Лъчезар Борисов от ГЕРБ посочи, че трябва да се постигне синергия не само в икономиката, но и в образованието, а това е именно връзката между образование, иновации и технологии. Според него трябва "да научим децата да учат", защото живеем в динамичен свят на променящи се професии и изобилие на информация.

Самото съдържание в образованието трябва да е съобразено с дългосрочните потребности на икономиката и на пазара на труда, смята и Благовест Кирилов от БСП. "Преподавателят трябва да бъде ментор, защото всеки може да намери информацията, но преподавателят трябва да насочи как практически да се приложат тези знания", добави той.

От ДПС също залагат на това да бъдат променени образователните програми, но не само. "Много е важно да се повишават дигиталните умения като цяло, на всички включени в образователния процес и да се наблегне на обучението през целия живот", каза Йордан Цонев.

Според Божидар Божанов от Демократична България са необходими повече студенти в STEM специалностите (наука, технологии, инженерство и математика), но е важен не само броят, но и качеството. "Трябва да има механизми за привличане на чуждестранни лектори, ментори", каза той и добави, че много българи, които преподават в чуждестранни университети, изразяват желание да се включат.

"Силната образователна система е първото условие за развитие на силна стартъп система в страната", подчерта Мария Капон от "Изправи се! Мутри вън!". По думите й са необходими много усилия за изграждане на училища на знанието и бъдещето и среда, в която основна ценност за децата да бъде смелостта.

По отношение на достъпа до кадри, Лъчезар Борисов посочи, че от ГЕРБ предвиждат работодателските организации да бъдат подпомогнати със социалните осигуровки на новонаетите млади хора, както и активни дейности, с които да мотивират връщането на българи от чужбина. За ролята на диаспората в българския модел и нуждата страната отново да "спечели мозъците", които са емигрирали, говори и Мария Капон от "Изправи се! Мутри вън!". Според Благовест Кирилов от БСП обаче страната може да използва техните контакти, ресурси и знания и от чужбина. "Не е необходимо само да имаме хора", каза той.

Достъпът до талант включва и възможността да привличане на кадри от чужбина и улесняване на техния достъп до работа в България, смята и Йордан Цонев от ДПС и добави, че такава стъпка е направена в Закона за чужденците, който позволява на стартъп компаниите техните служители да получат статут на постоянно пребиваване.

Според Божидар Божанов от "Демократична България" обаче освен синята карта има много неща, които могат да бъдат оптимизирани за бизнеса - като съкращаване на сроковете за разглеждане на документи и временни данъчни облекчения за наети чуждестранни експерти.

Достъп до капитал

България значително изостава в стратегическото инвестиране в рисков капитал, посочи Недялко Дервенков от BESCO. "Липсва насърчителен закон за ангелските инвестиции, а пенсионните фондове, като ключов ресурс, са почти напълно изключени", каза той. По думите му ключови са запазването на данъчната стабилност и улесненията за привличане на капитал.

Лъчезар Борисов коментира, че Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" осигурява до 55 млн. лв. за финансови инструменти, включително фондове за рисков капитал, но това не е достатъчно и трябва да се разшири като се използват възможностите на ББР и Фонд на фондовете. От ГЕРБ предлагат и изцяло нова мярка - "Нов бизнес у дома" за стартиращи компании, основани с инвестиции от млади хора, за която да бъде осигурено гаранционно финансиране до 80% без обезпечение.

Според Благовест Кирилов обаче финансовите инжекции и субсидиите не са дългосрочна панацея на проблемите в технологичния сектор. "В България липсва среда за рисково инвестиране и това създава опасност за иновативните български компании", каза той.

Йордан Цонев обърна внимание на нуждата от институции, които оценяват интелектуалната собственост, така че тя да влиза в капитала на съответните дружества и да служи за обезпечение и достъп до капиталовите пазари. От ДПС предлагат в бюджета да се създаде и специален фонд "Дигитализация", който да се използва за образование, дигитализация, дигитални умения и подпомагане на стартиращи компании, като по оценки на движението той може да стартира с 1 млрд. лв.

Фондовете за рисков капитал са начинът за инвестиране в иновативни компании, смята Божидар Божанов. По думите му трябва да има повече частен и по-малко публичен капитал, защото хората като цяло са склонни по-лесно да пилеят публични средства. От "Демократична България" подкрепят запазването на плоския данък и предлагат въвеждане на необлагаем минимум като инструмент за ефективно намаляване на данъчната тежест.

Идеята за 10% данък и необлагаем минимум се подкрепя от повечето партии, а Благовест Кирилов подчерта, че е необходим ясен хоризонт и устойчивост на данъчната политика, така че нищо да не се прави от днес за утре.

От "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" посочиха като основно предизвикателство нереформираната съдебна система. "Чуждестранният капитал не идва тук заради риск пред своята инвестиция, защото България се намира в червената зона на рисковите инвестиции", каза Божанов. "За да бъде подкрепен талантът, хората, които дават парите, искат да знаят, че имат добра съдебна система", добави и Мария Капон.

Улесняване правенето на бизнес

Добромир Иванов от BESCO посочи, че е необходимо България първо да навакса изоставането си, така че да се превърне в място, в което лесно се създава бизнес, има възможност той да се управлява гъвкаво и сравнително лесно да може да се приключва.

Освен стартъп визата от ГЕРБ предвиждат въвеждане и на номадска виза за привличане на хора, които да живеят у нас, работейки онлайн навън. Лъчезар Борисов посочи, че партията залага на бързо въвеждане на електронни услуги за стартиране на бизнес и услуги на едно гише, опростяване на регулаторните режими, нов закон в подкрепа на стартъпите и изцяло нов Закон за насърчаване на инвестициите. Реформата в съдебната система включва пълна електронизация на търговските и гражданските дела, което максимално да намали сроковете и да ускори произнасянето, каза той.

Според Благовест Кирилов слабото място на България е лошата й разпознаваемост като дестинация, която създава продукти от начало докрай. Той посочи, че отново ще предложи създаване на постоянна комисия по дигитализация, информационни технологии и иновации към Народното събрание. "Хубаво е да създадем една прозрачна рамка, в която държавата да работи с бизнеса. Тогава няма да има значение кой кого познава", каза той. Идеята за специална комисия се подкрепя и от "Демократична България". Кирилов обърна специално внимание и на начина, по който държавата общува с гражданите. "Не е достатъчно да наречем един процес дигитализиран, да го сложим в PDF, той трябва да се усеща като такъв", подчерта той. И добави: "Няма как да имаме множество регистри, които обаче не са свързани помежду си. Това не е идеята на дигитализацията".

Йордан Цонев коментира, че от ДПС предлагат доста по-революционен подход към улесняване на инвестиционния процес - пътна карта за всяка една инвестиция. Това означава държавата да отговаря за издаването и пакетирането на всички необходими разрешителни в рамките на определен срок, а не бизнесът да ходи да си ги събира. Той призна, че държавата ще трябва да финансира създаването на такъв капацитет, както и че ще са необходими промени в над 70 закона.

Според програмата на ГЕРБ за предните избори и в момента има въведено електронно управление, контрира Божидар Божанов. От "Демократична България" предлагат да отпадне разнасянето на удостоверения. "Това отново е нещо, залегнало на теория в Закона за електронно управление от 2009 г., но не се е случило на практика", каза Божанов и добави, че с адекватна и фокусирана регистрова реформа това може наистина да бъде постигнато. От "Демократична България" предлагат промени в Административно-процесуалния кодекс, с които печатите да отпаднат като институт, както и за въвеждане на електронна трудова книжка.

За премахване на печатите и въвеждане на електронна трудова книжка са и от "Изправи се! Мутри вън!". По думите на Мария Капон е необходима дигитализация на услугите и улесняване както на създаването, така и на прекратяването на бизнес. "Много важен е и законопроектът за личния фалит, както и за обявяването на несъстоятелност в обозримо време", посочи тя.