Как Бургас мери сили в програмирането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Бургас мери сили в програмирането

Преподавателят и общински съветник Сотир Сотиров е движещата сила на хакатоните в Бургас

Как Бургас мери сили в програмирането

Хакатоните в града позволяват на ученици и студенти да покажат уменията и идеите си, както и да бъдат забелязани от местните компании

Йоан Запрянов
9585 прочитания

Преподавателят и общински съветник Сотир Сотиров е движещата сила на хакатоните в Бургас

© Хакатон Бургас


Бургас се налага като привлекателна IT дестинация в страната и не е изненадващо, че това води след себе си развитието на цяла екосистема, гостоприемна и към най-модерните начини за демонстрация на умения в сферата - хакатоните. Това са състезания по писане на код и разработване на софтуерни решения в рамките на определен отрязък от време. Те станаха особено популярни навсякъде по света и се организират и от университети, и от бизнеси, позволявайки, от една страна, на по-младите да се докажат в реални условия, а от друга, на компаниите да открият бъдещите си служители.

Редовните хакатони в Бургас се провеждат от есента на 2016 г. насам, като оттогава винаги има по две издания годишно. Изключението е 2020 г., когато пролетният хакатон не се състоя заради ограниченията, наложени от коронавирус пандемията. Градът обаче все още таи надежди за есенното състезание, както и за по-мащабен международен хакатон.

Движещата сила на проекта е Сотир Сотиров - заместник-ректор по международна дейност и следдипломна квалификация в университет "Проф. д-р Асен Златарев" и ръководител на лаборатория "Интелигентни системи". От 2019 г. насам Сотиров е и общински съветник от ГЕРБ.

Сотиров казва, че идеята за хакатоните в Бургас се ражда от желанието на неговите студенти да покажат умения, без да има къде. По това време в града все още няма толкова добре развита IT екосистема, колкото сега, компаниите са по-малко на брой и имат по-малко служители. "Поинтересувах се как се организират хакатони и направих такъв, който да е отворен и за ученици, и за студенти", разказва пред "Капитал" Сотиров.

В сърцето на хакатона

Хакатоните в Бургас традиционно започват в петък следобед и продължават до неделя на обед. Датата и тематиката се обявяват месец по-рано, а темите варират. Една от последните е свързана със "синята икономика" заради морския град, докато в други случаи фокусът пада върху екология, спорт и др. Младите екипи трябва да предложат софтуерен продукт и в рамките на даденото им време да създадат един модул от него, след което да го представят.

Сотиров казва, че най-голяма тежест в оценката винаги има идеята. Няма ограничения какъв компютърен език ще ползват отборите, а за да се достигне най-оптимален продукт, в зависимост от тематиката се канят и гости с експертиза в различни области. "Последният път например имаше рехабилитатори, които обясняваха за подвижността и как се раздвижва мускул", казва още Сотиров.

Продуктите се оценяват от жури между 15 и 20 души, които са основно преподаватели. Освен идеята тежест в оценката имат работещият модул, креативността, приложимостта и др. Всяка категория се оценява по десетобалната скала и сборът показва общия брой точки на даден отбор.

В партньорство с бизнеса

В последния хакатон в Бургас са участвали 22 отбора, или над 100 души. Състезанията се организират съвместно с Бургаския свободен университет и гимназиите в града. Участие взимат Природо-математическата гимназия, новата Професионална гимназия за компютърно програмиране и иновации, както и други училища, в които има специализирани паралелки в сферата на информатиката.

Финансова подкрепа идва основно от община Бургас, но не само - частният сектор в града помага и чрез спонсорство, и чрез менторство. Такива партньори при последните издания са "Технологика", "Мусала софт", "Скейл фокус", Codific, JSoft, "Адастра" и ИКТ клъстерът.

Наградният фонд идва от общината и компаниите. При последното издание той е на стойност 15 хил. лв., които са под формата на материални награди като смарт часовници и таблети. "Компаниите участват в наградния фонд, но имат и ангажимент да минат през отборите като ментори. Да им дадат опит - например да им кажат, че в тяхната фирма са направили подобно решение, и да внимават за конкретни особености", казва Сотиров. По един човек от фирма участва и в оценяващото жури.

Разбира се, компаниите също печелят от хакатоните, които обичайно изваждат на показ най-напредналите ученици и студенти в града. Според Сотиров това е била движеща концепция при създаването на хакатона и превръщането му в традиция. "Доскоро всяка от компаниите имаше остра нужда от персонал и при менторстването можеш да видиш младежите какво и на какъв език са произвели. Не е без значение и че там се работи за време, т.е. не е нещо, което се пише един или два месеца. На хакатона раждаш идея и я произвеждаш", казва още той.

Стажуването на участници от хакатоните в големите IT фирми в Бургас вече изобщо не е изключение, а много често стажът приключва с предложение за работа.

Международна сцена

След провалените планове за пролетното издание на хакатона в Бургас сега организацията се насочва към есенното. Наред с това градът се готви и за домакинство на международен хакатон и поне за момента осъществяването му изглежда реалистично. Той трябва да се проведе в първите дни на септември и да предизвика 20 отбора, от които четири или пет български. Засега заявен интерес от чужбина има от отбори от Мексико, Бразилия и Швеция.

По думите на Сотиров идеята за международен форум не е нова, но досега не е имало възможност да се осъществи заради по-високите разходи, които ще трябва да бъдат поети в голяма степен от общината.

Интересът към есенния хакатонски календар на Бургас не е изчезнал покрай фрустрацията от вируса и месеците на извънредно положение в България и Европа.

Напротив, Сотиров очаква, че тази есен той ще бъде дори по-висок, защото цялата ситуация ще отприщи стаена енергия. "Когато можеш да приложиш нещо и да покажеш творчество, когато имаш възможност за изява, излизаш от монотонността", завършва той.

Бургас се налага като привлекателна IT дестинация в страната и не е изненадващо, че това води след себе си развитието на цяла екосистема, гостоприемна и към най-модерните начини за демонстрация на умения в сферата - хакатоните. Това са състезания по писане на код и разработване на софтуерни решения в рамките на определен отрязък от време. Те станаха особено популярни навсякъде по света и се организират и от университети, и от бизнеси, позволявайки, от една страна, на по-младите да се докажат в реални условия, а от друга, на компаниите да открият бъдещите си служители.

Редовните хакатони в Бургас се провеждат от есента на 2016 г. насам, като оттогава винаги има по две издания годишно. Изключението е 2020 г., когато пролетният хакатон не се състоя заради ограниченията, наложени от коронавирус пандемията. Градът обаче все още таи надежди за есенното състезание, както и за по-мащабен международен хакатон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK