С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 28 юни 2019, 13:08, 14847 прочитания

За какво ни е суперкомпютър

България ще бъде дом на един от 50-те най-мощни суперкомпютри в света, което отваря възможности пред страната, но не липсват и критици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България се гордее с компютърното си минало. От Джон Атанасов до въздишките по някогашните компютри "Правец" - това е една от малкото теми, по които имаме поне минимален национален консенсус. Когато обаче миналата седмица стана ясно, че България ще има нов суперкомпютър и той ще струва 18 млн. евро, реакцията далеч не беше толкова радушна.

"Какви суперкомпютри, какви 5 лв.? Мария Габриел явно не знае, затова ще ѝ кажа: у нас 25% от хората живеят под прага на бедността", гласи статус във Facebook на директора на държавната психиатрия "Св. Иван Рилски" Цветеслава Гълъбова, който впоследствие беше препечатан в десетки сайтове и бе споделен стотици пъти
. Д-р Гълъбова е напълно права - в страна, в която психиатриите изглеждат като излезли от филм на ужасите, а деца продължават да умират заради недостиг на лекарства е важно да се говори за това и да се търсят решения. Значи ли това, че страна като България няма нужда да налива пари в суперкомпютри? Не.


За разлика от здравната система суперкомпютрите не са нещо, с което хората се сблъскват всеки ден. Това, че са скрити обаче, не значи, че не работят. Резултатите от тяхната работа са навсякъде и могат да помогнат в решаването на стотици ежедневни дилеми. Включително тези със здравето.

Нужни ли са ни тези шкафове

Суперкомпютрите не изглеждат особено секси. Най-силният такъв в България в момента например - "Авитохол" в БАН (закупен през 2015 г. за 4 млн. лв.), изглежда като няколко огромни слепени метални шкафове. Те обаче са от критична важност за развиване на модерна академична дейност в точните науки, като освен това дават възможност за развитие и на съпътстващ бизнес. В свой доклад центърът за суперкомпютри в Барселона, един от най-добре развитите в Европа, пише, че "HPC машините дават огромна възвращаемост на инвестициите в бизнеса. Повечето компании намират използването за суперкомпютър като незаменимо конкурентно предимство".



Новият суперкомпютър на България например ще прави 4 милиона милиарда изчисления в секунда. За да разберете какво значи това, ще заемем думите на един майстор на свободното слово: "Всеки един детайл може да бъде тестван с милиони вариации на това, което може да му се случи в най-различни видове среди, натоварвания и подобни, при катастрофи как биха действали, ако щете, мостовете на магистралите, и не само магистралите, сградите как биха реагирали, сиреч целият строителен бранш." Това каза премиерът Бойко Борисов при обявяването на новината. И е прав.

От създаване на нови лекарства, борба с рака, модели на геноми, климатични модели и прогнози до симулации на ядрени реактори, катастрофи, фармацевтични ефекти, криптиране и киберсигурност, сферите на работа на суперкомпютрите са критични.

Нека го погледнем така: една биохимична симулация, нужна за направата на ново лекарство, изисква изчисление, което би отнело 100 дни да бъде завършено от суперкомпютър. То също така би могло да бъде направено и от един добър, бърз настолен компютър. За около 5000 години.



Федерализация на изчислителния ресурс

Новият суперкомпютър на България ще влезе в експлоатация през 2020 г. и ще струва общо 18 млн. евро. От тях 12 млн. евро ще бъдат финансиране, а останалите пари – европейск о. Собствеността ще бъде наполовина между страната и програмата EuroHPC, но по-важното е, че суперкомпютърът ще може да бъде ползван при желание от всеки гражданин на Европейския съюз. Суперкомпютри с подобни параметри ще се появяват в още четири страни (Швеция, Люксембург, Чехия и Португалия), а в други три, които ще се намират във Финландия, Испания и Италия (но реално ще бъдат консорциуми), ще бъдат закупени още по-мощни.

Пред "Капитал" проф. Ана Пройкова, която отговаря за няколко високоизчислителни машини в България, включително и клъстера в "София тех парк", коментира, че идеята на осемте суперкомпютъра е да работят като мрежа – тоест българската машина може да е впечатляваща сама по себе си, но нейната основна цел ще бъде да работи като част от нещо по-голямо. Така ресурс от нея може да бъде използван и от граждани в Швеция например, докато българската академична общност или компании могат да се възползват от изчислителната мощ на този в Италия, Испания или друго място.

"Процедурата е такава, че един гражданин на Европа или организация ще може да пусне заявка за изчисление на задача към централното звено и оттам един умен компютър да сметне къде би било най-добре да се случи то", коментира Пройкова.
Ползването на суперкомпютри, разбира се, не е свързано с нужда от физическа близост до машината.

Пройкова е един от най-уважaваните специалисти в сферата в Европа и казва, че не се изненадва от критиките към инвестицията, защото хората не разбират какво точно правят суперкомпютрите. Добавя, че новата машина ще бъде и голяма възможност чрез него да се обучават по-младите специалисти по високоизчислителни машини, които в момента работят преди всичко с морално остарелите (но все още функционални) университетски суперкомпютри. "А практиката е незаменима", добавя проф. Пройкова.

Европа и дългата клечка

Прогнозите са, че трите по-скъпи суперкомпютъра автоматично ще се превърнат в три от десетте най-мощни изчислителни машини в света. Добър резултат предвид, че в момента в световната десетка има само един европейски такъв – германският SuperMUC-NG.

С други думи, в момента Европа изостава спрямо САЩ, Китай и Япония и се опитва да навакса чрез масови инвестиции. Понеже знаем, че националната гордост се измерва в класации, ето една: България изтегли дългата клечка да е част от това наваксване със суперкомпютър, който ще бъде сред 50-те най-бързи в света. Сегашната ни най-силна машина, "Авитохол", бе за кратко част от официалната класация TOP500, която мери изчислителната мощ, но отдавна изпадна от нея.

Друга дълга клечка е фактът, че както всеки бизнес ще каже, парите водят пари. От една страна, суперкомпютърът ще бъде закупен в рамките на бюджета до 2020 г., който предвижда 1 млрд. евро за такива разходи. Следващият програмен период обаче, до 2027 г., предвижда 2.8 млрд. евро. Предвид, че вече ще имаме европейски клъстер в София, това означава почти сигурни допълнителни масивни инвестиции в област, която е, меко казано далеч от приоритетите на държавния бюджет.

В парка на високите изчисления

Още не е ясен екипът, който да се занимава със суперкомпютъра. Проектът ще бъде воден от Петър Статев, председател на надзорния съвет на "София тех парк". Новината, че суперкомпютърът ще се намира именно там, не е изненадваща - паркът може и да не се справи с плана да се превърне в малка екосистема за иновативни стартъпи, но лабораторията за високопроизводителни изчисления е със сигурност едно от успешните крила.

Разбира се, не може да се мине без типичните специфики на всичко, което изисква пари от държавата. Суперкомпютърът трябва да бъде изграден в "София тех парк", където се намира и друга високоизчислителна машина, клъстерът Nestum. Пред "Капитал" от парка потвърдиха, че се предвижда изграждането на нова сграда, в която той да се помещава. Премиерът Бойко Борисов пък каза, че тя ще струва около 30 млн. лв., които ще дойдат от бюджета. Така поне в следващите няколко месеца, фокусът ще бъде отнесен към строителството, не към науката. Което е жалко, но неизбежно.

Капитал - брой 26

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Операция "Изпиране"
  • Най-големите компании в България през 2018 г.
  • Вълка - новият най-голям клиент на ББР

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

SpaceX представи прототипа на марсианския си космически кораб 2 SpaceX представи прототипа на марсианския си космически кораб

Илън Мъск се надява Spaceship да излети в космоса до половин година

30 сеп 2019, 3207 прочитания

Internet of Things #13: САЩ тества 5G "умния град" в полеви условия Internet of Things #13: САЩ тества 5G "умния град" в полеви условия

Експериментален "мини smart city" отвори врати край Атланта

24 сеп 2019, 3343 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Internet of Things #11: Пето поколение на хоризонта

В Европа вече заработиха първите 5G мрежи, но у нас въпросителните са много

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие