Intel трябва да внимава да не се превърне в национален шампион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Intel трябва да внимава да не се превърне в национален шампион

Най-трудната задача за Intel ще бъде да балансира подкрепената от държавата експанзия в САЩ и Европа с топлите й отношения с Китай, която е най-големият пазар за компанията

Intel трябва да внимава да не се превърне в национален шампион

Залогът й за производство на чипове в САЩ е голям

The Economist
6946 прочитания

Най-трудната задача за Intel ще бъде да балансира подкрепената от държавата експанзия в САЩ и Европа с топлите й отношения с Китай, която е най-големият пазар за компанията

© Reuters


Данните може да са новият петрол, но именно полупроводниците, които са мозъкът на икономиката на данни, си съперничат с въглеводородите за най-голямата бизнес точка на възпламеняване в икономическия свят. Компютърната индустрия, която се оценява на 500 млрд. долара, е жизненоважна за индустриалните икономики също както нефта. Подобно на петролните производители тя редовно преминава през вълни на прекалено търсене и предлагане. И е във вихъра на интензивно геополитическо съперничество. Въпреки това основното й находище не се намира в Персийския залив, а на остров на около 175 км от Китай. Още повече че Комунистическата партия в Пекин твърди, че този остров (Тайван) е част от нейната територия. Това поставя индустрията на чиповe в сърцето на китайско-американската борба за власт - невероятно неудобно място.

В този смисъл вижте последния ангажимент за 20 млрд. долара на най-големия американски производител на чипове Intel да съживи производството на полупроводници в страната. С малко шум новият й шеф Пат Гелзингер се надява да възстанови динамиката, която държавата, изобретила полупроводниците, загуби от заводите за чипове в Тайван и Южна Корея. Това се случва на фона на т.нар. чип национализъм, при който правителства от изток на запад предлагат огромни субсидии за подобни фабрики. Инвестицията съвпада със значителна липса на чипове, която показа опасността от спиране на веригите за доставки - въпреки че засегна предимно микропроцесорите, използвани в автомобилите, които Intel не продава. И следва американското наказание на китайския производител на мрежово оборудване Huawei, на който беше забранен достъпът до американски технологии, включително и на чипове.

План за нови заводи

Никой не може да обвини Intel в пропиляване на геополитическата възможност. Но планът на Гелзингер да изгради две нови фабрики в Аризона също е сериозен залог. Той разширява традиционния бизнес на компанията от създаване на собствени продукти до производство на такива, които са копирани от други американски компании, включително Amazon, която създава сама процесорите си, използвани в центровете за облачни изчисления, и Qualcomm, която е специализирана в производството на полупроводници за мобилни телефони. Решението да стане частичен подизпълнител, вместо да създава собствени чипове и да възлага производството си, което конкуренти като AMD успешно направиха, изисква огромни суми, които инвеститорите трудно биха преглътнали. Intel вече харчи около 28 млрд. долара на година за капиталови инвестиции, проучвания и развитие.

Въпреки че американските компании са водещи в света по създаване и производство на процесори, те правят едва 12% от тях в страната при 37% през 1990 г.

Ходът на Intel отбелязва и началото на нова ера на публично финансиране за производството на полупроводници в Америка, която може да изкриви пазара. Индустрията лобира за 50 млрд. долара федерална подкрепа през следващото десетилетие, която според нея е необходима за стимулиране изграждането на 19 нови предприятия, нуждаещи се от 280 млрд. долара частни инвестиции. Залогът на Гелзингер поставя Intel в авангарда на мисията да затвърди позициите си като суперсила. Но ако не изиграе картите си правилно, тя може да бъде първата фирма от Силициевата долина, изтърпяваща проклятието да бъде национален шампион.

Intel вече е една от първите на опашката за публично финансиране. Американските политици се оплакват шумно колко зависима е станала страната от две фирми в китайския "заден двор" - тайванската Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) и южнокорейския конгломерат Samsung. Въпреки че американските компании са водещи в света по създаване и производство на процесори, те правят едва 12% от тях в страната в сравнение с 37% през 1990 г.

Те обвиняват субсидиите на азиатските държави, които помагат за покриването на огромните разходи на производствените предприятия, които днес могат да надхвърлят 10 млрд. долара за една фабрика. Това може да е така, но TSMC и Samsung също са надминали Intel през последните години в способността да произвеждат модерни чипове. Когато беше президент, Доналд Тръмп притисна двете азиатски компании да разширят производството на американска земя. И двете казват, че ще го направят. Intel обаче е очевиден фаворит на Вашингтон.

Вслушвайки се в призива, Гелзингер обеща да върне компанията обратно в играта, като показа уверено и отчасти арогантно поведение, което не беше виждано, откакто неговият предшественик Анди Гроув се оттегли от поста на изпълнителен директор през 1998 г. Правителството е плътно зад него. Има вероятност Intel да получи рано част от 37 млрд. долара помощ, която Доналд Тръмп определи за подкрепа на американските производители на процесори. Компанията има планове да разшири бизнеса си в Европа, където държавите се надяват да привлекат около 50 млрд. евро инвестиции в полупроводници отчасти с държавна помощ.

От икономическа гледна точка всичко това има своите предимства и недостатъци. Безплатните пари винаги са хубави. Ако правителството на САЩ настоява американските компании да купуват повече чипове, произведени в Америка, Intel ще има полза. Но правителствената подкрепа може да насърчи прекомерно разширяване. Построяването на фабрики отнема години, а търсенето на полупроводници се променя бързо и задвижва бизнес цикли. Подкрепата също може да изчезне. Инвеститорите, които вече са притеснени от намаляващата рентабилност на ключовия бизнес на Intel, са неспокойни заради ефекта от прекомерните инвестиции върху маржовете. И няма гаранция, че клиентите ще се стичат към компанията като подизпълнител. Тя и преди се е занимавала с този вид бизнес, но с не особен успех, предимно защото постави собствените си интереси за производство на чипове пред тези на клиентите си. Гелзингер сега говори за "кооперация" вместо за конкуренция и обещава да държи производството като подизпълнител на една ръка разстояние от собственото й производство. Клиентите все пак могат да предпочетат TSMC, която не е обременена от подобни конфликти.

Труден баланс

Най-трудната задача за Intel ще бъде да балансира подкрепената от държавата експанзия в САЩ и Европа с топлите й отношения с Китай, която е най-големият пазар за компанията и осигурява 26% от продажбите й през изминалата година. Засега Китай вероятно се нуждае толкова от Intel, колкото Intel се нуждае от Китай. Но ако Байдън следва политиката на своя предшественик за ограничаване износа на чипове в азиатската страна, рискът е не само от по-ниски продажби, но и от ответен удар. С нарастване на геополитическото напрежение расте и натискът за ренационализиране на веригите на доставки или за превръщането им в конкурентни мрежи на китайски и американски съюзници. Intel трябва да избегне това на всяка цена. То може да е унищожително за една от най-глобално интегрираните индустрии в света. Ситуацията за Intel никак няма да е лесна.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Данните може да са новият петрол, но именно полупроводниците, които са мозъкът на икономиката на данни, си съперничат с въглеводородите за най-голямата бизнес точка на възпламеняване в икономическия свят. Компютърната индустрия, която се оценява на 500 млрд. долара, е жизненоважна за индустриалните икономики също както нефта. Подобно на петролните производители тя редовно преминава през вълни на прекалено търсене и предлагане. И е във вихъра на интензивно геополитическо съперничество. Въпреки това основното й находище не се намира в Персийския залив, а на остров на около 175 км от Китай. Още повече че Комунистическата партия в Пекин твърди, че този остров (Тайван) е част от нейната територия. Това поставя индустрията на чиповe в сърцето на китайско-американската борба за власт - невероятно неудобно място.

В този смисъл вижте последния ангажимент за 20 млрд. долара на най-големия американски производител на чипове Intel да съживи производството на полупроводници в страната. С малко шум новият й шеф Пат Гелзингер се надява да възстанови динамиката, която държавата, изобретила полупроводниците, загуби от заводите за чипове в Тайван и Южна Корея. Това се случва на фона на т.нар. чип национализъм, при който правителства от изток на запад предлагат огромни субсидии за подобни фабрики. Инвестицията съвпада със значителна липса на чипове, която показа опасността от спиране на веригите за доставки - въпреки че засегна предимно микропроцесорите, използвани в автомобилите, които Intel не продава. И следва американското наказание на китайския производител на мрежово оборудване Huawei, на който беше забранен достъпът до американски технологии, включително и на чипове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.