ЕК започна реална регулаторна война срещу технологичните гиганти

Предложенията за промени на дигиталния пазар изглеждат насочени към малък брой познати имена

Европейската комисия (ЕК) представи във вторник две предложения - за регулация на дигиталните услуги и за регулация на дигиталния пазар. Очаквано и двете изглеждат насочени към познати имена - технологичните гиганти Google, Facebook, Amazon и до някаква степен Apple. Те обаче ще засегнат още няколко американски компании, както и малък брой европейски.

Не е ясно каква част от предложенията ще се превърнат в реално законодателство, защото преди това те трябва да преминат през Европейския парламент и Европейския съвет, а това най-вероятно ще отнеме месеци или дори години. Но с двете предложения, наречени съответно Закон за дигиталните услуги и Закон за дигиталния пазар, Брюксел за пръв път дава заявка за реални болезнени стъпки срещу отдавна нарочени врагове в лицето на американските компании с милиарди потребители по целия свят, включително стотици милиони в Европа.

Какво предлага комисията

Двете предложения бяха предложени от европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер и комисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон. Законодателството за дигиталния пазар предвижда големите компании - наричани от комисарите "стражи" (gatekeepers) - да споделят различни видове данни със свои по-малки конкуренти, както и с регулаторните органи. Същевременно те не трябва да фаворизират собствените си услуги в платформите си. Зад тази кратка формулировка се крият големи проблеми, защото според нея например Google не би трябвало да може да инсталира предварително своите приложения, като Gmail, Google Maps, Chrome и др., на телефони с операционната система Android, която също е собственост на компанията.

Друго изискване е компаниите да съобщават на властите всички опити за придобиване на друга фирма. Това е вероятно най-добре обоснованото предложение на ЕК, защото от вече над десетилетие американските компании, които са с многократно по-високи финансови възможности, изкупуват масово европейски стартъпи на надпазарни цени, каквито европейските инвеститори не искат или не могат да платят.

Пазарното законодателство трябва да важи за компании, които имат над 6.5 млрд. евро приходи от европейския пазар през последните три години, както и над 65 млрд. евро пазарна капитализация. Предвид, че става дума изрично за т. нар. "платформи", законодателството би покрило много малко на брой европейски компании - туристическата Booking.com и потенциално в бъдеще шведската Spotify. Американските компании, които със сигурност биха влезли в списъка на "стражи" според сегашните изисквания, са Apple, Google, Amazon, Microsoft, Facebook и Netflix.

Второто законодателно предложение, за дигиталните услуги, предвижда платформите да имат активна роля в свалянето на незаконно съдържание и като цяло да носят отговорност за това, което се публикува от потребителите. Дебатът кой носи отговорност за това, което се публикува в платформите, е особено горещ през последните няколко години, като доминиращото мнение сред политиците е, че компаниите трябва да поемат отговорността, но това почти със сигурност ще доведе до широка цензура, с цел да се избегнат правни проблеми.

Също според предложеното законодателство, социалните платформи ще трябва да споделят и данни за политическите реклами, които се публикуват в тях. Друга информация, която трябва да стане публична, е какви параметри взимат предвид алгоритмите на различните платформи, за знаят потребителите защо виждат точно тези публикации и в точно този ред. Тези правила биха се отнасяли за платформи с над 45 млн. потребители. В случай, че има нарушения, те предвиждат глоби между 6% и 10% от годишния оборот - или дори разделяне на отделните компоненти на компанията.

Последното е малко вероятно и особено трудно за изпълнение, предвид, че очевидната цел на предложенията са американски, а не европейски компании. В САЩ обаче също се надигат сериозни негативни настроения спрямо технологичните гиганти и властите вече поискаха отделяне на Instagram и WhatsApp от Facebook например.

Шарени реакции

Безспорно най-странната и изненадваща реакция спрямо предложенията дойде именно от Facebook. Компанията се обяви в подкрепа на новите правила, но всъщност изявлението на гиганта изглеждаше сякаш имаше друга, по-важна цел: да удари по реномето на друг технологичен бехемот, Apple. "Надяваме се Законът за дигиталния пазар да вкара в граници Apple", пише в изявлението.

Apple се слави като единствената компания сред технологичните гиганти, която не използва масово лични данни на свои потребители. Тя обаче има друго слабо място - магазина си за приложения App Store, през който се теглят приложения за операционната система iOS. Разработчиците на софтуер обвиняват Apple, че се възползва от господстващото си положение и взима 30% от всички приходи, направени през магазина.

Настрана от вътрешните драми в Силициевата долина, Google реагира остро на предложенията. Вицепрезидентът в компанията Каран Бхатия коментира, че "правилата изглеждат насочени към специфично подбран малък брой компании, което ще направи по-трудна разработката на продукти в Европа и подкрепата за малки бизнеси."

Майрън Брилянт, вицепрезидент в американската търговска камера, също излезе с остра критика по отношение на предложенията. "Изглежда, че Европа държи да накаже успешните компании, които правят големи инвестиции в икономическия растеж и възстановяване на континента", коментира той.

Срещу вас, а не за нас

Най-доброто предложение от страна на ЕК със сигурност е това за повече прозрачност на алгоритмите в социалните мрежи. В момента Facebook например взима хиляди сигнали от потребителите си, за да подреди потока им от публикации. Така някои постове остават напълно скрити за някои потребители, а Facebook може свободно да пренастройва алгоритмите си какво виждат или не виждат милиардите хора в мрежата, без никой от тях да разбере.

Но дори и с това предложение недостатъците в идеите на ЕК са очевидни - на първо място те наистина изглеждат като стриктно насочени към наказване на големите, но едва ли ще доведат до повече растеж за малките. Напротив, европейските технологични компании биха имали много по-малко причини да търсят начин да се превърнат в гиганти, ако предложенията се превърнат в закон. Така например, ако те се "класират" за изискванията на ЕК, при преминаването на въпросните граници изведнъж върху тях ще се стовари сериозна регулаторна тежест, която няма да съществува, ако си останат сравнително по-малки.

Никое от предложенията на комисията през последните години не помага по никакъв начин за справяне с големите проблеми пред европейските компании: значителното изоставане по отношение на рискови инвестиции спрямо САЩ и Китай, подценяването на компаниите, които се задвижват от данни, както и почти пълната липса на компании, насочени към масовия потребител. Всъщност по последния показател Европа има точно две компании, които са изключение от правилото - Booking.com и Spotify, единствените, които потенциално биха могли да влязат в критериите на ЕК за "стражи".

Това е и парадоксът на опитите за регулация от страна на комисията: тя не може да напише правила срещу американските гиганти, без чрез тях да нарани значително шансовете да отгледа свой собствен домашен гигант. Въпросът, разбира се, е и доколко Европа иска подобен гигант.