С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 ное 2019, 11:31, 2350 прочитания

Натисни и плати

Технологичните гиганти се насочват към банкирането на дребно – но не заради парите, а заради данните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Годишната конференция Web Summit е нещо като Уудсток за онлайн ентусиати. В рамките на три дни през ноември над 70 хил. технологични предприемачи, фенове и инвеститори се събират на място с размерите на малък град. Рок звездите на изложението в Лисабон бяха шефът на Wikipedia и президентът на Huawei, които си поделиха главната сцена. На други места посетители си принтираха дънки чрез 3D принтери или гледаха как стартъпи се опитват да продадат идеите си в боксов ринг. Мениджъри обявяват огромни финансови инвестиции. Панелисти се опитват да предсказват бъдеще без кеш, докато гледат огромна кристална топка, а производители на кредитни карти ядат френски макарони с цветовете на компанията им.

Въпреки всичките очаквания за безкешово бъдеще сред финтех участниците се усеща нервност. Причината е, че след години на наблюдаване отстрани технологичните гиганти с техните милиарди потребители и огромни ресурси най-накрая, изглежда, са готови да развалят купона в индустрията. "Има една група, от която всички се страхуват", казва Даниел Уебър от компанията за данни FXC Intelligence. Така нареченият квартет GAFA (Google, Amazon, Facebook, Apple) вече направи първите си стъпки. Amazon представи своя кредитна карта за потребителите без банкиране през юни. Apple пусна кредитната си карта през август. Facebook обяви системата си за плащания през ноември (докато проектът за криптовалутата Libra на компанията загуби голяма част от поддръжниците си и се удари в регулаторна стена). Ден след Facebook Google обяви, че ще започне да предлага банкови услуги в САЩ през 2020 г.


Дългогодишен интерес

Според Антъни Дженкинс, бивш изпълнителен директор на Barclays и настоящ такъв на финтех фирмата 10x, всяка от компаниите самостоятелно е сравнително малка заплаха. Но заедно могат да повлияят на тенденциите, които променят формата на финансовата индустрия.

Технологичните гиганти отдавна имат интереси във финансовия сектор. Доскоро обаче те се фокусираха върху разплащания, като всяка от тях го прави по различен начин. Apple Pay и Google Pay са дигитални портфейли, които държат дигитални версии на карти, но през тях не преминават транзакции и нито една от тях не взима такса от търговците. Те просто събират на едно място всичко и правят плащанията по-сигурни, като пазят данните на потребителите. Google събира данни от транзакциите, докато Apple – не. Като изключим това, разликата се свежда до държането на телефон върху ПОС терминал вместо карта.



Facebook Pay събира при себе си данните от картите, които потребителите ползват в различните приложения на компанията – Facebook, Messenger, Instagram и WhatsApp, така че хората да не ги вкарват всеки път. Amazon Pay прави същото, но освен това дава на потребителите си възможност да ползват данните и в партньорски сайтове. Разликата е, че Amazon действително "обработва" плащания - нещо, което другите оставят на специализирани фирми. Когато е направена покупка през Amazon Pay, приложението пита клиента дали има достатъчно налични средства. Ако отговорът е "да", продажбата преминава, а парите достигат до получателя в края на деня.

Ограничен успех досега

Всички тези системи имат и друга обща черта - успехът им е силно ограничен. След осем години в действие Google Pay има само 12 млн. потребители в САЩ – под 10% от целия пазар, възлизащ на 130 млн. домакинства. Само 14% от домакинствата с кредитни карти използват Apple Pay поне два пъти на месец. През октомври броят на клиентите, ползвали Amazon Pay, беше 20 пъти по-нисък спрямо тези на PayPal, сочат данните на Second Measure.

Контрастът е осезаем спрямо бомбастичния растеж на китайските суперприложения WeChat Pay и Alipay, които позволяват на потребителите да плащат за всичко – от чай до таксита, само чрез сканирането на QR код. Услугите бяха пуснати през 2013 г. и от тогава насам и двете имат по 1 млрд. потребители. Общо те обработват транзакции, равняващи се на една трета от разходите за потребление в Китай и сами по себе си са големи кредитори.

Сравнението обаче не е коректно, защото Китай имаше възможността да надмине всички в света заради специално насочени регулации и липсващи досега дигитални методи за плащане. Арън Клайн от тинк-танка Brookings посочва, че богатият свят вече имаше добра система за кредитни карти, съответно по-малък апетит за иновации в тази сфера. Финансовите регулации също са много по-стриктни на Запад – за да работят като разплащателни институции, компаниите в САЩ например имат нужда от лиценз във всеки щат.

Защо технологичните компании искат да бъдат банки

Това прави решението на GAFA да навлезе в ритейл банкирането още по-необяснимо. От финансовата криза насам кредитният сектор е един от най-регулираните на световно ниво. Тези ограничения се отразяват и на възвращаемостта на капитала и печалбите. Пазарните оценки на кредитните компании по света са в пъти по-малки, отколкото тези на технологичните компании, отбелязва Санкар Крисхнан от консултантската фирма Capgemini. Така че защо технологичните гиганти биха искали да бъдат банки?

Има два отговора на този въпрос. Според Мартин Трикъл от финтех компанията Modulr технологичните гиганти все още не знаят какво точно искат. Силициевата долина често залага на проекти само за да види дали в бъдеще те ще се превърнат в устойчив бизнес. Също така те вероятно не искат да бъдат и банки – нито клиентите да ги мислят за такива.

В крайна сметка една банка е предприятие, което превръща капитала във финансови продукти, като заеми и ипотеки, или начини за продажби, казва Дейв Бърч от Consult Hyperion. Първите две са силно регулирани и технологичните гиганти не се интересуват от тях. Затова компаниите се обръщат към банките в тези направления – Apple работи с Goldman Sachs, Amazon с Chase, Synchrony и American Express. Citi пък стои зад сметките на Google.

Това, което технологичните гиганти желаят, е дистрибуцията. Умните им системи и липсата на клонове би трябвало да означават по-малко разходи, казва Тара Рийвс от OMERS Ventures, поделение за рисков капитал на канадски пенсионен фонд. Дори по-важно е, че продажбата на банкови продукти означава повече хора, които да ползват разплащателни системи. Apple и Google искат клиентите им да имат още една причина да държат "телефона под възглавницата през нощта", казва Лиза Елис от MoffettNathanson. Amazon пък иска нейните клиенти никога да не излизат от основното приложение на компанията.

Основното, което иска GAFA, обаче са данни. Компаниите вече са, меко казано, добри в това да откриват предпочитанията на потребителите според местоположението или навиците им. Но моделите на харчене на пари са още по-полезни. Те могат да бъдат използвани, за да се измерят по-добре резултатите от дадена реклама на определен продукт. Някои инвеститори твърдят, че технологичните гиганти могат дори да дават финансови консултации.

Това би отнело време. В момента потребителите трудно сменят банките си – според данните на консултантската компания Novantas само 8% от американските клиенти правят това всяка година, но въпреки това те биха се зарадвали да имат допълнителен избор. Повече безплатни услуги и по-добро изживяване за потребителите може да ги накара да променят избора си, особено ако знаят, че банките управляват най-чувствителните данни.

Банките също ще работят с технологичните гиганти – поне в началото. Дистрибуцията отговаря за половината от оперативните разходи на една типична ритейл банка, казва Жерар дю Тоа от Bain. Връзването на бизнеса с GAFA означава нови депозити и евтино финансиране.

И въпреки всичко, когато големите технологични компании наберат скорост, банките ще загубят интереса си от партньорства с тях. Те може да бъдат поставени и в положение, в което да се разделят с част от данните и таксите си, казва Андрей Брашовану от компанията за рисков капитал Accel. Бизнесът на банките може да бъде свит до нивото на услуги с нисък марж на печалба. Ниските печалби ще означават повече сливания и фалити. Дигиталните стартъпи скоро също ще усетят тежестта, защото технологичните гиганти ще могат да си осигуряват финанси от други, по-печеливши свои звена.

Регулаторите за момента гледат на новите играчи като на добри носители на промяна и иновация, каквато банките не успяха да осигурят. Това може да се промени, когато на полето излязат и технологичните гиганти. В Лисабон например Маргрете Вестагер, комисар по конкуренцията в ЕС и скептик по отношение на GAFA, говори за рисковете пред демокрацията, ако фирмите станат прекалено силни, за да бъдат регулирани. "Можем да търсим начини да реализираме потенциала им, но можем и да се опитаме да контролираме тъмните им страни", каза тя.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Капитал #48

Текстът е част от брой 48 на седмичния Капитал (29 ноември - 5 декември). В броя ще прочетете още:

След срещата Борисов - Тръмп: Винаги с Америка, винаги с Русия
Има ли спасение за "Топлофикация София"
АПИ: Абонамент за 1 млрд. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 102 прочитания

Oфис в облака Oфис в облака

Мобилният интернет и подходящият софтуер дават възможност да се работи пълноценно навсякъде

13 дек 2019, 500 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10