"SAP Labs България" ще порасне с още 150 души до края на годината

Радослав Николов, изпълнителен директор на "SAP Labs България"

Визитка

Радослав Николов работи в SAP от 19 години. Той е изпълнителен директор на стратегическия развоен център в София от 2014 г. и едновременно с това заема позицията старши вицепрезидент "Развойна дейност" в SAP. В компанията над 1100 софтуерни професионалисти работят в областта на софтуерната разработка и по актуалните SAP in-memory и облачни технологии.

Радослав Николов е завършил "Математика" във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е "Геометрия" и "Информационни и комуникационни технологии", а след това е завършил и програма по лидерство във водещия университет по бизнес администрация INSEAD.

Вече над 20 години "SAP Labs България" разработва решения за компанията майка SAP, разчитайки на уменията и таланта на българските програмисти. С какви предизвикателства се сблъскахте през тези 20 години? Какви продукти и технологии бяха разработени тук?

Развойният ни център е на българския пазар от 21 години. А от почти 19 години аз съм в компанията, като съм преминал през всички нива - от ръководител на екип, през мениджър, организационен ръководител на екипи в България, глобален мениджър на екипи в други държави. През последните 7 години съм и управител на развойния център, където, освен административен ръководител за цялата локация, съм отговорен и за дадена бизнес линия. Това означава, че отговарям директно за резултатите на някои от развойните екипи тук, които разработват ключови сегменти от технологичната платформа на SAP.

Какво постигна за 21 години местният развоен център? SAP навлиза в България в началото на 2000 г. с визията да работи по попълването на една продуктова ниша. Компанията е известна с използването на разработения от компанията език ABAP (Advanced Business Application Programming), специфичен за много приложения. SAP разполага с висококвалифицирани екипи и е развила мащабна екосистема от компании партньори, включително създадени от бивши колеги, които имат сериозни знания и умения в областта на ABAP. Но още по това време, преди 20 години, беше ясно, че в бъдеще ситуацията ще се промени. Просто няма университети, които да залагат на изучаване на ABAP, а в същото време започна ускорено развитие на езика Java за разработването на приложения, включително на бизнес приложения. Редица университети и компании в световен мащаб инвестират в тази посока. За да се възползваме по най-добрия начин от тази тенденция в програмирането, в SAP трябваше да "погледнем" извън нашата затворена област на езика ABAP и да насочим вниманието си към Java света. В този момент Java предлагаше напредничави спецификации за корпоративни технологии, т.е. корпоративни сървъри, които можеха с модерни програмни модели да помогнат за създаването на приложения за крайни потребители.

Именно в този момент SAP идентифицира в България компания с потенциал, способна да изгради мост между двата свята. Това бе фирма, дъщерна на "Просист", която към онзи момент разполагаше с екип от 60 програмисти, разработващи Java сървър. Придобивайки тази компания, SAP стъпи на българска почва с развоен екип от 60 души. Цел бе до ABAP стека да се добави и Java, които да работят в симбиоза. По този начин можехме да удовлетворим потребностите на нашите клиенти и партньори, а и на самата компания, от един по-модерен език за разработване на приложения.

Как се разви "SAP Labs България" след тази първоначална инвестиция?

- SAP дойде в България именно, за да покрием тази продуктова "пропаст". И остана, защото намери тук силни, иновативни и аналитични таланти, с желание да предизвикат промяна на статуквото. Студентите, които излизаха и продължават да излизат от редица наши университети, всъщност представляват тази "плодородна почва", заради която SAP не само остана в България, а и увеличи вече почти 20 пъти своята инвестиция. Стартирахме с 60 души, а към момента в "SAP Labs България" работят над 1100 софтуерни специалисти. По целия свят SAP разполага с 20 развойни центъра в 17 различни държави. "SAP Labs България" е осмият по големина с над 1100 колеги, или около 1% от всички колеги в компанията на глобално ниво. Тези показатели говорят за сериозния принос на нашата страна.

Какъв е приносът на "SAP Labs България" в цялостната развойна дейност на SAP?

- Както споменах, стартирахме с 60 души. Те развиваха малка част от платформения бизнес на SAP, предимно Java сървърна платформа за разработка на бизнес приложения. Но постепенно разширявахме всички звена. В момента в "SAP Labs България" разполагаме с абсолютно всички компоненти и софтуерни услуги за изграждането на една пълнофункционална платформа за разработка на приложения, като поддържаме различи програмни езици като Java, Node.js, Python, Go (език, разработен от Google) и др. Във времето разширихме своята експертиза и в посока сигурност и управление на жизнения цикъл на платформата, добавихме различни компоненти като различни програмни модели, UI слой, в който се разработват самите потребителски интерфейси.

Така че "SAP Labs България" още от началото е силно фокусирана върху технологичния аспект. С малки изключения ние разработваме технологични услуги, насочени към програмисти, независимо дали са от самата компания или са при наши клиенти и партньори. Чрез тези наши компоненти, услуги и библиотеки те могат да разработват много бързо своите бизнес приложения, чийто фокус е екосистемата на SAP. Позиционираме нашата бизнес технологична платформа в контекста на това нашите бизнес приложения, независимо дали са разработени с вътрешни ресурси или са придобити, да могат да работят едно с друго. Примери за придобити от SAP компании са Ariba (приложения за B2B колаборативна е-търговия), SussessFactors (HR софтуер), Concur (решения за управление на пътувания), Fieldglass (управление на работната сила). Тези решения се интегрират върху този слой, който се предоставя от платформата. Освен това всяко от тях може да разширява своите функционалности и нашите разработчици да създават съвсем нови модули. Ние предоставяме среда, в която много бързо различните модули могат да се интегрират един с друг, а така се намаляват разходите за разработка.

В момента бизнес технологичната платформа е "сърцето" на стратегията на SAP, защото чрез нея се цели интеграция на всички бизнес приложения и процеси. Тя отваря възможности за разработка на нови приложения на нейната основа. Платформата е всеобхватна и предлага най-различни функционалности. Тя не се разработва само у нас, върху нея работят общо над 10 000 души в няколко локации. И тук е мястото отново да отбележа, че SAP повярва в нас: талантите на България ненапразно от десетилетия печелят първи места на световни състезания по математика и информатика. Компанията ни гласува доверие. Свидетелство за това е почти 20-кратният растеж, който постигнахме през годините.

Какви са технологичните и бизнес перспективи пред SAP и "SAP Labs България" в частност и предвижда ли се ново мащабно разширяване на екипите?

- През последните 3-4 години инвестираме и в отдел за облачни операции (Cloud Operations), в който вече работят над 150 души. В началото това направление се развиваше в Унгария, но ние направихме сериозна заявка, че можем да се справим и че България е правилното място. Радваме се, че успяхме с този рисков ход. Стартирахме с експериментален екип от 5 колеги, а сега броят им е над 150, които допълват нашия технологичен екип.

SAP е пазарен лидер в бизнес софтуера, като помага на компании от всякакви размери и индустрии да работят по възможно най-добрия начин. В България се разработват и бизнес приложения. Това се случи след придобиването на германската компания TechniData, която пък разполагаше у нас с екип от 20 програмисти. Те се присъединиха към "SAP Labs България". Именно това е нашият принос към бизнес света на SAP чрез приложения за устойчиво развитие на нашите клиенти в областта на т.нар. кръгова икономика. В този аспект отбелязваме много сериозен ръст през последните 2 години, създаваме нови екипи, включително през 2021 г. Това е естественото продължение на нашия технологичен стек. Моята лична стратегия и на "SAP Labs България" е през следващите години да постигнем по-голям растеж, да дадем своя принос в контекста на бизнес приложенията на SAP, привличайки таланти не само за съществуващите екипи, но и за да създаваме нови.

Радваме се, че сме осмият по големина развоен център и сме сред лидерите по растеж за SAP в Европа за последните години. Растежът ни за последните 7 години, откакто съм управител, е около 6 до 10% годишно. За тези 7 години специалистите в центъра се удвоиха от 500 до над 1100. Само през последната 2020 г. екипите ни се увеличиха с над 15%, а от началото на 2021 г. сме разкрили около 300 нови позиции. Те са предимно за съществуващи звена, които разширяват дейността си на базата на идентифицирана нужда накъде ще се развива компанията. Създадоха се и нови екипи в контекста на облачните операции и приложенията за кръгова икономика. Този ръст е много висок и много предизвикателен сам по себе, но още по-впечатляващо е, че той се постига в ИТ сферата, в която не са много компаниите с над 300 човека.

За какви позиции се търсят специалисти и на какви нива?

- Отговарям ви на база и на опита ни досега: през последните 10 години постигнахме значителния ръст на броя колеги, разчитайки не само на готови кадри, взети директно от пазара, респ. от други ИТ компании. Ние започнахме да развиваме кадри - работим в тази област с водещите университети в България чрез различни съвместни програми, семинари, курсове, разработени по наше съдържание. Често лектори са наши колеги - доброволци. По този начин стигаме до много студенти, докато те правят още първите си стъпки в университета. Имаме и добри практики за ученици. Работим съвместно с университетите, тъй като смятаме, че именно там е най-добрата среда за придобиване на знания - бизнесът и образованието вървят ръка за ръка на място.

Нашата стажантска програма обхваща по 50-60 студенти всяка година, голяма част от които впоследствие стават наши колеги. Наскоро преглеждахме данните и установихме, че над 50% от колегите в "SAP Labs България" са започнали като студенти при нас. Установяваме колко голям е ефектът от това своеобразно генериране на таланти, за да продължим своето развитие в бъдеще. От полза е не само за нас, а и за цялостното ниво на подготовка на кадри в тази сфера в страната ни. Голяма част от тези студенти започват да работят в други компании, а друга част от тези "алумни"-та се връщат при нас, след като са стартирали кариера на друго място.

Тази година за седми път станахме работодател на годината от проучването Best Employer, организирано от международната компания Kincentric. В допитването участват нашите колеги, които споделят какво мислят за "SAP Labs България" като работодател. За нас това е най-значимото признание за политиката ни в сферата на човешките ресурси - от една страна, сертифицирането се осъществява от външна авторитетна институция, а от друга страна, оценката се дава на база обратната връзка на нашите колеги, тоест отвътре.

Търсим различни кадри, с различен профил и ниво на подготовка - от студенти, младши разработчици с различни програмни езици - Java, Go, Python, ABAP, през архитекти, продуктови мениджъри и мениджъри на проекти, до старши мениджъри. Т.е. можем да предложим сериозни възможности на целия диапазон от специалисти в тези области. Намерихме част от необходимите ни кадри - преди средата на годината сме наели почти 150 човека. До края на годината планираме да назначим още над 150 колеги.

Вие ръководите "SAP Labs България" вече 19 години. Какво означава да работиш за световен гигант като SAP, управлявайки екип от над 1100 програмисти, които са и сред най-търсените специалисти у нас?

- Предизвикателно и интересно е да управляваш специалисти в развоен център като нашия. Това са високообразовани и квалифицирани хора, работещи в сектор, който поне през последните 5-10 години се развива експоненциално и вече сме в стръмната част от кривата. Със сигурност мога да кажа, че управляваме хора, които търсят развитие, предизвикателна работа. Представителите на новите поколения си представят, че за единица време ще превземат по няколко стъпала в кариерата си. Чудесно е, че са амбициозни. Ние от своя страна се опитваме да им предложим среда, в която да разгърнат максималнo потенциала си.

Естествено, от една страна, трябва да се съобразяваме с темите, по които работим, а от друга страна, с мащабите. Преди време с локация от 200 - 300 души бе възможно да предложим определен ограничен набор от теми. В един момент обаче се достигаше до границите на кариерното развитие. С растежа на "SAP Labs България" постепенно се появиха нови възможности и колегите имат перспектива за развитие, стига да искат и да полагат усилия. За нас никога не е било най-важно колко години даден колега е изпълнявал дадена роля. Ключови са уменията, опитът, начинът на мислене, идентифицирането с целите на екипа и приносът в този екип. Компанията залага изцяло на екипността. Важно е и желанието да се следва принципа Win-Win, т.е. стремежът да помогнеш за постигане на общо благо, независимо дали е на ниво екип, локация или организацията като цяло. Това са нашите отправни точки при решението относно повишаването на колегите. Даваме възможности за развитие, включително в друга локация, ако не можем да предложим поле за развитие в дадена област. Много хора например отидоха в Германия, за да се докоснат до нещо различно, но и редица се върнаха, включително през тази година.

Как се виждате след 5 години и SAP Labs като цяло?

- Ще се стремим да поддържаме добър темп на развитие и да продължим да доказваме, че България е стратегическа локация за SAP в Европа, а и в световен мащаб. Ако екстраполираме сегашните темпове на растеж, до 5 години може би ще имаме 2500, дори 3000 колеги. Естествено ще се развиваме в области, които имат най-голяма стойност за компанията, както и ще се стремим да разширим своя "отпечатък" в бизнес приложенията на компанията. Ще обединим всички услуги и компоненти за разработване на приложения и ще видим реалното приложение на технологиите за нови бизнес приложения, постигайки един затворен кръг, или, за да обобщя: отговорност към цялостния процес - от край до край. У нас предстои да навлязат все повече теми, които изискват такъв подход - от разговорите с клиента и дефиниране на функционалностите на продукта или услугата до тяхното разработване, предоставяне и последваща поддръжка, така че клиентите да са удовлетворени.