"В голяма степен сме уверени, че хардуерът ни ще бъде готов за пилотиран полет до края на първото тримесечие, най-вероятно в края на февруари, но не по-късно от март", обяви Мъск пред журналисти след края на експерименталния старт в неделя.

Администраторът на NASA Джим Бриденстийн обаче уточни, че в момента агенцията "преценява различните опции дали е целесъобразно да се поддържа по-голямо присъствие на астронавти на Международната космическа станция (МКС) за по-дълъг период от време".

Ако бъде взето решение за удължаване на демонстрационната мисия, Боб Бенкен и Дъг Харли могат да останат в орбиталния комплекс до 7 месеца, за какъвто престой в Космоса е проектирана Crew Dragon.

Преди това обаче двамата астронавти ветерани се налага да преминат през допълнително обучение, за да могат да провеждат всички планирани експерименти на Международната комическа станция, както и да могат да извършват ремонтни дейности със скафандри в открития Космос.

Последното беше дебело подчертано от Джим Бриденстийн най-вероятно защото след април на борда на МКС ще останат само трима души (от които само един е американец): астронавтът на NASA Крис Касиди и руските космонавти Николай Тихонов и Андрей Бабкин.

Така че евентуално забавяне на първия полет на Crew Dragon с частен екипаж може да има не заради проблеми с оборудването, а заради нуждата от допълнителни тренировки и инструктажи.

Ако бъде взето решение за удължаване на демонстрационната мисия, Боб Бенкен (вляво) и Дъг Харли могат да останат на МКС до 7 месеца, за какъвто престой в Космоса е проектирана Crew Dragon

Фотограф: NASA

По ирония на съдбата NASA предвиждаше подобно удължаване на престоя на МКС за екипажа на другия частен космически кораб – CST-100 Starliner на Boeing.

Още през април беше обявено, че астронавтите Майк Финке и Никол Ман, както и тестовия пилот на Boeing Крис Фъргюсън може да останат до половин година на орбиталния комплекс в рамките на първия експериментален полет.

След това обаче CST-100 Starliner претърпя няколко последователни "полуинцидента" - първоначално се отвориха само два от трите спирачни парашута по време на наземния тест на аварийната катапултна система, а после имаше проблем със софтуера на капсулата, който доведе до преразход на гориво и апаратът не успя да се скачи с МКС, престоявайки в орбита само два дни.

В близките седмици NASA трябва да прецени дали да приеме безпилотния полет с космическия кораб на Boeing за успешен, въпреки че скачването с Международната космическа станция не бе осъществено, или да поиска повторно експериментално изстрелване без хора на борда.

При всички положения обаче в момента Crew Dragon на SpaceX, изглежда, има много по-голяма готовност за първи частен космически полет до МКС, отколкото Starliner на Boeing, въпреки че последните откровено са фаворизирани от NASA от години.

Само за сравнение - първоначалната субсидия за Boeing по линия на програмата за комерсиални пилотирани космически полети е 5.1 млрд. долара, а за SpaceX – само 3.1 млрд.

Boeing също така ежегодно получават милиарди долари за конструирането на "лунната" свръхтежка ракета SLS, въпреки че нейното завършване се бави с години.

Очаква се премиерният пилотиран полет с капсулата Crew Dragon на космическата компания SpaceX да бъде извършен през пролетта, след като вчера апаратът успешно премина през т.нар Launch abort test - изпитание на аварийните системи за спасяване на екипажа в случай на авария