Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Марсианският хеликоптер Ingenuity е готов за полет

Американската космическа агенция NASA се подготвя за историческо събитие - първият полет на летателен апарат в атмосферата на друга планета. Става дума за експерименталния витлов дрон Ingenuity, който пристигна на Марс, прикачен към долната част на роботизирания роувър Perseverance.

Миниатюрният самоуправляващ се хеликоптер бе спуснат на повърхността на планетата в събота, 3 април, премина към автономно захранване и безпроблемно успя да оцелее самостоятелно първата си марсианска нощ, при която температурата спада до -90 градуса по Целзий. През следващите дни Ingenuity започна да презарежда батериите си благодарение на своя соларен панел, монтиран над витлата. Апаратът успешно изпрати и първата си фотография, направена с монтираната на дъното му 13-мегапикселова камера.

Първият полет на марсианския дрон е планиран за тази неделя, 11 април. Предвижда се Ingenuity да завърти своите перки с бързина, няколко пъти надвишаваща скоростта на витлата на земните вертолети, и да се издигне на около 3 метра, да остане там около 30 секунди, след което меко да се приземи. Това може да звучи като елементарна задача, но не и на Марс, чиято атмосфера е суперразредена и с плътност около 1% в сравнение със земната. Екипът на NASA очаква да получи първите снимки от полета на Ingenuity в понеделник сутринта. Ако всичко мине по план, космическата агенция ще проведе тестова кампания с продължителност 30 марсиански дни, като всяка следваща мисия на дрона ще бъде на по-голямо разстояние и с по-голяма сложност. Прототипът Ingenuity е само технологичен демонстратор, на базата на който ще бъдат създадени следващо поколение "чуждопланетни" хеликоптери, способни да летят в атмосферата на небесни тела, които имат такава, като Марс, Титан и евентуално Венера.

---------

На шест километра под водата

Най-дълбоководната експедиция до потънал кораб

Американски изследователски екип постави световен рекорд за експедиция, достигнала до потънал кораб на екстремна дълбочина. Нейната цел е бил разрушител от военноморските сили на САЩ, потопен преди около 80 години в Тихия океан по време на Втората световна война. Caladan Oceanic, тексаска технологична фирма, фокусирана върху подводничарството, е извършила успешно две 8-часови потапяния на почти 6500 метра под морското равнище край бреговете на Филипините, за да достигне останките на 115-метровия военен кораб USS Johnson. На практика това е най-дълбоководната експедиция до потънал плавателен съд, извършвана някога. На практика това е около два пъти по-голяма дълбочина от мястото в Атлантическия океан, където се намират останките на "Титаник". По време на експедицията Caladan Oceanic най-накрая са успели да локализират основната част от корпуса на разрушителя, чието местонахождение до момента не е било ясно.

USS Johnson е потопен по време на битката за залива Лейте на 25 октомври 1944 г. От 327 души на борда му 141 оцеляват след сражението. Разрушителят е обстрелян от японския линеен кораб "Ямато" - може би най-големият военен кораб, конструиран някога. Местонахождението на USS Johnson е неизвестно до 2019 г., когато по-малки отломки от него са локализирани от друга експедиция. Едва сега обаче Caladan Oceanic успява да достигне лобното място на десетки американски моряци благодарение на специалната изследователска подводница Limiting Factor, чийто титаниев корпус с дебелина близо 9 сантиметра й позволяват да оцелее дори в най-ниската точка на световния океан в Марианската падина.

----------

Второ око

Роботи ще заменят кучетата водачи на незрящи

В недалечно бъдеще кучетата, които помагат на слепите хора във всекидневните им активности, може да се окажат следващата жертва на автоматизацията. Екип от изследователи от Университета в Бъркли, Калифорния, са започнали разработката на четирикрак робот, които по техните думи ще може автономно да ориентира незрящите в обкръжаващата ги среда, така че да избягват препятствия. Учените признават, че все още има много работа за вършене, преди механичният помощник да бъде пуснат на открито. Дори в момента обаче робокучето се справя учудващо добре, водейки своя господар между прегради от кашони в затворено помещение.

Основното предимство на устройството е, че за разлика от кучетата водачи той не трябва да преминава през дълго, сложно и скъпо обучение, преди да започне да изпълнява задълженията си, твърди ръководителят на проекта Жонгю Ли. Вместо това навигационният софтуер просто бива инсталиран и може периодично да се осъвременява. "На практика софтуерът може да се прехвърля автоматично от едно роботизирано куче на друго", смята Ли. Той допълва, че механичният водач на незрящи ще може да се ориентира в околната среда не само чрез своите сензори, но и чрез GPS. "Все пак живите кучета нямат никакво понятие от навигация", обобщава ученият. "Собствениците на кучета водачи едва ли ще могат да изградят с робот същата дълбока връзка, както със спътник от плът и кръв. Те приемат своя домашен любимец като партньор и член на семейството", индиректно опонира Тим Станфорд от британската фондация Guide Dogs.