Китай започва строежа на модулна космическа станция през април

Китайската програма за пилотирани космически полети навлиза в принципно нова фаза през следващия месец. През април е планирано да бъде изстрелян първият модул от първата модулна космическа станция на страната, наречена Тиенгун-3. Тя ще е приблизително с размерите на пенсионирания руски орбитален комплекс "Мир" и на борда й ще могат да работят до трима души (наричани "тайконавти" на китайски). Изграждането на собствен орбитален комплекс е стратегически важно за Китай, тъй като страната не е допусната за участие на борда на Международната космическа станция. Основният натиск за това идва по линия на САЩ, които се страхуват, че властите в Пекин биха използвали проекта за кражба на технологии и интелектуална собственост. Американският сенат дори има приет закон, който официално забранява на NASA да си сътрудничи с Китай под каквато и да е форма.

В петък от Китайската космическа агенция обявиха официално, че вече е решено кои точно ще са астронавтите, които ще участват първите космически операции по сглобяването на станцията през 2021 г. Планирано е първоначалните модули на Тиенгун-3 да бъдат изведени в орбита и интегрирани през тази и следващата година. Самото изграждане включва 11 мисии: три изстрелвания на компонентите, от които станцията ще се състои, четири - на товарни космически кораби и четири - на капсули с астронавти на борда.

Първо в космоса ще бъде изпратен централният модул, наречен Тианхе-1. Ракетата-носител Чан Джън-5B ("Великият поход"-5B), с която той ще бъде изведен в орбита, вече беше доставена в космическия център Уенчан на 21 февруари. Предвижда се модулът да бъде изстрелян още през април. Тианхе-1 е с дължина 16.6 метра, тегло около 20 тона и обем около 50 кубически метра, където първоначално ще живее тричленният екипаж. Компонентът е оборудван с пет шлюза, към които могат да бъдат прикачени нови модули. Предвижда се централният модул на станцията да може да прекара поне 15 години в космоса с регулярна поддръжка.

Отново през април Китай планира да изстреля паралелно и товарния космически кораб Тианжу-2 на борда на ракетата-носител Чан Джън-7. Апаратът трябва да се скачи с централния модул на бъдещата станция в автономен режим. След първоначален период от няколко седмици, предназначен за технически проверки и активиране на системите, орбиталният комплекс ще бъде готов за приемане на първия си екипаж. Според официални изявления на Китайската космическа агенция две ракети-носител Чан Джън-2F, предназначени за пилотирани полети, вече са доставени на космодрума в Джиукуан и са готови за изстрелване. Ако всичко върви по план, първата от тях трябва да изведе в орбита космическия кораб Шънджоу-12 още през юни. На борда му ще има тричленен екипаж, който за първи път ще остане в орбита няколко месеца. Планирано е първата пилотирана мисията да продължи поне 90 дни, като астронавтите ще извършат и много дейности в открития космос, монтирайки към станцията роботизирана "ръка" и други компоненти, нужни за прикачането на следващите модули.

Предвидено е по-късно през тази година да бъдат изстреляни също така товарната капсула Тянжу-3 и пилотираната Шънджоу-13 с още хора на борда. Все още не е ясно дали астронавтите от Шънджоу-12 ще се върнат на Земята преди това или двата екипажа ще се засекат в на борда на космическата станция. Планирано е мисията на Шънджоу-13 да е по-дълга от тази на неговия предшественик и да трае около половин година в очакване на следващите обитатели на китайската станция. Очаква се те да пристигнат на борда през март догодина.

През 2022 г. е предвидено да бъде изстрелян и първият научен модул, наречен Уентиан, последван по-късно през същата година от компонента Ментианг. Също като централното ядро на орбиталния комплекс, те ще тежа по около 20 тона, ще имат дължина 14.4 м и като технология ще са базирани на предишната малка експериментална космическа станция Тиенгун-2 (съответно изкопирана от старата съветска станция "Салют-1"). На борда им ще се извършват научни експерименти в сферата физиката, биотехнологиите, микрогравитацията, материалознанието и т.н. Също така те ще позволяват провеждането на опити в условията на космически вакуум.

След добавянето на двата нови модула, общият обитаем обем на китайската станция ще нарасне до 110 куб. метра. Уентиан ще бъде оборудван и с допълнителни животоподдържащи системи, така че екипажът да може да се приюти в него в случай на авария с централния компонент на орбиталния комплекс.

Изграждането на новата модулна орбитална станция е логична стъпка от еволюцията на китайската програма за пилотирани космически полети. Тя започва в далечната 1999 г. с тестовото изстрелване на първата капсула от фамилията Шънджоу, която е изпратена в орбита без хора на борда. Безпилотни са и полетите на следващите три космически кораба, докато се стига до октомври 2003 г., когато в космоса излита първия китайски астронавт Янг Ливейн.

Следват полетите на Шънджоу-6 и Шънджоу-7 съответно с двучленен и тричленен екипаж. Шънджоу-8 отново лети в безпилотен режим, но извършва автоматично скачване с първата китайска тестова космическа станция Тиенгун-1. По-късно тя е посетена от екипажите на космическите кораби Шънджоу-9 и Шънджоу-10, както и от товарната капсула Тианжу-1. Втората тестова станция Тиенгун-2 е в орбита от 2016 до 2019 г., но на борда й работи само екипажът на космическия кораб Шънджоу-11 през октомври и ноември 2016 г. През останалото време експерименталният орбитален комплекс работи в автоматичен режим. С изстрелването на новата модулна космическа обаче Китай вече си поставя амбициозната цел да поддържа постоянно присъствие на свои астронавти в космоса.