Дупката се превръща в пропаст
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дупката се превръща в пропаст

Дупката се превръща в пропаст

Коронавирусът направи технологичния сектор още по-богат - за сметка на всички останали

Йоан Запрянов
5252 прочитания

"Технологиите са големият победител от кризата с коронавируса" е фраза, която бързо се превърна в клише. И подобно на много от отдавна втръсналите на всички повторения, всъщност е вярно. IT секторът, с всичките му разклонения - софтуер, финтех, социални мрежи, електронна търговия и т.н. - не само продължава да расте, но и в някои случаи го прави с дори по-бързи темпове, отколкото преди коронавируса.

Всичко това е логично - заради лесното преминаване към дистанционна работа, заради по-високото търсене на дигитални услуги, заради милионите хора затворени в домовете си и защото все някой щеше да излезе като "победител" от ситуацията. Но макар и логично, технологиите отварят след себе си огромна икономическа пропаст, защото почти всички други са губещи. Доколкото борбата с икономическото неравенство е един от заявените приоритети на повечето правителства в богатите страни, те трябва да следят внимателно кои ще са тези, които ще излязат дори по-силни от кризата. Проблемът е, че ясна рецепта за справяне с неравенството няма и въпросът е по-скоро на ниво теоретично обсъждане.

Пропастта личи както на макро-, така и на микрониво. Осем от десетте най-богати хора в света вече са от технологичния сектор. Джеф Безос, основателят и изпълнителен директор на Amazon, както и най-богатият човек в света от няколко години насам, е добавил 72.4 млрд. долара към състоянието си само от началото на годината и към днешна дата то е 187 млрд. долара по оценка на Bloomberg. Причината: летящите в небесата акции на гиганта в електронната търговия, който отчете главоломен скок в продажбите заради невъзможността традиционните търговци да обслужват клиенти, както и невъзможността или нежеланието на самите клиенти да излизат от вкъщи.

Растежът в богатството на Безос се дължи на ръста на акциите на Amazon. Компанията заедно с още няколко известни технологични имена е и най-голямата причина борсовите индекси да продължават да са на нива около рекордните си стойности, дори на фона на невиждан срив на американската икономика и огромни сътресения навсякъде другаде по света.

IT и всички останали

Докато много малки и средни бизнеси рискуват да изчезнат, големите технологични компании влизат във все повече сектори и макар да носят със себе си иновации, парадоксално или не, носят и безработица и неравенство. Повечето IT фирми имат относително по-малко на брой служители спрямо приходите им или пазарната им оценка, отколкото традиционните гиганти в миналото. Най-екстремният пример е Facebook, където работят едва 53 хил. души при пазарна капитализация от близо 800 млрд. долара. Подобно е положението и при най-скъпата компания в света, Apple, която има 137 хил. служители при пазарна оценка 2 трлн. долара - но за разлика от Facebook Apple има верига по производството, в която влизат още стотици компании доставчици и стотици хиляди работници.

Причината IT гигантите да могат да си позволят толкова малък брой служители е, че истинските активи на този тип компании всъщност са данните. Те не могат да понесат щети от коронавируса и дори напротив - колкото повече хора има онлайн, толкова повече информация за тях и толкова по-добри алгоритми и модели, при това напълно безплатно. Това е самозахранващ се бизнес модел, който има особено голяма сила в ежедневния живот на хора по целия свят.

В успеха на IT компаниите само по себе си няма нищо лошо. Това, което трябва да притеснява обществото, е възможността "икономическият пай" да расте само за много малък брой хора и фирми. В чести случаи този растеж става и на гърба на традиционните сектори, сред които и медийният, рекламният, физическите бизнеси и т.н., всеки от които няма друг избор, освен да бъде клиент на заелите в цял свят монополни или близки до монополни позиции Facebook, Google, Amazon, Microsoft и други.

Това, което се случва с гигантите, се случва в по-малък мащаб и с повечето стабилни IT компании, които ще излязат от кризата в по-добро състояние, отколкото са влезли в нея. Тези, които дигитализират традиционните сектори, имаха своите страхове в началото, но все повече офлайн бизнеси вече инвестират усилено в по-бърза дигитализация. Относително спрямо другите ударени сектори възходът на и без това най-бързо растящият сектор в повечето световни икономики (включително българската) ще изглежда дори още по-впечатляващ. Целта не е този растеж да бъде спрян - целта е той да бъде споделен и с тези извън високотехнологичния балон.

Бъдещето на технологиите и предизвикателствата за икономиката след коронавируса ще бъдат част от темите на тазгодишното издание на конференцията DigitalK 2020, организирана от "Капитал" и фонда LAUNCHub Ventures. Повече за Digitalk 2020 на www.digitalk.bg и www.facebook.com/digitalkcon

"Технологиите са големият победител от кризата с коронавируса" е фраза, която бързо се превърна в клише. И подобно на много от отдавна втръсналите на всички повторения, всъщност е вярно. IT секторът, с всичките му разклонения - софтуер, финтех, социални мрежи, електронна търговия и т.н. - не само продължава да расте, но и в някои случаи го прави с дори по-бързи темпове, отколкото преди коронавируса.

Всичко това е логично - заради лесното преминаване към дистанционна работа, заради по-високото търсене на дигитални услуги, заради милионите хора затворени в домовете си и защото все някой щеше да излезе като "победител" от ситуацията. Но макар и логично, технологиите отварят след себе си огромна икономическа пропаст, защото почти всички други са губещи. Доколкото борбата с икономическото неравенство е един от заявените приоритети на повечето правителства в богатите страни, те трябва да следят внимателно кои ще са тези, които ще излязат дори по-силни от кризата. Проблемът е, че ясна рецепта за справяне с неравенството няма и въпросът е по-скоро на ниво теоретично обсъждане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK