Кой притежава данните в интернет
Битката срещу феодалните владетели в технологиите започна
Сър Тим Бърнърс-Лий има романтична визия, когато създава уеб мрежата през 1989 г. По собствените му думи, той помага с нейното "формиране" като начин всичко да се свърже с всичко - по-скоро сякаш всичко е на стан за тъкане, а не сякаш се намира във физическата лаборатория ЦЕРН в Женева. Тези дни обаче отминаха. Сега мрежата рискува да изпадне в това, което Бърнърс-Лий нарича дистопия на предразсъдъка, омразата и дезинформацията. Хората около него говорят за "дигитален феодализъм" като начин да обяснят контрола на големите технологични платформи върху данните. В резултат от всичко това сър Тим основава стартъп на име Inrupt, чиято цел е да върне баланса на силите. Това е само един от многото опити данните да се върнат в ръцете на хората.
Най-големият бизнес в света
Звучи като донкихотовска задача. Използването на данните вече е най-големият бизнес в света. Около 1.4 трлн. долара от комбинираната стойност на Alphabet (компанията майка на Google) и Facebook, т.е. 1.9 трлн. долара, идват от данните на потребителите и използването им от компании, след като се премахнат кешовите им резерви, физическите им активи и разработките им. И те все още не са заситени. Сензори навсякъде по света - от коли до кухни - се очаква да произвеждат експоненциално още и още информация, докато интернет на нещата се разширява. Технологичните гиганти вече са хвърлили поглед натам.
Постоянният им апетит за данни притеснява политиците по два начина. Първият е политически. Бизнес моделът на платформите зависи от мрежовите ефекти и мащаба, така че да могат да продават повече реклами на потребителите. Резултатът е култура на "виралност", която макар да е забавна, пречи на публичния дебат и работата на правителствата. Вторият е икономически. Колкото по-големи са технологичните компании, толкова по-трудно е за техните потенциални конкуренти да се справят с предимството на данните, което спира иновацията. Виктор Мейър-Шонбергер от Oxford University казва, че достъпът до капитал вече не е най-големият проблем за стартъпите - достъпът до данни е.
Военен режим
Така че антитръстовите институции влизат във военен режим. На 20 октомври министерството на правосъдието в САЩ заведе дело срещу Google, в което обвинява компанията, че използва договори с производители на устройства, като Apple например, за да блокира други търсачки. Google отрича и казва, че хората сами избират да използват услугите и не го правят, защото някой ги кара. Каквито и да са измеренията на делото, за някои единственото решение е технологичните гиганти да бъдат разделени. Това е простовато решение. Проблемите няма да се решат само чрез смаляване на гигантите. Всяко решение трябва да доведе до по-свободен достъп до данни, така че конкурентите да могат да растат.
Това може да се случи по няколко начина. Единият е овластяването на хората. Друг е да се търси колективно решение. Трети е уповаване на правителствата. Всички те трябва да бъдат наложени по един или друг начин, за да имат шанс за успех.
Нека започнем с хората. Съблазнително е да твърдим, че всеки човек трябва да е собственик на правата върху данните си. Обаче ако законите не се променят радикално, е трудно да се вземе контролът обратно от технологичните платформи, защото силата в преговорите със сигурност не е на страната на отделния човек. За щастие излизат и други възможности.
Една от тях е абонаментен модел, подобен на Netflix и Spotify. MeWe, "анти-Facebook" социална мрежа (със сър Тим в борда на директорите си), не бомбардира с реклами и насочени новини потребителите си, а вместо това ги таксува. Друга опция е за събирането на данни от страна на отделните потребители от всякакви източници. Inrupt например работи с правителството на Фландрия, регион на Белгия, за да даде на всеки гражданин "капсула" за събиране на лични данни. Компанията се надява, че частните фирми ще създадат приятелски настроени приложения за потребители с тяхно разрешение, казва Джон Брус, съосновател на Inrupt. Колкото по-добри са приложенията, толкова повече хора ще искат да се възползват от собствените си данни. Нещо подобно се случва с финансовите услуги в Индия. Финансовите данни на гражданите и фирмите се трансферират към други компании, които работят като "агрегатори", които търсят съгласието на собствениците им. Това помага за по-бързо одобрение на кредити и може да доведе и до алтернатива на огромни събирачи на данни като китайската Ant Financial.
Втори начин за засилване на позициите на тези, които дават данните си, е чрез колективни действия - особено важни, когато толкова много от стойността им в мрежата идва не от техните индивидуални лични данни, а от интеракциите им с други. Глен Уейл, икономист в Microsoft, предлага "профсъюзи", които да преговарят от името на групи хора за част от приходите, генерирани от използването на техни данни. Целта, казва той, не е да бъдат унищожени платформите по същия начин, по който традиционните профсъюзи не искат да се затварят заводи. Андрю Янг, бивш кандидат за президент на САЩ, предлага "дигитален дивидент" за физически лица.
Философският въпрос на нашето време
Колкото и да са смели тези предложения, те все още са в зародиш и може да не доведат до нищо, ако не се включат и правителствата - както се случи с GDPR в Европейския съюз и CPA в Калифорния. Макар основната цел и на двете да е защитата на данните, и двете са голяма крачка напред по отношение на самите права върху тях. Европейската комисия изглежда много по-склонна на интервенция от САЩ в технологичните регулации и планира да направи още една крачка в тази посока със законопроект за данните през 2021 г. Подобно на американското правителство ЕС също заплашва технологичните гиганти с антитръстови действия.
Силициевата долина казва, че разбира посланието. Тази година Facebook предложи да плаща на свои потребители за записи на гласа им, за да подобри гласовото си разпознаване. Технологичните компании вече помагат на потребителите по-лесно да местят снимките си към други платформи. Това обаче са символични отстъпки. Преминаването от една платформа в друга остава трудна задача. Мащабът и виралността са особено важни за бизнес моделите на технологичните гиганти, заради което и лобират срещу всякакви регулации и убеждават себе си, че потребителите подкрепят размяната на данни срещу безплатни услуги. И все пак те би трябвало да знаят, че данните ще станат един от философските въпроси на нашето време. Феодализмът в крайна сметка отстъпи на по-големи права на собственост. Някой ден и крепостните данни ще тръгнат по същия път.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
