Брой до 5G
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брой до 5G

Shutterstock

Брой до 5G

В България вече има две работещи 5G мрежи в тестов режим, а телекомите се готвят да инвестират над 1 млрд. лв. в идните години

Йоан Запрянов
9360 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • В България вече има две работещи 5G мрежи в тестов режим.
  • Новата технология ще предизвика революция, но дотогава има още време.
  • Телекомите ще инвестират над 1 млрд. лв. през следващите години само в изграждане на 5G мрежа.

Февруари миналата година. Всички хора в Ухан са затворени по къщите си, а по улиците са появява нещо невиждано до този момент - няколко микробуса, в които няма шофьори, вървят и разпръскват дезинфектант по тротоарите. В една от местните болници има система за дистанционни прегледи, която позволява на лекарите не само висококачeствена видеовръзка, но и достъп до огромно количество информация за пациентите им. Вътре в болницата роботи разнасят храна и лекарства между стаите, така че да се намали човешкият контакт и рискът от зараза. Центърът за управление на кризисната ситуация в Пекин има възможност за моментална видеовръзка и обмен на информация с абсолютно всеки свой служител.

Общото между всички тези технологии е, че те нямаше да са възможни без наличието на 5G мрежа в Китай. Местната пропаганда може и да преувеличава успехите на азиатската държава в тази област, но дори и без това новата технология вече е тук и скоро това ще започне да се усеща. 5G мрежите позволяват много по-високи скорости за предаване на данни и това обещава революции в много различни посоки - от свързаните домове, през безпилотните коли и телемедицината до медиите и забавленията.

Революциите обикновено са шумни, но в България поне засега смяната на поколенията е тих процес. Много потребители може дори да не са разбрали, но в България вече има две работещи 5G мрежи, макар и в тестови режим. Причината това да не се усеща наистина е, че става дума за работещи мрежи, но с много уговорки: ограничено покритие, ограничена скорост и най-вече ограничен брой устройства, които могат да се включат в нея.

Началото изглежда бавно, сравнено с Китай, но развитието на 5G в България през идните няколко години ще се ускори, и то много. Телекомуникационните компании получиха от държавата желаната дерегулация по отношение на изграждането на нови базови станции. Търговете за нужните честоти, които ще доведат до изграждане на пълноценна търговска мрежа, ще се случат тази година. Така за телекомите остава само скъпата част - в следващите години те ще похарчат общо над 1 млрд. лв., за да може смяната на поколенията да бъде усетена наистина.

Това, което имаме като 5G мрежа в момента

В края на септември БТК чрез търговската си марка Vivacom стана първият телеком в България, който пусна 5G мрежа за потребителите си. Или не точно - и тогава, и сега тя може да се използва само в центровете на областните градове. В началото можеше да се ползва и само от един конкретен модел смартфон. От тогава насам към списъка със смартфони, които могат да се включат в мрежата, са добавени нови модели, но мрежата остава силно ограничена. Това, че на пазара така или иначе почти няма крайни 5G устройства, също не помага.

Два месеца по-късно, през ноември, същото направи и "А1 България", но само в някои зони на София. В момента според компанията тя покрива и "90% от населението на Бургас на открито", а броят на моделите смартфони, които могат да се свържат с 5G мрежата, е достигнал седем.

И в двата случая би било преувеличено да се говори за нещо повече от начални етапи на развитие на реално 5G. Мрежата на БТК например работи чрез софтуерно решение за споделяне на спектъра, което дава възможност едни и същи честоти да се използват и за 4G, и за 5G. Компанията казва, че "до този момент не се е налагало монтиране на нови 5G антени", а през септември миналата година техническият директор Радослав Златков коментира, че клетките, които поддържат мрежата от ново поколение, са "няколкостотин".

"А1 България" от своя страна пусна мрежата си, като надгради над 100 от своите базови станции от 4G към 5G. "Поставили сме си амбициозен план през тази година да предложим 5G услуги във всички населени места с над 10 000 жители и ключовите курорти в страната. За реализацията на този план ще са необходими близо пет пъти повече 5G базови станции. По този начин още през първата година, през която ще разполагаме с 5G честоти, ще можем да предложим добро покритие за по-голямата част от населението на страната. Очакваното покритие на населението на открито през 2021 г. за най-големите градове - София, Варна и Пловдив, е над 80%", казва пред "Капитал" Тодор Ташев, старши директор "Мрежи и услуги" в телекома.

Как се вкарват телефоните в5G мрежата

В момента към работещите 5G мрежи в България са интегрирани едва няколко модела смартфони, като тази бройка расте, но сравнително бавно. За да се вкара едно устройство в мрежата са нужни предварителни тестове. Всяка отделна мобилна мрежа има собствени настройки на параметри, заради което е нужно софтуерът на всеки производител да бъде тестван и актуализиран със съответните параметри, така че мрежата да работи оптимално с крайното устройство. "Понякога тестовете отнемат повече време, а и всеки производител има отделен график за своите ъпдейти. Поради тази причина интеграцията на устройствата на всички производители отнема повече време, но хубавото е, че веднъж след като се направи, всички следващи 5G устройства на съответния производител ще са готови за нашата мрежа и няма да се налага допълнително настройване", казва Тодор Ташев от "А1 България".

Всички тези уговорки са причината третият голям телеком в България - "Теленор", да не се включва в инициативите на другите два, като директно заявява, че за истински търговски 5G може да се говори едва когато компаниите получат достъп до нужните за тази работа честоти.

"Нито един от трите оператора няма придобит 5G честотен спектър за търговски цели. Смятаме за некоректно да коментираме планове за разгръщане на 5G мрежи и търговско предлагане на услуги, базирани на технологията, докато съответните честоти не бъдат разпределени след провеждане на задължителните процедури", бе отговорът на "Теленор" на всички изпратени от "Капитал" въпроси. Операторът прави 5G тестове от 2019 г. насам.

Тази година вече наистина. Надявамe се

Историята със заетите честоти е дълга и широка. Накратко тя звучи така: трите оператора имат най-голяма нужда от спектрите 700 и 800 MHz, които осигуряват покритието, както и тези около над 2.6 GHz, които осигуряват капацитета. Първите позволяват разпръскване на сигнала към цялата страна. Вторите позволяват мрежата да се ползва от много потребители едновременно, както и скоростта.

Ниските честоти са заети от Министерството на отбраната (МО) и се ползват от руските изтребители МиГ. Държавата отдавна е поела ангажимент, че ще ги освободи и ще ги пусне на търг, като сега вече има и увеличен натиск на европейско ниво това да се случи, за да не изостава целият континент от Китай и САЩ.

Въпросните търгове трябва в крайна сметка да се случат тази година. От Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която отговаря за честотите, коментираха пред "Капитал", че през пролетта трябва да бъдат пуснати на търг честотите около 3.6 гигахерца, които и в момента са дадени за тестово ползване на телекомите. По-късно през годината трябва да се осъществят и останалите търгове. Проблемът е, че това не е първото подобно обещание. Честотите трябваше вече да бъдат раздадени през 2020 г., но това не се случи, като за причина беше посочен коронавирусът, а преди това телекомите в продължение на години бяха в обтегнати отношения с държавата конкретно по този въпрос.

"КРС вече е стартирала обсъждания за предоставяне на спектър в обхвати 700 MHz, 2.6 GHz, 3.6 GHz, 26 GHz. За обхвати 2.6 и 3.6 GHz очакваме самите процедури да приключат скоро. В момента в обхват 700 MHz, както и в 800 MHz, няма достатъчно спектър за ефективна работа на мрежите на трите големи телекома у нас, а и все още стоят отворени въпроси, свързани с използването на честотите за граждански цели", коментират от "А1 България".

Освен всичко останало търговете ще бъдат и сред най-големите разходи за телекомите през следващите години, макар и не толкова големи, колкото се предполагаше първоначално. През 2019 г. КРС предложи намаление на тарифите за честоти с между 30 и 50%, като при новите условия. Според тази сметка трите телекома трябва да платят общо между 150 и 200 млн. лв. само за първоначални такси за честоти.

Сметките на телекомите показват, че за изграждане на 5G капацитет през следващите години ще бъдат инвестирани над 1 млрд. лв., а общо по цялата мрежа е възможно сумата да достигне и 2 млрд. лв. През следващите четири години "А1 България" например планира да изхарчи 780 млн. лв. в посока цялата си мрежа (не само 5G). БТК от своя страна коментира, че през последната година инвестира "между 15 и 20% от общите приходи" в посока развитие на мрежата, като този процент трябва да расте през идните години. За 2019 г. компанията има годишни приходи от малко под 1 млрд. лв.

Другата важна отстъпка на държавата пред телекомите бе при изграждането на базови станции, където компаниите искаха дерегулация и в крайна сметка я получиха чрез промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

От "А1 България" казват, че след промените в ЗУТ вече "не се изисква разрешение за строеж за поддръжка, поставяне на допълнително оборудване, внедряване на нова технология или подобряване на елементи на приемо-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълнение чрез монтаж или демонтаж на радиопредавателната система". Така времето за оптимизация на съществуващи съоръжения е паднало в пъти - от 12 до 24 месеца при стария режим до между 3 и 6 месеца при настоящия.

Има ли смисъл

Въпросът доколко има смисъл от 5G мрежа към настоящия момент все още е актуален. Телекомите признават, че засега търсенето е ограничено, което едва ли е лоша новина за тях, предвид че предлагането също е ограничено. Тошев казва, че "5G е дългосрочна инвестиция", а основната краткосрочна цел на телекома е да направи технологията масова. Това върви ръка за ръка с купуването на повече 5G устройства от страна на потребителите, които за момента остават скъпи, а добавянето им към мрежата е бавен процес (виж карето)

"Нашата 5G мрежа в момента е достъпна само за тестване и броят на 5G крайни устройства не е особено голям. На този ранен етап не считаме броя на потребителите като показател за интереса към новата технология. Въпреки това всичко сочи, че технологията се приема добре от българските потребители. Ако трябва да направим сравнение с "А1 Австрия", където 5G работи от около година - броят на тестващите 5G в България в момента е сходен на клиентите на 5G от А1 в Австрия", казва още Тошев.

В бъдеще обаче телекомите очакват, че и бизнесът, и потребителите ще имат нужда от 5G мрежа и това, което предлага тя - в оптималния сценарий 5G ще може да развива до десет пъти по-висока скорост, отколкото предшестващото поколение. Дори в момента от "А1 България" и БТК казват, че мрежите им развиват скорост около 1 гигабит в секунда, което е невъзможно при 4G мрежите им.

За масовия потребител подобни скорости са ненужни за повечето дейности в интернет, но биха били нужни за приложения, които са гладни за данни - например такива за обмяна на телеметрични данни, облачни изчисления, двупосочен видеострийминг и т.н.

По-важните характеристики на мрежата са други. Сигналът през 5G мрежата също е по-бърз и забавянето във връзката е около 1 милисекунда, т.е. почти несъществуващо. Това от своя страна ще отвори възможност за допълнителна автоматизация на производства, по-точна работа на автономни роботи, както и по-бърз път към развитие на телемедицината, от която, както коронавирусът показа, има нужда. Към тези примери може да добавим и примери като навлизането на автономни коли например, но те за момента остават екзотична футуристика.

Същевременно 5G мрежата има много по-голям капацитет, отколкото предишните поколения. Ако някога сте били на концерт или футболен мач и не сте успявали да се свържете с интернет, то причината е в недостатъчния капацитет на текущите мрежи, защото всяка клетка обслужва определена територия и съответно не се справя със струпване на много хора, които искат да бъдат онлайн по едно и също време.

"5G ни позволява да адресираме около 1000 пъти повече едновременно свързани устройства на единица площ, което е ключово за развитието на концепцията за интернет на нещата. Капацитетът на мрежата ще може да се споделя от повече устройства едновременно, което е важно при масови събирания", казват от БТК.

Най-важното за телекомите към този момент е, че те излязоха от затворения кръг, при който нямаше нова мрежа, защото нямаше устройства - и нямаше устройства, защото нямаше мрежа. Сега приоритетът е ясно поставен върху изграждането на мрежата, дори търсенето да се забави. Оттам нататък всичко е въпрос на време. Е, и на процедури, оборудване, честоти и, най-общо казано, големи суми пари.

България, Huawei и строгият поглед на САЩ

В края на октомври 2020 г. България изненадващо обяви, че е подписала споразумението Clean Network - инициативата на САЩ (и конкретно на администрацията на Доналд Тръмп) за чисти телекомуникационни мрежи. На практика за САЩ това означава без китайските производители на оборудване Huawei и ZTE. Изненадващата част е, че очакванията бяха България да последва решението на Германия, което тогава още не бе обявено. Впоследствие Германия отказа да изключи Huawei от 5G мрежите си.

Подписът на България дойде като част от финален спринт на вече бившия държавен секретар Майк Помпео да наложи тази американска политика, след като преди това изглеждаше, че САЩ не успяват да убедят голяма част от съюзниците си в тезата, че Huawei е заплаха. Езикът на споразумението е сравнително мек, но не и този, използван при представянето на инициативата: в нея директно се говори за Huawei и ZTE, както и за изтичането на данни към Китай като реална заплаха. До този момент инициативата Clean Network е подписана от всички 30 страни, членки на НАТО, както и от самия Европейски съюз като институция. Отделно към нея се включват и множество телекомуникационни компании.

Самата инициатива не е обвързваща, което я прави сложна за имплементация. Макар Държавният секретариат на САЩ да твърди, че подпис на правителство означава съгласие и на телекомите, картината изглежда различна. Българските оператори например, изглежда, тепърва ще имат разговори с правителството, а докато няма законодателна рамка, нищо не им пречи да купуват и използват оборудване на Huawei или ZTE.

От трите национални оператора проблем би имало при два. "А1 България" използва само оборудване от Nokia, което означава, че тя със сигурност ще има най-малко проблеми, ако въобще има такива. Обратен е случаят с "Теленор", която използва изцяло оборудване на Huawei за изграждането на 4G мрежата си и имаше смисъл да търси партньорство с китайската компания и за следващото поколение. Случаят при БТК, която оперира на пазара под бранда Vivacom, е по-различен. Основната и преносната мрежа на БТК използват Nokia, Ericsson и Cisco, но радиомрежата, т.е. базовите станции, ползват Huawei. В интервю пред "Капитал" от началото на октомври техническият директор на БТК Радослав Златков коментира, че екипът му следи отблизо темата и "при всички положения ще се вземе оптимално решение според всички политики и препоръки на държавата", както и има готовност на инженерите за смяна на оборудването в базовите станции.

Официално темата се появи през октомври и след това не е имало никакви изявления нито от страна на телекомите, нито от страна на държавата. Макар да не е изключено, предвид традиционните законодателни спринтове преди края на мандата на един парламент е малко вероятно да има реални законодателни промени в рамките на това Народно събрание.
Темата накратко
  • В България вече има две работещи 5G мрежи в тестов режим.
  • Новата технология ще предизвика революция, но дотогава има още време.
  • Телекомите ще инвестират над 1 млрд. лв. през следващите години само в изграждане на 5G мрежа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    zizu avatar :-|
    Zizu

    А1 здраво работят по 5g мрежата си!
    За другите оператори нямам такива наблюдения.

  • 2
    wew13434946 avatar :-|
    wew13434946

    А1 имат в core мрежата си оборудване от Huawei, a Златков отдавна е уволнен от БТК/United Group.
    Като изключим това останалите неточности в статията са маловажни.

  • 3
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    5G е логичната стъпка напред защото технологиите се подобриха и вече могат да се предложат нови неща, за което старите мрежи не са пригодени. 5G еволюцията неизбежно ще се случи, но не е задължително да се промени нещо съществено за нас като потребители.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.