Как станахме финансово по-дигитални

Shutterstock

Как станахме финансово по-дигитални

Пазарът на дигитални портфейли расте, но предлагането значително надвишава търсенето

Йоан Запрянов, Тодор Тодоров
7134 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Първи бяха стартъп компаниите с екзотични имена, включиха се няколко банки, днес в играта са телекомите и глобалните технологични лидери. Палитрата от компании, които предлагат свои дигитални портфейли в България, постоянно се обогатява. Развитието на технологиите, някои дерегулации в Европейския съюз и подобряването на инфраструктурата създаде основите за развитие на електронните портфейли. А COVID-19 дойде като неизбежния ускорител. По изчисления на различни компании дигиталните безконтактни плащания през миналата година са се удвоили.

И ако само допреди 2-3 години предлагането в България беше ограничено, днес всеки в страната има възможност да пробва около 20 дигитални портфейла (виж текста "Карта на дигиталните портфейли в България"). Сред катализаторите за развитие на дигиталните портфейли тук е и навлизането на Google Pay и Apple Wallet. A самият факт, че те са избрали и България, говори за наличие на потенциал.

Дигиталният портфейл представлява софтуерен продукт, който позволява да се извършват разплащания с телефон на ПОС терминал, безконтактно теглене на банкомат, преводи, бърз кредит, светкавичен трансфер на средства, проследяване на разходите, дигитализация на карти за отстъпки и лоялни клиенти. Криптовалутите са също класически примери за управление и плащане с тях чрез виртуален портфейл.

Голямата конкуренция прави отделните портфейли все по-иновативни и с повече функции и ги превръща в платформи, които предлагат огромен набор от допълнителни финансови услуги - инвестиции, застраховки, спестовни продукти и други. В морето от предложения обаче крайната цел е потребителят да не носи в себе си пари и банкови карти, да разреди ходенето до банков клон, като вместо това да прави всички платежни операции или поне ежедневни и по-дребни с телефона си.

Освен това от софтуерна гледна точка България има немалко аргументи да се нарече и финтех хъб. Тук развиват дейност и изцяло български производители на дигитални портфейли и платформи като Phyre и iCard и чуждестранни компании като Paysafe. Извън това поле в сферата на разплащанията списъкът с български компании е дори по-внушителен.

За болшинството от хората обаче дигиталните портфейли продължават да са по-скоро екзотика, отколкото ежедневие. Една от причините може да се търси в консервативния характер и финансовите предразсъдъци на българите, които ограничават много от тях да използват дори банкова карта, а какво да кажем за телефон или часовник, в който да вкараш банкнотите си. Сред причините за по-бавната дигитализация на плащанията е и фактът, че много от българите продължават да получават заплатите си кеш.

Ако се следи потокът на парите обаче, банките и финтех компаниите очакват това да се промени през идните няколко години. Развитието на технологиите и инфраструктурата, все по-масовото навлизане на умни телефони сред хората ще направи неизбежен този процес. Нещо повече - банките все повече залагат на мобилно и интернет банкиране, като за сметка на това закриват клонове. Дигитализацията на финансовите услугите рано или късно ще убеди хората за предимствата им.

Да отвориш сметка в дигитален портфейл е лесно, трудното е да накараш този клиент да използва само този портфейл. Как може да задържиш клиенти? Като им дадеш повече стойност

Георги Пенев
Георги Пенев

председател на Bulgarian Fintech Association

Същевременно феноменът не се ограничава само до финансовия сектор - в началото на юни с лиценз за такава дейност се сдоби и "Еконт финансови услуги", дружество от групата на куриерската "Еконт". Преди дни стана ясно, че и Facebook работи по свой дигитален портфейл - Novi, който ще позволява бърз трансфер на средства между потребителите.

Няколко фактора седят в основата на развитието на финансовата дигитализация през последните години:

  • Дерегулации и инфраструктура - регулациите обикновено спускат бариери и ограничават конкуренцията в даден сектор. Преди години обаче Европейската комисия предприе действия в обратната посока - някои дерегулации, които стимулираха конкуренцията. През септември 2019 г. влезе в сила ревизираната Директива за платежни услуги (PSD2), която отвори достъпа на небанковите компании до банкови данни. Това даде възможност за дигитални продукти, които обединяват няколко банкови продукта (например сметки) в едно приложение. Година по-рано Европейската централна банка въведе създадената от нея платформа за светкавични парични преводи TIPS (Target Instant Payment Settlement), която е разширение и част от системата за брутен сетълмент в реално време в евро TARGET 2. Целта на инфраструктурата е да създаде условия за развитие и стимулиране на финтех услугите в банковия сектор. В подобрение на инфраструктурата инвестират и най-големите платежни оператори Visa и Mastercard.

    В България безконтактната технология беше въведена през 2007 г. и оттогава банките в България започнаха активно да подменят старите карти с чип. В резултат на това страната е сред лидерите по навлизане на безконтактни плащания с почти 100% безконтактни терминали и около 80% безконтактни карти на пазара. От Mastercard посочват, че 75% от всичките плащания през тях в Европа вече са безконтактни, а 74% от потребителите в Централна и Източна Европа вече разглеждат мобилния телефон като предпочитана алтернатива на платежната карта.

  • Технологиите и подривните модели - идеята да вкараш портфейла и финансите си директно в телефоните дойде от иновативни и допреди години никому неизвестни компании. По правило подривните (disruptive) модели се появяват там, където има най-много регулации, обикновено в силно консервативни сектори, какъвто е финансовият. Нещо повече - именно компании като Revolut, N26, Transferwise, Stripe, PayPal (списъкът е дълъг) срещнаха младото поколение с финансите и един ден може да се окаже, че тe никога няма да са се сблъсквали с банкови услуги, такива какви сме ги познавали до скоро. Много от новите решения издават само дигитална карта, с която се извършва плащането. Тоест забравете пластиката. Освен това дигиталните портфейли и платформи предоставят екстри, които не само младите ценят - споделяне на сметки, закръгляне на суми при плащане със спестовна цел и други.
  • Оптимизирането на разходите - осъзнавайки предимствата на дигитализацията, банките бързо заемат място в тази ниша. От години те развиват своите онлайн и мобилни банкирания, като все повече от тях ги превръщат и в дигитални портфейли за лесни и бързи ежедневни разплащания. Логиката в тази промяна при тях е ясна - по-малко човешки фактор в мобилното банкиране води до по-малки разходи за банката, а от там може да се налагат по-ниски такси за клиентите. Дигитализацията е и още един канал за тях за привличане на нови клиенти.
  • Неизбежният COVID-19 - затварянето на икономиките и ограничителните мерки през миналата година помогнаха за развитие на дигиталните плащания, но и за осъзнаването им. Например лимитът за безконтактно плащане, без да се изисква ПИН, беше увеличен до 100 лв. през пролетта на миналата година.

Без контакт, без карта в джоба

Всички тези фактори доведоха до увеличаване на предложенията в България. Освен това тук може да се ползват и портфейли на чужди компании, които не са таргетирали нашия пазар, но позволяват това да се случва.

От една страна, разнообразието е добре дошло и е печелившо за цялостната цел да се върви към дигитализация, защото всеки голям бранд носи със себе си лоялни клиенти. От друга обаче, разликите между приложенията често са малки и объркващи за потребителите, които биха искали да пробват даден портфейл.

"Да отвориш сметка в дигитален портфейл е лесно, трудното е да накараш този клиент да използва само този портфейл. Как може да задържиш клиенти? Като им дадеш повече стойност. Там е и основното затруднение за финтех компаниите - те трябва да дават повече, докато взимат по-малко", казва пред "Капитал" Георги Пенев, директор на Bulgarian Fintech Association.

Пазарът също се променя бързо. Само допреди две години проблемът бе, че няма предлагане, за да се разбере колко е високо търсенето. Бързото пускане на десетина услуги на пазара запълни нишата на предлагането, но търсенето се оказа ниско. Това е и част от причината повечето от българските компании, които разработват дигитални портфейли, да се насочат към чуждестранни пазари. Например дигиталният портфейла на iCard се ползва от над 800 000 души в Европа по данни на компанията. Останалата част е, че дори България да бъде напълно дигитализирана, пак би си останала малък пазар.

Това развитие е парадоксално, защото финтех компаниите биха искали нещата да се случват по-бързо, докато банките не могат да смогнат на темпото на промените.

Общата тенденция е оптимистична - данните от сектора, колкото и трудно да е дефинирането му, са, че търсенето расте. Георги Пенев добавя: "Тенденциите по време на кризата са тези услуги да се използват все повече и повече. Но ако говорим за основната тенденция, тя е да имаш всичко в едно приложение: разплащане, инвестиране, взимане на кредит, депозит."

Първи бяха стартъп компаниите с екзотични имена, включиха се няколко банки, днес в играта са телекомите и глобалните технологични лидери. Палитрата от компании, които предлагат свои дигитални портфейли в България, постоянно се обогатява. Развитието на технологиите, някои дерегулации в Европейския съюз и подобряването на инфраструктурата създаде основите за развитие на електронните портфейли. А COVID-19 дойде като неизбежния ускорител. По изчисления на различни компании дигиталните безконтактни плащания през миналата година са се удвоили.

И ако само допреди 2-3 години предлагането в България беше ограничено, днес всеки в страната има възможност да пробва около 20 дигитални портфейла (виж текста "Карта на дигиталните портфейли в България"). Сред катализаторите за развитие на дигиталните портфейли тук е и навлизането на Google Pay и Apple Wallet. A самият факт, че те са избрали и България, говори за наличие на потенциал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход