бяхте попитали преди 20 години какво е AI, вероятно щях да опиша хуманоиден робот, който може да говори, или пък като нещо, излязло от "2001: Космическа одисея". Оттогава насам смятам, че терминът AI има много повече значения. Превърна се в специализирана област. Така че там, където AI успява най-много, не е в най-общия смисъл на "интелект", както хората имат широк интелект, който покрива много концепции, идеи, процеси и информация. Там, където AI е успешен, е в конкретни области като играта на шах или Го, където изкуственият интелект вече ни е надминал. Но изкуственият интелект, който ви побеждава на Го, не може да проведе разговор с вас за каквото и да било извън играта. Точно в тази посока смятам, че трябва да се фокусираме - как да използваме тези технологии, за да решават много конкретни проблеми. И в този смисъл на думата, изкуственият интелект е вече в настоящето. Защото компютрите вече са толкова бързи, могат да съхраняват толкова много информация, че е напълно възможно дори за най-малките компании да създават неща, които раждат по-добри решения от хората.

Този образ на робота с човешко лице все пак е останал дълбоко в съзнанието ни

- Да, и може би някой ден наистина ще се появи нещо подобно. Има хора, които работят върху такива неща. За да стане факт нещо подобно обаче, ще е нужно да съединиш много специализирани области на изкуствения интелект. Със сигурност има много разработки в AI, които се фокусират върху това системата да придобие повече и повече знания вътре в себе си. Последният пример за подобна технология беше един алгоритъм, който се учеше от това, което вижда, а не от изчисления на всички възможности. Така че все още е възможно, да, и можем да си представим, че през следващите 50 до 100 години, ако технологията продължи да се развива с това темпо, ще стигнем до място, където компютърът ще се учи и ще може да има много области на интелект както човека. Хора като Масайоши Сон (изпълнителният директор на японската SoftBank - бел.ред.) мислят така. Той го нарича сингулярност - точката, след която не само машините ще са по-добри от нас в най-общия смисъл на думата, но и ще продължат да се развиват с по-бързи темпове.

В друго интервю пред "Капитал" сте казвали, че няма технология, която да е по правило добра или лоша, и това зависи от нас. Вие сте изцяло в сферата на изкуствения интелект – как да поддържаме AI в "добрата част"?

- Смятам, че това ще бъде решено, така да се каже, от хората, които работят в индустрията. Всички програмисти, създатели на технологии ще носят отговорността за това. Не вярвам, че машините ще бъдат създавани с лоша цел. Не си представям момент, в който ще започнем да създаваме машини, чиято цел е да ни унищожат като хора. Но има възможност, в която машините просто няма да се интересуват от нас, защото не сме важни за тях материалистично. Не бихме били важни за тях по отношение на някаква по-висша цел по същия начин, по който ние не мислим за някои животински видове или бактерии, върху които стъпваме постоянно.

В сферата на изкуствения интелект сте далеч преди той да се превърне в голяма тенденция. По-трудно ли е сега, когато все повече хора са в тази сфера?

- Не, не е по-трудно. Напротив, по-лесно е, защото можем да се учим от това, което правят другите около нас. Има все повече хора, които работят, все повече хора учат подобни неща в университети, така че ние печелим от едно такова общество, една такава екосистема. Нашата индустрия, тази на пътуванията, продължаваме да сме на опашката и не се чувствам сякаш има голяма конкуренция спрямо нас.

Какви са плановете на Hopper за бъдещето?

- Плановете на Hopper са да продължи да експериментира и да търси нови възможности за изкуствения интелект и данните. Опитваме се да излезем извън прогнозирането само на цени на самолети, и искаме да навлезем в хотелиерската индустрия, както и в други продуктови линии. И, най-общо казано, се опитваме да сме по-добри в това, което вече правим, защото имаме много дълъг списък с неща, които смятаме, че не са достатъчно добри.

Интервюто взе Йоан Запрянов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

ЕС и NASA ще ловят астероиди-убийци; САЩ ще сканират лицата на всички пътуващи; Русия пуска своя държавна Wikipedia

6 дек 2019, 439 прочитания

SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9 2 SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9

Подобрената модификация трябва да позволи по-дълги полети в орбита

5 дек 2019, 1333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Мая Вуйнович: Технологиите не решават сами проблеми, нужни са хора

Основателят и изпълнителен директор на OGroup и лектор на DigitalK 2019 пред "Капитал"

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10