Ще успеят ли мобилните мрежи да станат "домашни" мрежи?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще успеят ли мобилните мрежи да станат "домашни" мрежи?

Капацитетът на наземните мрежи е малък, затова и натоварването върху локалните мобилни мрежи е огромно

Ще успеят ли мобилните мрежи да станат "домашни" мрежи?

Или бързо нарастващото търсене ще ги срине

The Economist
1910 прочитания

Капацитетът на наземните мрежи е малък, затова и натоварването върху локалните мобилни мрежи е огромно

© Shutterstock


Докато страните от целия богат свят се поставиха под карантина през март, журналистите там зададоха въпрос, който беше на устата на всички - "ще срине ли коронавирусът интернет". За тях отговорът е предимно "не". Повечето широколентови мрежи са изградени за пиковото вечерно ползване, когато много хора се настаняват и залагат на стрийминг с високо качество. Дори широко разпространените ежедневни видеоконференции и онлайн геймингът не се доближават до това ниво на потребление на данни. Интернет, както твърди един мрежов доставчик, "е създаден за това".

Такова студенокръвие обаче не е приложимо, ако интернет връзката ви е мобилна. А в по-бедните части на планетата това е най-често срещаният случай. Всъщност повече от над четирите милиарда души, които използват интернет днес, го правят през мобилна, а не наземна връзка. Хората в държави като Индия, Южна Африка и в Югоизточна Азия започват да си стоят у дома и се обръщат към своите телефони за развлечение, комуникация и работа. Капацитетът на наземните мрежи е малък, затова и натоварването върху локалните мобилни мрежи е огромно.

Мобилната връзка работи като радиосигнал от телефона към локалната базова станция. Оттам чрез оптично влакно или микровълни тя се свързва с ядрото на мрежата, което е свързано с по-широкия интернет. Ако твърде много хора опитват да се свържат едновременно с една и съща базова станция, тя ще се претовари, което ще доведе до прекъсвания на повикванията, забавяне на скоростта на предаване на данни и съответно недоволство.

Дори някои от богатите страни не се справят. Според Джеймс Барфорд от британската изследователска компания Enders Analysis Telefonica Spain е отбелязала 30% скок в трафика на данни, а Telecom Italia отчита 10% ръст. Скоростта на теглене в Италия е намаляла според фирмата за анализ на мрежи OpenSignal.

На други места нещата са още по-лоши. "Някои мрежи наблюдават увеличение в употребата на интернет с цели 80%", казва Бхаскар Готри от Nokia, която прави мрежово оборудване и помага на операторите да управляват своите системи. Мобилните мрежи непрекъснато се надграждат и предполагат двуцифрен растеж. Но тези предположения са за растеж в течение на месеци или години, а не на дни.

Досега мрежовите оператори изглеждаха сякаш могат да се справят със задачата. Но нещата могат да се влошат. Редовната поддръжка на мрежата ще страда, ако инженерите се разболеят или бъдат принудени да се самоизолират. Ще има по-малък капацитет за аварийна поддръжка. Далечните базови станции ще станат по-трудно достъпни. А на всичко това отгоре най-вероятно изискванията към мрежите ще се повишат. Повече хора ще открият видеочатовете. Тъй като телевизионните оператори се затрудняват да осигурят свежо забавление, все повече хора ще се насочат към стрийминга. Всички тези неща ще допринесат за натоварването. Колкото по-дълго остане правилото за стоене вкъщи, толкова по-вероятно е някои мрежи да се сринат.

Да предвидиш кризата

Мобилните оператори и регулаторите обаче не стоят в очакване на подобни колапси. В няколко страни, включително Испания, те поискаха от потребителите да намалят потреблението на данни. Други опитват иновативни идеи. Кения ускори проекта на Google Loon, който ще предоставя 4G сигнал от балони на голяма надморска височина. В Индия, където потреблението на данни се е увеличило с 30%, а скоростта му е намаляла с 20%, операторите обмислят да обединят усилията си, за да се улеснят взаимно. Европейските и други регулатори поискаха от големите стрийминг платформи - Netflix, Amazon, Youtube, да намалят качеството на видеоклиповете си в опит да освободят капацитет. Америка временно предостави на мрежите допълнителен радиочестотен спектър, а някои други страни са в процес да направят същото.

Близо една трета от жителите на планетата са останали у дома. Което е достатъчно лошо - за самочувствието, за бизнеса и за икономиките на страните. За тези хора загубата на това, което за голяма част от тях е единствената връзка с останалия свят, просто влошава ситуацията.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Докато страните от целия богат свят се поставиха под карантина през март, журналистите там зададоха въпрос, който беше на устата на всички - "ще срине ли коронавирусът интернет". За тях отговорът е предимно "не". Повечето широколентови мрежи са изградени за пиковото вечерно ползване, когато много хора се настаняват и залагат на стрийминг с високо качество. Дори широко разпространените ежедневни видеоконференции и онлайн геймингът не се доближават до това ниво на потребление на данни. Интернет, както твърди един мрежов доставчик, "е създаден за това".

Такова студенокръвие обаче не е приложимо, ако интернет връзката ви е мобилна. А в по-бедните части на планетата това е най-често срещаният случай. Всъщност повече от над четирите милиарда души, които използват интернет днес, го правят през мобилна, а не наземна връзка. Хората в държави като Индия, Южна Африка и в Югоизточна Азия започват да си стоят у дома и се обръщат към своите телефони за развлечение, комуникация и работа. Капацитетът на наземните мрежи е малък, затова и натоварването върху локалните мобилни мрежи е огромно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK