Starship на SpaceX се приземи за първи път, но по-късно експлодира

Starship на SpaceX се приземи за първи път, но по-късно експлодира

Следващият прототип на "марсианската" ракета е готов и ще прецизира технологията за кацане

Момчил Милев
9415 прочитания

© SpaceX


Прототипът на тежката "марсианска" ракета Starship на космическата компания SpaceX за първи път извърши успешно кацане вчера през нощта по време на исторически експериментален полет на частния космодрум в Бока Чика, Южен Тексас. Приземяването на апарата със сериен номер SN10 обаче не беше 100% "меко", корпусът беше наклонен леко на една страна, а долната част му беше обхваната от пламъци, с които автоматичните пожарогасители не успяха да се справят. Около 10 минути по-късно ракетата ефектно експлодира, вероятно заради разхерметизиране на някой от тръбопроводите за горивна смес или на резервоарите.

Въпреки това тестовото изстрелване е голям успех за SpaceX. На този етап целта на компанията е да събере колкото се може повече сурова информация за поведението на двигателите и системите за управление по време на излитането, прехода към хоризонтална позиция, планирането обратно към земята и повторното запалване на двигателите при рязката маневра за вертикално кацане, популярно наричана "belly flop". До момента SpaceX има зад гърба си два полууспешни тестови полета с прототипите SN08 и SN09, но и двата пъти ракетата не успя да се стабилизира във финалната фаза и се взриви при удар в земята. В първия случай един от трите двигателя на Starship се стопи заради проблем с налягането на горивната смес, което доведе до "кацане" с твърде висока скорост. Във втория пък единият от тях не успя да запали изобщо, в резултат на което корпусът се завъртя на една страна и се удари в земята под ъгъл.

Всичко това накара SpaceX да променят техниката за кацане и да преминат към повторно запалване не на два, а на всички три двигатели, като няколко секунди по-късно един или два от тях се изключват, за да може ракетата плавно да се спусне. По време на вчерашния тестов полет този подход очевидно в голяма степен сработи, макар и явно да има нужда от прецизиране, така че да не се стига до нови експлозии.

Компанията на милиардера Илън Мъск има готовност да извърши ново експериментално изстрелване съвсем скоро, тъй като следващия прототип със сериен номер SN11 е напълно готов и само чака инсталирането на своите три метанови двигателя Raptor. Най-вероятно това отново ще е полет на височина 10 км, като целта този път ще е кацането да е наистина "меко" и апаратът да оцелее повече от 10 минути след кацането.

SpaceX също така почти е завършила сглобяването на още един прототип със сериен номер SN15, при който ще има множество подобрения - например по-лек корпус, направен от стомана с дебелина от три милиметра (вместо четири). Това може да ви звучи незначително, но при мащабите на Starship (апаратът е висок 50 метра самостоятелно и 122 метра заедно със своята свръхтежка ракета-носител Super Heavy) ще доведе до намаляване на теглото с няколко тона и съответно повишаване на капацитета за изпращане на полезен товар в космоса. Най-вероятно SN15 ще бъде използван в следващата фаза от експерименталните полети, където прототипът ще се се изкачи на височина, по-голяма от 10 километра. Амбицията на Илън Мъск е Starship да достигне космоса до края на тази година.

За целта обаче SpaceX трябва да извърши поне няколко успешни ескпериментални полета и с ракетата-носител Super Heavy, чиито първи два прототипа се сглобяват в момента в Бока Чика, Тексас. Най-вероятно първият от тях ще има само два двигателя и ще се издигне само на няколко стотин метра, за да провери структурния интегритет на корпуса. Едва след това Super Heavy ще бъде оборудван с поне осем Raptor-а, които ще позволят изстрелването на Starship (който всъщност е втората степен на ракетата) ако не в околоземна орбита, по поне отвъд линията на Карман (т.нар. граница на космоса на височина 100 км). Оттам ескперименталният апарат ще може да започне реални тестовете с обратно навлизане в атмосферата, при което долната му част трябва да бъде предпазвана от аеродинамичното нагряване чрез специален термичен щит. Дори по време на настоящите тестове на неголяма височина SpaceX изпробва ефективността на въпросната защита, като монтира керамични плочки на различни места по корпуса на прототипите.

По принцип според обещанията на Илън Мъск Starship би трябвало да бъде готов за орбитални полети още през 2022 г. За целта обаче компанията му трябва да разработи също така и технология за презареждане в околоземното пространство. Идеята е някои от апаратите всъщност да представляват своеобразни орбитални цистерни, които да транспортират втечнен кислород и метан до кораба, преди той да се отправи на пътешествие в "дълбокия космос". Само така Starship би могъл да постигне заявения си капацитет - транспортиране на 100 тона товар или до 100 астронавти до Марс.

Отделно от това компанията на Мъск трябва да разработи специална версия на апарата, предназначена за кацане на Луната. С нея фирмата участва в многомилионния търг на NASA за разработка на пилотиран лунен спускаем модул по програмата Artemis. По тази линия Мъск се конкурира с Blue Origin на мултимилиардера и основател на Amazon Джеф Брзос, както и с утвърдени космически мастодонти като Boeing и Northrop Grumman.

За 2023 г. пък SpaceX са планирали и първия туристически полет със Starship до Луната. Той е изцяло финансиран от японския милиардер Язаку Маезава, който в понеделник обяви, че ще вземе със себе си осем души от която и да е държава, избрани с конкурс. Първоначалният план на ексцентричния филантроп беше екипажът на лунната експедиция, наречена dearMoon, да бъде съставен от изявени хора на изкуството, които да създадат свои оригинални произведения по време на едноседмичния полет.

Според суперамбициозните планове на Илън Мъск пък първият безпилотен експериментален полет на Starship до Марс трябва да бъде извършен още през 2024 г.

Прототипът на тежката "марсианска" ракета Starship на космическата компания SpaceX за първи път извърши успешно кацане вчера през нощта по време на исторически експериментален полет на частния космодрум в Бока Чика, Южен Тексас. Приземяването на апарата със сериен номер SN10 обаче не беше 100% "меко", корпусът беше наклонен леко на една страна, а долната част му беше обхваната от пламъци, с които автоматичните пожарогасители не успяха да се справят. Около 10 минути по-късно ракетата ефектно експлодира, вероятно заради разхерметизиране на някой от тръбопроводите за горивна смес или на резервоарите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал