Стефан Цанев, MentorMate: Софтуерът е помощник на мерките, не може да измисли чисто медицинско решение на пандемията

Вицепрезидентът операции в софтуерната компания пред "Капитал"

Стефан Цанев
Стефан Цанев    ©  MentorMate
Стефан Цанев
Стефан Цанев    ©  MentorMate

Визитка

Стефан Цанев е вицепрезидент операции в американския разработчик на софтуер MentorMate и мениджър на българския клон на компанията. Възпитаник е на Georgia Institute of Technology в САЩ, където завършва с отличие бакалавърската си степен в специалност "Компютърни науки". По-късно завършва и MBA програма "Финанси" в University of Sheffield.

В MentorMate Цанев има две основни роли: да ръководи общо 600 души, които работят в офисите на компанията в София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Русе, както и да следи позициите на MentorMate на регионалния пазар. За 2019 г. дружеството "МенторМейт България" отчита 29 млн. лв. приходи и 1.56 млн. лв. печалба.

Върху какви проекти, свързани с COVID-19, работите в момента?

- Работим по няколко проекта, свързани с пандемията. Най-големият от тях е за една от най-големите компании в сферата на здравеопазването в света, която поради клауза в договора не мога да назова. Целта на приложението е да се върнат безопасно служителите в офисите - тема, която ще става все по-важна през идните месеци. Приложението работи така: всеки служител на дадена компания го ползва и в него има въпроси за симптоми, контакти, посещение на определени места и др. На базата на въпросите и отговорите, вкл. възраст и местоположение, приложението казва дали служителят може да се върне в офиса. Ако не - дали да си стои вкъщи, дали да се тества, дали да се свърже с лекар. Идеята е да може да се ползва в бъдеще не само от компании с офиси, но и от кина и театри например.

Доколко софтуерните решения, свързани с пандемията - не само вашите, но и всички, появили се през последната половин година - помагат за управлението на кризата?

- Според мен те по-скоро подпомагат управлението, а не участват директно в него. Какъвто и софтуер да въведем, той винаги ще има само спомагателна функция спрямо социалните и медицинските мерки. Според мен софтуерът е на трето място, след медицинските и социалните мерки от една страна и икономическите от друга. Технологиите могат да подпомогнат другите мерки. Има и ограничения доколко едно софтуерно решение може да бъде полезно. Една от пречките пред по-голямото ползване на софтуерните мерки е защитата на личните данни. Хората все още нямат много доверие на приложения, които ползват техни лични данни, особено когато става дума за медицинска информация. За да е възможно най-ефективно едно приложение, то трябва да се ползва от много хора, т. нар. стадно ползване. Гореспоменатото приложение има потенциала да се ползва масово и да дава много данни и да помага за управлението на кризата.

Защо компании и организации инвестират в създаването на отделни приложения - не се ли припокриват функциите им?

- Някои функции наистина се припокриват. Всяка държава например си има свое собствено официално приложение за коронавируса. В тази криза най-важното е да се следят контактите на хората, а приложенията са удобно решение. В световен мащаб решенията често включват някакъв вид виртуално тестване - с отговор на въпроси, един вид самодиагноза. Софтуерът не може да измисли чисто медицинско решение на пандемията. Пак в категорията самодиагноза много бързо преди няколко седмици създадохме и друг наш продукт, който е за нашата компания-майка. Става дума за загубата на обоняние, един от основните симптоми при COVID-19. Сред хиляди студенти в Минесота бяха разпратени ароматизирани листчета с QR код и мирис на, да кажем, рози. Със сканирането на QR кода студентите влизаха в приложение, което ги "тестваше" какво са помирисали. Това е едно просто решение на теория, което обаче позволи на университетите да правят бързо и лесно проучване сред хиляди студенти.

Как работи MentorMate от началото на кризата и как се отразява до този момент тя на компанията?

- Имаше първоначален шок, разбира се, но се адаптирахме много бързо към дистанционна работа. През юни, когато видяхме, че рискът не е чак толкова голям, особено предвид какви нива достигнахме сега, дадохме избор на нашите служители откъде да работят. Въведохме строги мерки в офиса за тези, които все пак са тук. Повечето обаче предпочетоха да си останат вкъщи. До момента 2020 г. е най-успешната в историята на компанията. Работим по най-големите си проекти и прогнозираме, че ще завършим с 20-30% ръст на приходите спрямо миналата година. Имаме ръст и на броя служители. Скоро ще станем 600, спрямо 530 в началото на годината.

Какви са плановете и прогнозите ви за следващата година?

- Очакваме този системен шок, който се случи, да доведе до повече технологични решения. Той просто го предполага. Хората в бъдеще няма да се върнат към същия начин на живот, каквото и да се случи. Онлайн пазаруването например ще си остане високо. Всичко това доведе до едно подбутване за компаниите, които изчакваха и забавяха дигиталната си трансформация. Сега това стана неминуемо. Мисля, че нашият сектор определено е от тези, които ще виждат все повече търсене, така че очаквам тенденцията за растеж на IT сектора да се запази и през следващата година. Гледаме не към утре, а към вдругиден. Оптимистични сме, но все пак живеем във времето на бързо умиращите прогнози.

Колко от тези тенденции - повече онлайн пазаруване, дистанционната работа, усилената дигитална трансформация - смятате, че ще се запазят и след здравната криза?

- Мисля, че всички тези тенденции са устойчиви. Тепърва ще има ваксини, надяваме се, а от тях ще зависи бъдещето на индустрията на пътуванията например. Здравеопазването, от където са 30-40% от клиентите ни, по принцип беше най-назад по дигитална трансформация. В този сектор тенденция не само ще се запази, но и ще се засили. Образованието също е сектор, който трябва да се трансформира. На световно ниво имаше такива наченки и преди пандемията, като например дистанционни програми в някои университети, но сега тенденцията ще бъде към още повече отдалечено образование през софтуерни решения. Пандемията задвижи процеси, които бяха планирани за следващите няколко години, но се случиха в рамките на няколко дни. Ускореният темп на промяна ще се запази.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели