Вирус в компютъра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вирус в компютъра

Shutterstock

Вирус в компютъра

Макар и на пръв поглед защитени, IT компаниите също страдат от икономическите ефекти на коронавируса

Йоан Запрянов
7620 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Икономическите ефекти от пандемията засягат силно и IT сектора.
  • При някои компании отражението е моментално, при други - със забавяне.
  • Заплатите в най-скъпоплатения сектор вероятно ще стагнират, общият растеж ще се забави или дори ще спре поне за известно време, а някои компании дори може да изчезнат.

IT секторът е свикнал да се бори с вируси, просто не с такива като COVID-19. Макар на пръв поглед индустрията да е от по-защитените, не на последно място и заради възможността само за ден да бъдат изнесени офиси с хиляди души към работа от вкъщи, най-бързо развиващият се и най-скъпоплатен сектор в България също е ударен от икономическите ефекти на коронавируса. При някои те вече се усещат. При други ще има известно забавяне. Факторите са много: дали дадена компания има свой продукт или не, дали работи за други корпорации и колко засегнат е съответният клиентски сектор. Ясно е само, че продължилата десет години щастлива младост на българския софтуерен сектор приключи и сега е тестов период - кои ще се справят и кои не в тежки икономически условия.

На пръв поглед картината изглежда смесена. Големите софтуерни компании в България по всяка вероятност ще издържат. Водещите са клонове на чуждестранни фирми заедно с няколко големи изцяло български компании, които имат достатъчно дебели финансови буфери. Много от малките фирми може да нямат такъв късмет, особено тези, които разчитат на малък брой клиенти, както и работещите за най-ударените индустрии, като ресторантьорството и туризма. Същевременно с всяка криза идват и възможности, а там предимството ще е за по-гъвкавите фирми, а не за компаниите с хиляди служители и десетки отдели.

За малък брой фирми това не е първата икономическа криза. За по-голямата част от екосистемата обаче подобни мащабни сътресения са нещо ново. Но дори опитът на "старите кучета" може да не е от голяма полза, защото промените през последните над 10 години са прекалено много. За сравнение, при последната икономическа криза през 2008-2009 г. IT секторът отговаря за под процент от БВП. В момента само той седи зад 3% от икономиката, а ако се добави и аутсорсингът - със сигурност над 5% с общо около 75 000 - 80 000 заети (софтуерни разработки и аутсорсинг) и към 6 млрд. лв. годишни приходи. Но може би най-важното е, че в този период България израсна от евтина до качествена софтуерна дестинация.

Автор: Капитал

Многослойните проблеми

"Отстрани изглежда, сякаш IT секторът няма проблем, защото може да работи от вкъщи. Това, което се пропуска, е, че софтуерната индустрия дигитализира другите сектори в икономиката", казва Доброслав Димитров, председател на софтуерната асоциация БАССКОМ и основател на "Империя онлайн". "Въпросът не е дали можеш да работиш, въпросът е дали има за кого да работиш."

Наблюденията на Димитров са, че много от компаниите, които членуват в асоциацията, вече усещат последиците от спрялата икономика, като губят договорите си със западни фирми, за които софтуерните проекти не са от първа необходимост, когато са в режим спасяване на бизнеса. Той смята, че при компаниите, които имат собствен продукт, ефектът ще дойде със закъснение. На обратното мнение е Александър Лефтеров, основател и изпълнителен директор на "Тайгър технолоджи" (с продукти за използване на големи дискови масиви чрез споделен достъп). Той смята, че именно този тип софтуерни фирми ще усетят по-бързо негативния ефект, но впоследствие ще са по-бързи и във възстановяването.

Според Димитров кризата ще има и отрезвителен ефект за голяма част от сектора. "От 10 години всяка година бяхме с двуцифрен ръст нагоре и се натрупа дори арогантност и мислене, че така ще бъде винаги. Много компании, особено по-младите, не са подготвени - нямат резерви, нямат спестявания."

При непродуктовите компании - тези, които работят по поръчки от други фирми, тежестта на кризата ще зависи най-много от това от кои сектори са клиентите им. Филип Мутафис, изпълнителен директор на "Дайнамик солюшънс", разработчик на ERP системи, казва, че бизнесът му все още не усеща ефекти именно защото клиентите на компанията са далеч от най-засегнатите в момента - ресторантьорството и хотелиерството. Плюс са и дългосрочните договори за поддръжка на фирмата. Добавя, че при някои засегнати компании има "чудовищен спад в продажбите", но разбираемо не желае да ги коментира публично. Мутафис е мениджър и на българския офис на финтек компанията Paysera, която е сред печелившите от създалата се обстановка, защото много процеси по дигитализация вдигнаха скоростта, особено при дигиталните разплащания.

"В "Дайнамик солюшънс" засега нямаме планове да съкращаваме хора, но следим ситуацията и приходите си с повишено внимание. Със сигурност бизнесът не върви както обикновено и имаме едно наум. В Paysera обаче имаме увеличение на оборота и продължаваме да търсим хора", казва Мутафис.

Автор: Капитал

Предимството и проклятието да бъдеш голям

За всички големи компании важат някои универсални плюсове и минуси. Те имат големи капиталови буфери и могат да се справят много по-лесно с подобни кризи, отколкото малките и средните фирми. Опитът от предишни кризи също помага. Същевременно, когато дойде време за възстановяване, темповете на растеж на по-малките ще бъдат значително по-високи. При нужда от смяна на посоката, предимството отново ще е на страната на по-малките и съответно по-гъвкави компании.

Сред големите компании в България положението е също толкова разноцветно. Лидери в сектора от години са български клонове на чуждестранни фирми: Progress, Paysafe, VMware и SAP. С общи приходи от над половин милиард за 2018 г., те са в деликатна позиция. От една страна, зад себе си те имат гърба на американски, британски и немски гиганти, от друга са зависими от проблемите на дружествата майки.

"Не можем да предвидим какво ще е дългосрочното влияние на пандемията върху набирането на нови служители и за момента се фокусираме върху нуждите на настоящите ни и дистанционното въвеждане в процесите на новоприсъединилите се", казва Мирослав Божилов, генерален мениджър на Paysafe за България. "Неминуемо в настоящата ситуация бързият темп на растеж, който имахме през последните 3-4 години, ще претърпи известно забавяне", добавя той, но не отговаря директно на въпроса дали се очаква съкращение на броя служители в българския офис.

Диана Стефанова, вицепрезидент във VMware, отговаря по-конкретно на най-наболелия въпрос: съкращения в българския клон не се предвиждат и плановете за развитие на фирмата остават непроменени. VMware е публична компания и има законови ограничения доколко може да коментира движението на приходите си.

Според изпълнителния директор на американската софтуерна компания Progress Йогеш Гупта компанията не планира да съкращава разходи. "През последните години бяхме фокусирани върху силно ефективно управление на бизнеса и заради това днес не се налагат драстични действия. Продължаваме да наемаме нови хора, като в София в момента има над 20 отворени позиции в различни области на бизнеса. Не сме затваряли отворени позиции заради COVID-19", заяви той пред "Капитал". Компанията, която купи българската Telerik през 2014 г. за 262.5 млн. долара и има около 500 души в София, има опит с предишни икономически сривове. "Успешно преминахме през дотком кризата през 2001-2002 г. в САЩ, както и през глобалната финансова рецесия през 2008-2009 г., и въпреки че това е много различен вид криза, уверен съм, че ще се справим и с нея", допълва Гупта.

По-интересно е положението сред българските фирми, повечето от които достигнаха внушителни размери от последната криза насам. За някои от тях ситуацията е възможност - в интервю пред "Евроком" Ивайло Славов, изпълнителният директор на "Булпрос", най-голямата изцяло българска компания по приходи, коментира, че макар компанията му в момента да струва "по-малко, отколкото преди пандемията", тя ще се възползва от момента да наеме нови служители в новата обстановка, в която доскорошната убийствена конкуренция за кадри рязко спря.

Друга голяма българска компания, която вече усеща от първа ръка ефекти върху бизнеса си, е конгломератът "Сирма", който обединява различни специализирани подразделения. "В определени части от нашата дейност има огромно увеличение на дейността, но успоредно с това има и затруднения. Част от нашите американски клиенти намалиха или изцяло спряха своята работа. Съответно започването на проекти е значително по-трудно, а оттам намаляват и продажбите", казва Цветан Алексиев, изпълнителен директор на компанията. Той добавя, че фирмата вече "затяга коланите", но не планира съкращения и ще следва политиката си от предишни кризи - да се съхранят служителите.

Според Алексиев прогнозите, които са правени само преди месец - например за 5% ръст на сектора за тази година, вече са невалидни, а трусове ще се усещат и от спрените снабдителни вериги и замразените на места дигитални трансформации.

Пламен Цеков, изпълнителен директор на "Скейл Фокус", казва, че през последните две седмици вече се наблюдава намаляване на количеството работа и очаква кризата тепърва да се задълбочава. "Взели сме превантивни мерки да работим възможно най-дълго без да съкращаваме хора. Хората са много голяма инвестиция и последното, което която и да било компания иска да направи в момента, е да се раздели с хората, в които е инвестирала в продължение на години. Намалили сме разходите по допълнителни придобивки като транспорт, фитнес карти и т.н.", казва Цеков. Добавя, че във фирмата вече всички хора, които нямат текущ проект и са преминали на 4-часов работен ден, като ще използват тази възможност да се сертифицират или за усвояване на нови технологии и умения. "Скейл Фокус" води и преговори с наемодателите на офисите и други доставчици за ревизиране на условия - стъпка, която по всяка вероятност ще бъде последвана от много други компании, защото IT секторът е основен наемател в големите градове.

"Имаме международни клиенти в авиацията, туризма, спортната индустрия, които са силно засегнати и някои от тях нямат приходи. Голяма част от проектите, които трябваше да стартират, са отложени, без да се знае за кога. Текущите проекти се намаляват, други се отказват, докато няма видимост. Когато кризата мине, софтуерната индустрия ще трябва да преосмисли посоката си спрямо жизнените индустрии. Много сектори няма да бъдат същите след кризата дълги години след това - например спорта, където поне в рамките на една година нищо няма да е нормално", добавя Цеков.

Елена Маринова, президент на "Мусала софт", твърди, че за момента спадът в приходите на компанията е по-скоро флуктуация, отколкото истинска загуба, но въпросителната за всички е колко време ще се задържат кризисните мерки по света. "Ако пандемията от здравословен аспект бъде овладяна и кризисните мерки се вдигнат до месец или максимум два месеца, очаквам, че в рамките на тази година ще се върнем към нормално. Ако нещата продължат по-дълго, никой не може да предполага."

Маринова казва, че добрата новина за "Мусала софт" е, че фирмата е силно диверсифицирана и това води до плавно влизане в кризата, но излизането от нея също ще бъде с по-бавни темпове. "Въпрос е и на късмет. Когато дойде финансовата криза, ние нямахме клиенти от финансовия сектор, а сега е обратното - имаме и те всъщност се справят добре", добавя тя.

Прегорелият пазар на труда

"Новата нормалност" и предстоящата икономическа криза по всяка вероятност ще сложат край на постоянните скокове в заплатите на софтуерните специалисти в страната. В рамките на пет години, по данни на БАССКОМ, броят на заетите в сектора е скочил над два пъти - от 15 до над 30 хил. (виж графиката), като средната заплата в момента е около 3 хил. лв., или три пъти повече, отколкото средната за страната.

Експанзията през последното десетилетие доведе до ожесточена конкуренция за всеки наличен специалист и постоянни оплаквания от бранша, че има недостиг на хора, който пък се запълваше предимно от частни академии като "Телерик Академия" или "СофтУни". Сега ситуацията по всяка вероятност ще се промени.

Георги Иванов, изпълнителен директор на платформата за набиране на IT специалисти Noble Hire, казва, че през последните седмици се наблюдава увеличение на броя на наетите хора, но това се дължи на приток на специалисти след съкращения или несигурност в предишните им компании. "Тези, които срещат по-сериозни затруднения, са по-малките до средни аутсорсинг компании. Причината е, че при много от тях 80% от оборота им идва от 1-2 клиента. Когато тези клиенти замразят проектите си и спрат да плащат, финансовата ситуация налага тези фирми да освобождават хора, цели екипи, дори да затворят напълно", казва Иванов. Добавя, че се забелязва и обратният ефект: някои компании наемат дори по-агресивно, отколкото преди. "Друг интересен феномен, който наблюдаваме, е, че само за последната седмица повече от 10 цели екипи ни писаха, за да търсят нови възможности през нас, които ще им позволят да продължат да работят заедно. Наемане наведнъж на цял сработен екип е нещо, което допреди месец се считаше за лукс, а сега става достъпно."

Доброслав Димитров от БАССКОМ добавя, че заплатите със сигурност ще стагнират, но дали ще започнат да падат зависи от това колко ще продължи настоящата ситуация. Същевременно проучването на асоциацията сред фирмите в нея показва, че много хора са в отпуск или на половин работен ден, защото компаниите не искат да рискуват да губят ресурс. "Ще има известна корекция в начина, по който хората гледат на работните си места. Дълго време при нас нямаше безработица и дори някой да изгубеше работата си, имаше още 5 фирми, които да го вземат. Сега няма да е така. Имаше цели фирми, чийто бизнес бе да взимат хора от една компания в друга. За тях бизнес вече няма да има", казва Димитров.

Източник от бранша твърди, че компанията му продължава да работи, защото има поръчки отпреди началото на епидемията и клиентите й са разнообразни. Но допълва, че вече се забелязва забавяне през второто тримесечие, което кара компанията да заложи на няколко сценария за тази година в зависимост колко ще продължи затварянето на икономиките. Оптимистичният е за малък спад на бизнеса от около 10%, а песимистичният е за далеч по-голям. Въпреки това фирмата не планира да съкращава хора, защото разполага с резерви от "добрите години" и може да издържи за известно време.

Не всички в индустрията обаче имат подобни буфери (особено по-малките) и за тях ще е трудно да издържат. Засега в добра позиция са разработчиците на софтуер за забавления като гейминг и др., тъй като тези продукти се търсят във време на социално дистанциране.

И малко оптимизъм

IT бизнесът има много за какво да се притеснява, но и на какво да се надява. Кризисната ситуация много бързо показа, че "бъдещето е дигитално" не е само празно клише и на много фирми и държавни институции се наложи да се преместят във виртуалното пространство. Филип Мутафис посочва, че една от причините за умерения му оптимизъм е, че се случват "неща, които се отлагаха с години, за които се казваше, че няма пари и време, а изведнъж станаха за един уикенд".

Елена Маринова също очаква в началото на следващата година да се види възход на софтуерния сектор, защото настоящата здравна криза е показала, че много неща отиват онлайн, като например образованието. "Цялата образователна система в света изведнъж се пренесе в интернет. Всички говорехме за това, имаше курсове и програми, но никой не си представяше цялата система да мине онлайн. В нормална обстановка щяха да се измислят технически, политически, финансови, социални причини, но изведнъж всички те се оказаха незначителни."

Общият път, поет от сектора, няма да се промени: продуктовите компании ще останат такива, а тези с услуги ще продължат да работят основно по дигитализацията на традиционния бизнес. В макроикономическо отношение индустрията едва ли ще загуби тежестта си, защото ще върви надолу с по-бавни темпове, отколкото други отрасли. По всяка вероятност обаче губещите ще са много, а печелившите - малко. Равносметката формулира най-добре Доброслав Димитров: "Малкият брой компании, които ще спечелят или ще излязат невредими от ситуацията, няма да компенсира големия брой пострадали или фалирали фирми."

Темата накратко
  • Икономическите ефекти от пандемията засягат силно и IT сектора.
  • При някои компании отражението е моментално, при други - със забавяне.
  • Заплатите в най-скъпоплатения сектор вероятно ще стагнират, общият растеж ще се забави или дори ще спре поне за известно време, а някои компании дори може да изчезнат.

IT секторът е свикнал да се бори с вируси, просто не с такива като COVID-19. Макар на пръв поглед индустрията да е от по-защитените, не на последно място и заради възможността само за ден да бъдат изнесени офиси с хиляди души към работа от вкъщи, най-бързо развиващият се и най-скъпоплатен сектор в България също е ударен от икономическите ефекти на коронавируса. При някои те вече се усещат. При други ще има известно забавяне. Факторите са много: дали дадена компания има свой продукт или не, дали работи за други корпорации и колко засегнат е съответният клиентски сектор. Ясно е само, че продължилата десет години щастлива младост на българския софтуерен сектор приключи и сега е тестов период - кои ще се справят и кои не в тежки икономически условия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ewa29647693 avatar :-|
    ewa29647693

    Както и при всички други бизнеси, в момент на криза ясно си проличава кой има стойност и кой е "въздух под налягане". Не може да се хвалиш постоянно колко си голям и велик и при най-малкото сътресение - айде всички в отпуск или на 4 часа или бегайте.

  • 2
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    До коментар [#1] от "ewa29647693":

    Съгласен на 100%

  • 3
    olh09647763 avatar :-|
    olh09647763

    Не мога да им разбера начина на мислене на тия ИТ-та.
    На единия му се увеличавала много дейността, но ще затяга коланите.
    Другия пък му падал бизнеса и компанията му поевтинявала, но ще наема нови хора.
    Третия пък намалил заплатите наполовина и орязал бонусите и със спестените пари обикаля по цял ден телевизиите и раздава безплатно труд и приложения.
    Има ли нормален човек в тая индустрия и как въобще успяват да си изкарат парите?

  • 4
    martinesko avatar :-|
    martinesko

    До коментар [#3] от "olh09647763":

    Няма. Всичкият останал бизнес им дава пари ей така, за да не се пречкат. А IT-тата това чакат - вземат кеша и понеже нямат друга работа, ходят по телевизиите да говорят колко са велики.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK