Решението на Джонсън се оказа непопулярно както в Белия дом, така и сред голяма част от неговата Консервативна партия. Опозицията беше щастлива да подкрепи отцепниците. Шокът от новия закон за сигурност в Хонконг в разрез със споразумението, според което територията беше върната на Китай, повиши допълнително напрежението. Новият залп санкции от страна на САЩ даде добра възможност за промяна на курса.

Неминуемата дислокация на Huawei от веригите на доставки ще направи компанията по-рискова, обяви правителството. Новите мерки означават, че сложната система, която Великобритания беше измислила за оборудването на Huawei, вече не върши работа, защото самата тя ще стане жертва на американските санкции.

На 14 юли правителството реши, че ще забрани на операторите във Великобритания да купуват оборудване на Huawei за своите 5G мрежи. Те имат време до 2027 г., за да премахнат вече закупеното такова. Много преди това, през 2024 г., когато са следващите редовни избори, страната ще е "поела по път без връщане назад" към премахване на китайската фирма от мрежите си, каза Оливър Даудън, секретар по културните въпроси в правителството.

Преглед на оригинала

Доналд Тръмп веднага се похвали, че е "убедил множество страни" да не използват Huawei. И докато някои от тях са скептични отдавна - Австралия забрани 5G оборудването на Huawei още през 2018 г. - други взеха решения едва сега. През юни телеком компаниите в Канада и Сингапур обявиха, че 5G мрежите ще бъдат изградени около оборудването на основните конкуренти на Huawei - шведската Ericsson и финландската Nokia. И в двата случая Huawei беше потенциален доставчик. На 6 юли френската агенция по киберсигурност посъветва операторите, които не използват в момента Huawei, да не го правят и в бъдеще.

Сега всички погледи са насочени към Германия, която ще обяви решението си по случая през есента. Ако тя последва стъпките на САЩ и Великобритания, вероятно останалата част от Европейския съюз ще я последва, което би било значимо развитие. Западните комуникационни системи ще са с една идея по-сигурни. САЩ ще са използвала силата си, за да спрат един от националните шампиони на Китай, а Китай без съмнение ще отвърне на удара. Императивът, който превърна 5G в тотем на бъдещето, ще е със спряна инерция, поне частично. А причината ще бъде нежеланието на някои страни да раздразнят САЩ и желанието им да раздразнят Китай, чието поведение ги притеснява.

Последното домино

Подобна промяна може да остави след себе си свят, в който правителствата имат все по-малко желание да купуват от компании, чиито страни имат различни интереси - поне в стратегически важни сектори.

"Западът за пръв път се сблъсква с нова дилема - как да се справи с технологична суперсила, чиито ценности са против нашите собствени", казва Робърт Ханиган, бивш шеф на британската разузнавателна агенция GCHQ.

Решението на Германия не е сигурно. Deutsche Telekom, която е 32% собственост на държавата, е най-големият мобилен оператор в страната и е силно зависима от оборудването на Huawei. Фирмата лобира срещу всякакви действия, които биха затруднили пускането на нейната 5G мрежа. Министерството на икономиката, което често защитава интересите на германската индустрия, стои зад компанията. Ангела Меркел пък не иска проблеми с Китай.

И все пак, подобно на британските консерватори, християндемократите на Меркел са разделени по въпроса. Норбърт Рьотген, консервативен депутат в парламента и един от лидерите на анти-Huawei фракцията в него, казва следното: "Не можем да се доверим на китайската държава и на Китайската комунистическа партия за 5G мрежата ни." Социалдемократите, които са част от управляващата широка коалиция, както и опозиционните Зелени също са против участието на Huawei. "Ако има вот в парламента днес, Huawei ще загуби", казва Торстен Бенер от тинк-танка Global Public Policy.

Меркел, която ще вземе финалното решение, за момента не показва ясни сигнали накъде клони. Тя казва, че не иска да изключва компания на база нейната националност и че всяка фирма, която покрива стандартите за сигурност, трябва да може да продава в Германия. В края на 2019 г. китайският посланик в Берлин заплаши с ответни мерки срещу германски компании, ако правителството изключи Huawei от плановете си за 5G мрежа - а според вътрешни източници канцлерът приема заплахите насериозно. В същото време Deutsche Telekom бърза да създаде аурата на вече приключена сделка. Компанията иска да доставя основни 5G услуги на 40 млн. германци до края на този месец чрез оборудване от Huawei и Ericsson, макар към момента за потребителите да има малко облаги. Компанията също така иска да засили кооперацията си с китайската фирма в сферата на облачните услуги и други.

Положението на Европа

Има много причини защо европейците се чувстват некомфортно на страната на САЩ. Европа пропусна вълната на потребителските технологии, няма свой собствен Amazon или Google и затова европейските политици се страхуват да не изостанат още повече със забавяне на 5G и различните чудеса, които технологията обещава, като Интернет на нещата. Мобилните оператори играят на струната на тези страхове в опит или да продължат да работят с Huawei, или да бъдат компенсирани, ако не им бъде позволено. Като комбинират директните си разходи и сметките за изгубен БВП, те смятат, че изоставянето на Huawei ще струва на континента десетки милиарди евро.

Регулаторите и независимите наблюдатели не са убедени. Оливър Даудън, който очевидно има определени интереси, смята, че цената на две- или тригодишно забавяне във Великобритания ще струва на страната около 2 млрд. паунда. Анализаторската компания Strand Consult смята, че отказът от оборудване на Huawei ще има скромна тежест за Европа, защото остаряващите 4G клетки така или иначе ще бъдат сменени. Общо фирмата предполага, че сметката ще излезе 3.5 млрд. долара, или не повече от 7 долара на потребител.

Не всички европейски потребители ще получат обаче същата сделка. Европейският съюз се провали в създаването на единен дигитален пазар: оператор в Полша не може да продава услугите си на клиенти в Швеция по същия начин, по който Verizon от Ню Йорк може да продава в Калифорния. И докато Китай и САЩ имат общо по три оператора, Европа има над 100. В някои пазари като Белгия, Германия и Полша местните фирми са силно зависими от Huawei. Компаниите от Финландия, Ирландия и Испания биха имали много по-ниски разходи, ако решат да я изключат.

Свиващи се титани

Мултиплицирането на операторите е функция на политиката на ЕС. Без обща континентална рамка, която да позволява конкуренция в далечни пазари, телекомите могат да се консолидират само у дома. Европейската комисия обича да има по четири оператора на всеки пазар. Конкуренцията води до добри цени за потребителите. Средният приход от потребител в Европа е под 15 евро. Средният американски потребител плаща над два пъти повече. Компанията за данни Rewheel казва, че най-евтиният план без ограничения в САЩ струва 74 евро на месец. В Германия сумата е 40 евро, а във Великобритания - 22 евро.

За самите оператори това ниво на конкуренция заедно с високите разходи в сравнително малките пазари означава сериозен проблем. Някои телекоми като Deutsche Telekom и британския Vodafone имат по-ниска възвращаемост на капитала, отколкото разходи: не точно бизнес модел, който привлича дългосрочни инвеститори. Емет Кели от Morgan Stanley обяснява, че пазарната капитализация на големите европейски оператори се е свила от 1 трлн. евро през юни 2000 г. до 258 млрд. евро през юни 2020 г. - в реални суми спадът е с 81%. Испанската Telefonica и френската Orange, някога гиганти, сега са по-скоро джуджета.

Мобилните оператори отдавна се оплакват на комисията, че ниските им маржове на печалба гонят инвеститорите и ги поставят в лошо положение за надграждания като 5G, в резултат на което Европа остава назад в развитието си. Китай инвестира масово в 5G, а САЩ ги следват плътно. Доналд Тръмп нарича 5G "състезание, което Америка трябва да спечели". GSMA, която представлява мобилните оператори, казва, че до 2025 г. половината от всички потребители в САЩ и по-богатите части на Азия, включително Китай, ще бъдат вързани към 5G, в сравнение с едва една трета от европейците.

В миналото Брюксел не обръщаше внимание на тези оплаквания. Средните скорости на сваляне в ЕС са сравними с тези в САЩ. Цената на услугите пада по-бързо, отколкото броят на хората, които ги ползват, така че къде е проблемът? Но една забрана на Huawei може да катализира "нова сделка" в регулациите - такава, каквато операторите отдавна искат. Правителствата разбират, че техните действия забавят 5G и вдигат разходите, така че е възможно сливането на телекоми да стане по-лесно. Честотите, които са нужни за мобилни услуги - които в Европа се продават чрез аукциони с цел възможно най-много приходи - може просто да бъдат раздадени, както се случва в Китай и Япония. Списъкът с лобисти е дълъг. Индустрията е оптимистична и заради избора на Тиери Бретон, бившия шеф на France Telecom (по-късно Orange), за комисар по вътрешния пазар.

Докато се чака подобна сделка, нещата може да се забавят. Вече има консенсус сред анализаторите, че 5G мрежите се появяват по-бавно от предшествениците им. Аукционите за 5G тази година във Франция, Испания и Полша се забавиха и заради пандемията от коронавируса, което може да се хареса на някои оператори. Оборудването, нужно за 5G мрежи, ще става само по-евтино и по-качествено, както винаги се случва.

Доколкото наистина има състезание, то няма да бъде спечелено от тези, които започват най-бързо. Услугите в момента са предимно по-бърза версия на 4G и понякога дори скоростите не са особено впечатляващи. Най-революционният елемент на 5G технологията - начинът, по който мрежите се преконфигурират чрез софтуер за специфични нужди - ще отнеме години, за да проработи добре. Печелившите бизнес модели ще се появят по-късно.

Преглед на оригинала

Като на свой континент

По-бавното внедряване може също да облекчи натиска върху Ericsson и Nokia. Двете скандинавски компании очевидно ще се възползват от възможностите, които им предоставят страните, отказващи се от Huawei, дори ако, а това изглежда вероятно, намалят продажбите си в Китай.

Те са точно тези видове индустриални шампиони, които Европа се опитва да популяризира в последно време, но има притеснения дали те могат да се възползват от момента. Те сега се радват на дуопол в Америка (известно време се говореше, че американска компания може да придобие дял в една от тях, но тази идея, изглежда, е оставена настрана). Някои оператори се съмняват дали предвид тези ангажименти те могат да задоволят нуждите на Европа на пълна скорост, след като тя се освободи от Huawei. Съществува и неудобният факт, че веригите за доставка на електроника се запазват, а това все още означава, че голяма част от оборудването идва от Китай.

Трудностите да имаш само няколко доставчика ще отшумят във времето. Компанията Samsung от Южна Корея - страна, която е много ангажирана с въвеждането на 5G, увеличава присъствието си. На 15 юли индийският конгломерат Reliance Industries обяви, че неговата мрежа Jio, която използва 4G мрежата на Samsung, ще изгражда собствена 5G инфраструктура и ще я продава на други компании. Jio вероятно ще последва стъпките на някои други оператори, най-вече Rakuten Mobile в Япония, които залагат на мрежи, базирани на усъвършенстван софтуер, хардуер и отворени стандарти, като по този начин избягват необходимостта да ползват услугите на системни интегратори като Ericsson, Huawei или Nokia. Все пак широкото въвеждане на новото поколение мрежи ще отнеме още няколко години.

Китайските ответни мерки срещу страни, които блокират достъпа на Huawei до участие в търгове, могат да се очакват много по-рано. Китай купува много стоки от Европа, като Германия е най-големият търговски партньор в блока. Освен това тя инвестира доста активно на Стария континент, като през времето е била ухажвана от много от европейските лидери. Част от това може да бъде изложено на риск. В деня, в който Великобритания обърна позицията си, китайският посланик в Лондон Лю Сяоминг написа туит, че решението е "разочароващо и грешно". Китай го представя като безпочвена капитулация пред антикитайския натиск от САЩ и казва, че поставя под въпрос безопасността на китайските инвестиции във Великобритания, които са много и в различни сектори.

Но Европа не вижда Китай само през търговския обектив. Миналата година ръководителите на ЕС я определиха като "системен конкурент". Оттогава ЕС работи за ограничаване в Европа на бизнеса на китайски компании, подкрепяни от държавата. Отношението на Пекин към уйгурското малцинство, нежеланието да признае отговорността си за разпространението на COVID-19 по света и намесата в Хонконг предизвикват недоволство.

Това не означава, че Германия, или Европа като цяло, задължително ще се откаже от Huawei. Китай добре разбира ситуацията и не обича натиска от Америка. Водещите политици в Европа отдавна не одобряват финансовата мощ на САЩ, даваща възможност на администрацията да предприема мерки срещу европейски компании, за които смята, че са извършили злоупотреби, и притиска банките да не работят с тях.

Но това не означава, че европейските политици искат нейната интернет инфраструктура да мине под контрола на трета сила, която с времето може да се стреми да използва този контрол срещу Европа.

Европейски представител по сигурността отбелязва иронията: "Америка иска да попречи на Китай да може да направи това, което Америка в момента прави с останалия свят, като контролира финансовата система."

Иронията обаче не обезсилва аргументите. Европа понякога предприема действия за запазване на технологичната си автономия спрямо САЩ в области, където националната сигурност и гражданската инфраструктура се припокриват като сателитни пускови установки и навигационни системи. В интервю за The Economist миналия ноември френският президент Еманюел Макрон се оплака от това, че Европа разчита твърде много на американските технологични платформи. В същото време той нарече разработването на 5G "въпрос на суверенитет" и продължава да смята: "Някои елементи [от 5G мрежата] трябва да са само европейски." Това само по себе си не изключва всякакво участие на Huawei. Но последвалите развития тласнаха континента още повече в тази посока. Американският натиск в крайна сметка може да накара Европа да бъде по-настоятелна за своя "цифров суверенитет".