Раждането на 5G в България

Догодина трите телекома - А1, БТК и "Теленор", почти сигурно ще получат достъп до още честоти. За клиентите това ще значи по-добра услуга и евентуално 5G на хоризонта. Въпросът с новите честоти е в цената. Регулаторът КРС чу протеста на дружествата срещу дължимото по тарифа и предложи по-ниска сметка. Новите тарифи са с около 40 до 50% надолу, но пък след предстоящото разпределение държавата ще получава пари за неизползван досега ресурс. А ако цените си останат високи, сметката ще бъде платена от крайния клиент.

Същинският проблем с 5G е, че инвестицията в изграждане на такава свръхскоростна мрежа в България се оценява от телеком експерти на 1 млрд. лв. Тук трите оператора имат по-изгодна опция, която обсъждат с регулаторите - да поделят задачата по изграждането и после да ползват общо оборудването.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съвсем не на последно място стои и въпросът кой ще използва тази мрежа. Засега крайните клиенти реално нямат нужда от такава услуга, смарт устройствата все още са рядкост и скъпи, а бизнес нуждите от "мрежата на бъдещето" са основно теория и тепърва ще се доказват в практиката. Така 5G засега звучи повече като скъпа екзотика, която поне маркетингово ще дебютира близките години в България. Операторите въпреки това са длъжни да са готови и технологията трябва постепенно да започне да навлиза в големите градове. Според главния технически директор на БТК Радослав Златков до две години в България ще има достатъчно добре развити мрежи от пето поколение.

И трите телекома вече извършват реални 5G тестове, но в почти лабораторни условия. Основните въпросителни са честотите, които трябва да бъдат отпуснати от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Едва след тях идва и изграждането на мрежите от операторите, изискващо инвестиции от стотици милиони. България може да се похвали с високи скорости на интернет и добро покритие от страна на телекомите, но въпреки това те отдавна имат проблеми по отношение на честотите.

От една страна, ключови ленти продължават да са заети от държавата, а от друга - цената им е прекалено висока според телекомите. Затова и неотдавна изпълнителният директор на "Теленор България" Джейсън Кинг коментира, че компаниите до голяма степен са достигнали тавана на технологията, която могат да развиват с текущия честотен ресурс. Затова планът на държавата за рязко освобождаване на спектър се приема като силно позитивен знак. Причината за пробива е регламент на Европейския съюз, според който 5G е приоритетна технология и държавите трябва да освободят нужните честоти за нейното развитие най-късно до 2022 г.



Технологията 5G използва честоти от съществуващия спектър от обхватите 700 мегахерца до 6 гигахерца, както и такива в обхвата на милиметровите вълни (24 – 86 гигахерца). При първите все още има въпросителни, защото някои от тях още се държат от Министерството на отбраната (МО) и Ръководство въздушно движение (РВД), но вече има сигнали, че догодина част от тях ще бъдат освободени. От КРС казаха пред "Капитал", че се очаква освобождаване на спектъра около 700 мегахерца през май 2020 г. Две малки ленти от по 10 мегахерца в спектъра около 800, също ще могат да бъдат използвани след като бъдат проведени тестове с МО и мобилните оператори.

Отделно ще бъде пуснат и друг ресурс и така 2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега. В момента операторите използват само 900 мегахерца, 1800 мегахерца и 2 гигахерца и не са съгласни на действащите досега цени за обхвати 2.6 гигахерца и 3.6 гигахерца. Те ползват заедно само 100 мегахерца от спектъра около 3.6 гигахерца - за 5G тестове в различни точки от страната и изпробване на различните приложения на технологията.

Цените, глупако

Именно цените са голямата въпросителна. Операторите не са склонни да дават невероятно високи суми за честоти за 5G, при условие че все още продължават да инвестират в 4G мрежата си (част от новия отпуснат ресурс ще бъде използван именно за нея), а все още нямат бизнес примери и очаквания за новата технология, която обещава свръхвисоки скорости на интернет, позволящи свързване на всякакви устройства, автономни коли, умни поточни линии и т.н.

Секторният регулатор вече предложи изменение на тарифите и според телекомите те отразяват по-добре реалностите, като предвиждат намаление на тарифите между 30 и 50%. Те бяха внесени в Министерския съвет и предстои да бъдат приети, но без повече подробности кое колко ще струва. В мотивите си КРС предлагаше по-ниска цена, като твърдеше, че така ще бъде освободен финансов ресурс на операторите, който да инвестират в нови неизползвани досега честоти и в мрежата си. "Смисълът е да се намери точният баланс - да платиш достатъчно за честоти, но и да ти остане за инвестиция в оборудване", заяви пред "Капитал" Иван Димитров, председател на КРС (виж интервюто по-долу).

От другата страна на барикадата бяха Министерството на финансите, което очаква определени постъпления в бюджета от честотите и се противопоставяше на намалението. Министерството на отбраната също има възражения. Според КРС при новите условия приходите в бюджета от трите оператора за периода 2020 - 2023 г. при предоставяне на целия нужен им ресурс (тоест всички честоти) ще бъдат около 254 млн. лв. от еднократни такси и към 110 млн. лв. от годишни такси спрямо 122 млн. лв. от еднократни такси и 125 млн. лв. от годишни такси за сегашните налични честоти при сегашните условия. Тоест държавата ще получи повече пари, ако намали цените и отпусне повече честоти на операторите. Оценките на регулатора сочат, че новите мерки ще доведат до нови инвестиции в мрежи от страна на операторите за 540 млн. лв. Според прогнозите на източник от телеком сектора при настоящите цени само първоначалните такси за честотите за 5G ще струват около 170 млн. лв. общо на операторите.

За сравнение - цените в Европа изглеждат на моменти стряскащи: в Германия например за 41 отрязъка в спектрите между 2 и 3.6 гигахерца четири телекома платиха общо 6.5 млрд. евро. Същата е цената и в Италия, поета обаче от пет телекома. Огромните суми, които операторите са готови да платят, за да изградят своя 5G мрежа, не избягаха от полезрението на медиите и например специализираният сайт Telecoms.com нарече италианския търг "оргия по наддаване за 5G спектъра". Далеч по-малки са сумите в Австрия и Финландия, където за спектрите между 3.4 и 3.6 гигахерца телекомите плащат общо съответно 78 и 64 млн. евро.

Сумите в Западна Европа са далеч от бюджетите на българските оператори. "Цената на спектъра е един от определящите фактори за плановете ни за развитие на 5G мрежа. При всички случаи инвестицията ще бъде в размер на милиони евро", коментират от "А1 България". От БТК очакват изграждането на 5G мрежата да струва на трите компании общо 800 млн. лв., които да бъдат инвестирани в следващите 4 години. Тези прогнозни разходи обаче зависят много от това какви ще бъдат цените на честотите, както и дали операторите ще склонят държавата за търсеното облекчение на строителните режими при изграждане на нови и базови станции, както и преоборудването на стари, които да осигурят, че мрежата ще може да поддържа технологиите от ново поколение. Такива сигнали вече има от Министерството на развитието и благоустройството. 5G изисква повече базови станции на по-малки разстояния, но пък размерът им е далеч по-малък от сегашните. В същото време изискванията за строежа им са същите.

Според БТК в момента изграждането на една базова станция отнема между девет месеца и две години, като "с тези срокове е невъзможно да се изгради добре работеща мрежа от пето поколение в рамките на няколко години, тъй като тя изисква повече базови станции от използваните в момента". Същите са доводите и на "Теленор", която посочва сравнителен анализ на строителните изисквания за мобилни мрежи в Европа, според който България е сред малкото останали страни, в които е запазен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на базови станции. "В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения. Последно облекчения в тази посока бяха извършени в законодателствата на Сърбия, Румъния и Северна Македония", коментират от "Теленор".

Хем конкуренти, хем партньори

При очакваните стотици милиони за инвестиции в 5G мрежа и честоти все повече се говори за партньорство между трите телекома в споделеното ползване на мрежите им. Такова има и в момента на някои места в страната, като според главния технически директор на БТК Радослав Златков понякога е между трите компании, а в някои случаи между две от тях. Той смята, че споделянето на ресурси между телекомите тепърва ще става по-масово. "Конкуренцията отдавна вече не е толкова при физическата инфраструктура, колкото при качеството на предоставяне на услугите", заяви той в интервю за "Капитал". Изглежда, че идеята е приветствана и от регулатора. "Честотният спектър е нещо, което е крайна величина и няма как да се разтяга. По-скоро опитът на други водещи оператори показва, че споделените ресурси дават възможност за по-ефективното му използване", смята председателят на КРС Иван Димитров.

Тук голямата въпросителна ще е каква ще е технологичната съвместимост между 5G мрежите, защото отделните оператори работят с различни доставчици на оборудване. При споменавания милиард за изграждането на цялостна 5G мрежа партньорството между операторите означава сериозно намаляване на разходите и инвестициите.

При всички положения първоначалното навлизане на 5G ще е в големите градове в страната и ще се случи чрез надграждане на 4G мрежата. Очакванията са новите честоти да бъдат раздадени до края на 2020 г., след което операторите да започнат да изграждат мрежите си. Но до пълното навлизане на новата технология са нужни поне две и повече години. Дотогава 5G си остава бъдеще, в което са другите.

Опасно или не 5G обещава свръхбързи скорости, които ще захранват технологиите на бъдещето, но в същото време предизвиква и притеснения сред някои потребители и активисти дали не е вредна за здравето. Основните тревоги са насочени към милиметровите вълни, които позволяват бърза връзка без забавяне в гъсто населени места, но имат и по-високо енергийно излъчване. Засега няма доказателства, че новата технология е по-опасна за здравето от досегашните мрежи, но пък няма и много данни, с които да се работи. Според Иван Димитров от КРС изискванията и стандартите за излъчванията на базовите станции у нас са далеч по-високи от други европейски държави. Според него регулаторът ще е по-активен в комуникацията си с потребителите за състоянието и контрола над мрежите. "Факт е, че към тази технология интересът е огромен и е ангажимент на структури като КРС да обясним на масовия потребител какво се случва, за да може всеки един да изгради собствено мнение и да бъде убеден, че техническото решение не застрашава здравето ни. Подготвяме такива проекти и вече има стъпки в тази насока - да покажем какво е състоянието на електромагнитната напрегнатост", казва Димитров. При всяко разрешение за базова станция се прави измерване на плътността на електромагнитното поле от независими държавни институции, казва и главният технически директор на БТК Радослав Златков.

До средата на 2020 г. пускаме новите честоти Иван Димитров, председател на КРС Кога очаквате да бъдат раздадени нови честоти на операторите? Още догодина в края на първото и началото на второто тримесечие ще можем да предоставим честотен ресурс, с който мобилните оператори веднага да могат да изграждат мобилните си мрежи. Смятам, че до края на първото полугодие ще има ясна представа какво се случва и ще бъдат стартирани процедурите. Коректно е да кажем, че в началото този тип мрежи ще се появяват малко на островен принцип, но това бизнесът трябва да реши. Къде е България в този процес спрямо съседните държави и Европа? Според мен не изоставаме от Европа, защото освен изграждането на една инфраструктура, изискваща и честотен ресурс, и техническо решение, е и създаването на добре премислени стандарти за тази мрежа. Питам ви, защото имаше забавяне при 4G и заради честотите на Министерството на отбраната? Забавянето не беше само заради военните, цената на техническите решения също забави донякъде завършването на тази 4G мрежа, която и в момента се доизгражда. А подмяната на технически решения в МО ще освободи ресурс, който е задължително ангажиран в момента. Знам, че има разбиране на проблема там, и се надявам скоро въпросът да бъде решен. Имам един много добър пример за много добро партньорство за един определен честотен ресурс, който се използваше от РВД. След проведените разговори с тях до края на май догодина този ресурс трябва да бъде свободен и имаме възможност още през второто тримесечие да стартираме процедура, която да предостави тази честота на операторите. Колко ще струва 5G? Смисълът е да се намери точният баланс - да платиш достатъчно за честоти, но и да ти остане за инвестиция в оборудване. Има държави, които предоставят безвъзмездно честотния ресурс, нашата цел е да намерим баланс за достатъчно кратко време. Има и честоти, които в момента не са обект на внимание - 26 гигахерца са налични за използване, но предстои да бъде проучен интересът на бизнеса към този спектър. Според мен това ще стане, когато дойде време да се предоставят услугите в гъсто населени райони. Има и честотен обхват в областта на 700 мегахерца, който през второто тримесечие на 2020 г. ще имаме възможност да предоставим. Кога ще влезе в сила новата тарифа? Би трябвало да влезе в действие от 1 януари. Искам да кажа, че изграждането на тази технологична рамка за 5G мрежа не е просто предоставяне на честоти, а сериозен процес, в който отношение имат немалко администрации. Този процес не е проблем само в България, а и в други европейски държави. Изграждането на тези базови станции изисква достатъчно добро аргументиране и на строителните конструкции, и съгласувателни документи. С колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройство работим активно по темата, за да се даде възможност изграждането на нови и оптимизирането на съществуващите клетки да се случва по един актуален за 2020 г. вариант. Това ще наложи промяна и на нормативната уредба. Ако съберем всички неща - техническата платформа, споделения ресурс, строителните дейности, без да пропускаме и здравните норми, които администрацията трябва да следи и да показва на населението, всичко това показва един доста широк спектър от администрации, които трябва да участват активно в изграждането на новата мрежа. Ние като комисия сме се наели да бъдем и медиатор на този процес, както и да информираме коректно всички потребители.