Защо напуснах Google, или защо останах толкова дълго
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо напуснах Google, или защо останах толкова дълго

Защо напуснах Google, или защо останах толкова дълго

Ноам Бардин, съосновател на Waze

22598 прочитания

© Waze


Waze e едно от най-популярните приложения за навигация, успяло да изгради общност от десетки милиони потребители, които правят услугата още по-добра. Ноам Бардин, съосновател на създадената в Израел компания и до неотдавна неин изпълнителен директор, прекара седем години в Google, която купи Waze за 1 млрд. долара през 2013 г. През февруари той напусна гиганта и в откровена статия в платформата Paygo обясни причините. Текстът е изключително интересен, защото рядко предприемачески фигури от такъв мащаб споделят толкова откровени факти и наблюдения от кухнята. Сред тях са трудностите да разрастваш стартъп под шапката на технологичен гигант, възможността да си независим, културата на презадоволеност, политическата коректност и т.н.

Причините

Постоянно ме питат "защо напусна сега", но за мен по-добрият въпрос е "защо остана толкова дълго". Когато Waze беше придобита от Google, повечето познати не вярваха, че ще издържа 7 седмици, камо ли 7 години. Когато разглеждахме оферти за компанията, се запитахме какво ще се промени след придобиването ни. Заради направените грешки в ранните ни години не притежавахме значителни дялове и бяхме в лоши отношения с някои хора в борда на директорите. И си казахме "не е ли по-добре да работим за Лари Пейдж от сегашния ни борд". Помогна и фактът, че Google ни бяха обещали автономност, за да продължим да бъдем Waze, и им повярвахме.

Автономност

За мен независимостта беше основна причина за решението ни да се продадем. Обичахме бранда, мисията и екипа ни и си представяхме как ще продължим да работим върху тях без финансовия стрес на набиране на капитал. Смятахме, че ще ускорим разпространението на приложението през Google и ще имаме най-доброто от двата свята - бързината и културата на стартъпа с финансовата подкрепа и разпространение на корпорацията. Този модел на независимост не беше много популярен през 2013 г., но бързо се превърна в предпочитан при технологични придобивания на бранд продукти. Instagram, Whatsapp, Nest, Waze - всички ние получихме автономност и запазихме голяма част от екипа. И основателите останаха за дълго време. Google спазиха обещанието си и ни предоставиха автономност.

Приех сделката като лично предизвикателство - вярвах, че мога да разрасна Waze в Google, като опровергая мита какво се случва с компаниите след придобиването им от големи корпорации. Да работиш като независим стартъп е коренно различно от корпорация и съдържа далеч повече нюанси, отколкото предполагах. Горд съм какво постигнахме под шапката на Google - в началото на преговорите ни имахме 10 млн. месечни активни потребители спрямо 140 млн. при напускането ми. Разраснахме се от 2.5 млрд. км на месец до 36 млрд. км. Пуснахме изцяло нов продукт.

Бранд

В един стартъп има пълно съответствие между продукта, компанията и марката. Служителите, ръководството и инвеститорите също следват една цел - ако продуктът се справя добре, и компанията, инвеститорите, и служителите се справят добре. В корпорацията служителите са подравнени спрямо марката, а не спрямо продукта (т.е. Google, а не Gmail; Facebook, а не Instagram). Продуктът е инструмент за кариерно развитие на служителите, а не е страст и мисия или икономически game changer. Повишението има по-голямо влияние върху икономическия успех на служителя, отколкото върху растежа на продукта. Решението на един служител върху кой продукт да работи произтича от шансовете му да бъде повишен. По този начин започнахме да привличаме хора с погрешно състояние на духа - те гледаха на Waze като стъпка в кариерата, а не като призвание.

Наемане и уволнение

Като служители на Google подлежахме на всички корпоративни практики за наемане. Практически невъзможно е да уволниш някого при основателната причина, че не се нуждаеш повече от тази роля или защото имаш по-добър човек за позицията, или просто заради доброто старо "не се справяш добре". Бързо развиващите се продукти имат различни нужди, които се променят непрекъснато. Има хора, които са страхотни в един етап от компанията и по-късно нямат правилните умения. Те не са виновни, такава е реалността. Но неспособността да ги замениш с хора, които имат правилните умения, означава, че мениджърите непрекъснато се опитват да прехвърлят служител от различен екип, вместо да го уволнят. Научих по трудния начин, че ако друг мениджър препоръчва страхотен служител, вероятно просто се опитва да се отърве от него, тъй като не може да го уволни.

Разпространение

Бързо научихме по трудния начин, че не можем да получим разпространение от Google. Всяка идея, която имахме, беше бързо използвана от Google Maps. Магазинът за приложения за Android ни третира като трета страна и нямахме опция за предварително инсталиране и допълнително разпространение. Разполагахме с много повече долари за маркетинг, които трябваше да похарчим, но бяхме ограничени в това, което можем да направим с тях и с кои трети страни можем да работим поради корпоративни политики. Целият растеж на Waze след придобиването беше от работата, която свършихме, а не от подкрепата на кораба майка. Като гледам назад, може би щяхме да растем по-бързо и много по-ефективно, ако бяхме останали независими.

Възнаграждение

В технологичните корпорации заплатите са толкова високи, а допълнителните опции толкова добри, че има прекалено големи разминавания. Въздействието на отделен продукт върху акциите на корпорациите е минимално, така че притежаваните акции от служителите са основно безплатни пари. Независимо от ефективността ви (индивидуално) или производителността на продукта вашият капитал нараства значително, така че нищо, което правите, няма реално икономическо въздействие върху семейството ви. Единственият контрол, който имате върху икономическата си възвращаемост, е дали получавате повишение, тъй като това движи възнаграждението ви. Което нарушава традиционния модел в технологичния сектор на рисково възнаграждение. Тези реалности водят до изключителен фокус върху издигането спрямо успеха на продукта - Аз> Ние> Продукт/Потребители. Чувствам, че моделът за рисково възнаграждение в технологичните корпорации е счупен поради непрекъснато нарастващите цени на акциите и липсата на лично въздействие върху собствената възвращаемост.

Прозрачност и директност

Винаги съм бил доста страстен тип, особено в Waze. След придобиването започнаха да ме канят да говоря на много различни панели и събития на Google и много бързо започнах да натрупвам HR оплаквания. Че съм използвал нецензурна дума, сравненията ми не били политически коректни, езикът ми не е правилен. Всъщност спрях да говоря на събития, на които мнозинството оценяваше казаното от мен, но малцинството беше обидено от нещо (от думи, а не съдържание). Започнах да следя какво съм казал и обсъждал и се превърнах в корпоративна персона (вероятно бях един от най-малко политически коректните в Google, но това беше моето изчистено аз). Ценя прозрачността и смятам, че хората трябва да бъдат стимулирани да работят, но това също така означава известна толерантност към хората, които не казват нещо точно както бихте искали или вярват в нещо, в което вие не вярвате. Тази толерантност е изчезнала от Google и думи>съдържание е новата мантра на Силициевата долина за политическа коректност. Може да казвате ужасни неща, стига използваните местоимения да са правилни, или да казвате суперважни неща, но ако използвате една грешна дума, HR-ите веднага ще дойдат.

Баланс между работата и личното време

Когато растях в технологичния сектор през 90-те години, нямаше такова нещо като баланс между професионалния и личния живот. Обичахме това, което правим, и искахме да успеем и по тази причина работехме като луди, за да постигнем велики неща. Днес в Силициевата долина балансът на професионалния и личния живот се е превърнал в жертване на работата в името на личното време, а не в баланс. Младите хора искат да имат всичко - да бъдат повишени бързо, да постигнат икономическа независимост, да се чувстват успешни в работата, да се прибират рано, да не пропускат часовете по йога в 11:00 сутринта и т.н. Побърквах се, когато не можех да насроча срещи, защото някой не може "да изпусне часа с новия йога инструктор" или си е взел "личен ден". Най-лошото е, че всичко това беше в съответствие с политиките и нормите на Google - аз бях чудакът, който искаше да форсира нещата и очакваше някакво ниво на лична жертва при нужда. Не вярвам, че дългите часове работа са знак за гордост, но пък смятам, че трябва да направим всичко необходимо, за да спечелим, дори ако се наложи, и през уикенда.

Привилегированост

Всеки работещ в технологичното пространство е суперкъсметлия. Още по-голям късмет е, ако случайно работите за някоя от технологичните корпорации. Получавате невероятни условия (храна, фитнес, външни офиси, пътувания), невероятно създаване на икономическо богатство, можете да работите върху страхотни неща, заобиколени от най-добрите и най-умните. Но много от хората не го разбират или оценяват. Техническите специалисти, които напускат университета директно към технологичните корпорации и никога не работят за "истинска компания", в крайна сметка прекарват времето си в оплакване от грешните неща. Когато ковид удари и се преместихме да работим от вкъщи, започнаха огромни оплаквания защо служителите не могат да получават пари за храна, след като не са в офиса. Докато повечето "истински" хора се тревожеха дали ще запазят работата си, или дали ще си намерят такава, много служители се оплакваха, че не могат да осчетоводят храната си в допълнение към заплатите/акциите/бонусите си. Това чувство на привилегированост продължаваше навсякъде - докато Google е най-ориентираната към служителите компания, която им предоставя огромни възможности, работещите продължават да намират въображаеми проблеми, за да се оплакват, вместо да оценят предоставеното им. След като бяхме придобити от Google, имахме "забавен ден" в кампуса на Google, където ни развеждаха, за да разгледаме съоръженията. Обядвахме в ресторанта и докато стояхме на опашка, чухме служител пред нас да казва "Какво? Пак суши?", което се превърна в наша вътрешна шега. Но след няколко месеца служителите на Waze вече също се оплакаха от храната...

Природата на звяра

Всички тези проблеми ме побъркваха. Вярвам в мисията на Waze и обичам компанията и исках да продължа да я развивам. Тези аспекти на корпоративния живот обаче бавно ме измориха. В края на всеки ден винаги се питам "какво направих за нашите потребители днес" - това просто упражнение помага да запазиш приоритетите си. Когато открих, че избягвам този въпрос, защото бях смутен от отговора, знаех, че времето ми е изтекло. Не си тръгнах при конфронтационно несъгласие (което всеки познат смяташе, че ще се случи, тъй като избухвам лесно), а по-скоро просто бях изморен от "природата на звяра". Мога да кажа само положителни неща за ръководството на Google, което ми даде цялата възможна независимост. Ако трябваше да обобщя, по-скоро съотношението сигнал/шум е онова, което ме изтощи.

Waze e едно от най-популярните приложения за навигация, успяло да изгради общност от десетки милиони потребители, които правят услугата още по-добра. Ноам Бардин, съосновател на създадената в Израел компания и до неотдавна неин изпълнителен директор, прекара седем години в Google, която купи Waze за 1 млрд. долара през 2013 г. През февруари той напусна гиганта и в откровена статия в платформата Paygo обясни причините. Текстът е изключително интересен, защото рядко предприемачески фигури от такъв мащаб споделят толкова откровени факти и наблюдения от кухнята. Сред тях са трудностите да разрастваш стартъп под шапката на технологичен гигант, възможността да си независим, културата на презадоволеност, политическата коректност и т.н.

Причините

Постоянно ме питат "защо напусна сега", но за мен по-добрият въпрос е "защо остана толкова дълго". Когато Waze беше придобита от Google, повечето познати не вярваха, че ще издържа 7 седмици, камо ли 7 години. Когато разглеждахме оферти за компанията, се запитахме какво ще се промени след придобиването ни. Заради направените грешки в ранните ни години не притежавахме значителни дялове и бяхме в лоши отношения с някои хора в борда на директорите. И си казахме "не е ли по-добре да работим за Лари Пейдж от сегашния ни борд". Помогна и фактът, че Google ни бяха обещали автономност, за да продължим да бъдем Waze, и им повярвахме.

Автономност


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kop38350917 avatar :-|
    kop38350917

    "Независимо от ефективността ви (индивидуално) или производителността на продукта вашият капитал нараства значително, така че нищо, което правите, няма реално икономическо въздействие върху семейството ви."

    Пътят вече е избран. Въпросът е кога ще стигнат. Дано да е по-скоро. След неизбежното сгромолясване, читавите хора ще създадат страхотни нови компании, а корпоративните търтеи ще си спомнят с умиление за сушито от ведомствения стол.

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Благодаря за статията. Всеки може да намери нещо за себе си вътре - предприемач, служител, инвеститор.

    Основателите на Инстаграм също напуснаха Фейсбук, отчасти споменавайки подобни причини. "Звярът" не може да бъде укротен, а човек с предприемачески дух да се примири с това е трудно.

    Служителите в такива големи технологични компании става презадоволени и вместо да работят върху истинските проблеми на света, започват да си измислят такива. Дори в България, някои смятат, че уикенд в Амстердам или шопинг в Милано е съвсем в реда на нещата. Вместо да се чувстват щастливци, че работят в такива фирми, те се оплакват, че ябълките в кафетерията са свършили.

  • 3
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    "Обичахме бранда, мисията и екипа ни и си представяхме как ще продължим да работим върху тях без финансовия стрес на набиране на капитал. "
    Какво ли може да се обърка при такива очаквания? ;)

    О, имало и още! Горкият, не можел лесно да уволни вече ненужен човек. Нито може да изцеди максимума от всеки, понеже заплатите не са пряко зависими от финансовия резултат. Милее по времената, в които работата не е страдала заради личния живот (заради, явно, според него неправилен баланс работа-личен живот). А да, и сам казва, че избухва лесно.

    Пускам сълза!

  • 4
    rqp16159778161009327 avatar :-|
    Ivan Todorov

    До коментар [#3] от "Ирина Марудина":

    И да се удавиш в сълзи все тая, резултата ще е същия- Вселенски вакуум в черепната ти кутия. Откакто гугльовците купиха Waze това приложение става все по-зле. Все по-често се появява типично Google Maps-кото грешно навигиране, грешни данни за задръствания и куп други неща. Сетих се и още нещо - Google най-безсрамно краде труда на наистина милиони ползватели на Waze за да обновява (ако се сети) картите си. Но важното е да хейтиш, нали?

  • 5
    hue avatar :-?
    Николов

    До коментар [#4] от "Ivan Todorov":

    Защо не оцениш, че имаш Waze и Maps, вместо да си измсиляш проблеми?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.