Въпреки че Microsoft и Intel са в различни части на технологичната вселена, преди време те бяха структурни гиганти. Също както Windows и пакета с офис приложения Microsoft Office са създадени да работят най-добре един с друг, така Intel създаваше собствени микропроцесори и ги произвеждаше в т.нар. fabs фабрики, които са оптимизирани за тази цел. Докато технологичната индустрия става все по-голяма, по-разнообразна и по-свързана, то този някога доминантен модел на "производител на интегрирани устройства (IDM)" вече не се използва (също както вертикалната интеграция се превърна в пречка за Microsoft, когато се появиха други технологични "екосистеми"). Подобно на стария Microsoft, арогантното и изолирано поведение на Intel обезкуражи други производители на чипове от това да работят с компанията и те се фокусираха върху собствен дизайн на чипове (AMD, Arm, Nvidia и Qualcomm например) или производството им (предимно Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, TSMC).

Intel успя да остане затворена по-дълго от Microsoft благодарение на бума в облачните изчисления, които засилиха търсенето на модерни и скъпи чипове. Те захранват сървърите в центровете за данни, в които доминира т.нар. X86 инфраструктура. Модерните полупроводници донесоха една трета от общите приходи на Intel от 78 млрд. долара през 2020 г. и голяма част от печалбата й от 21 млрд. долара. Въпреки това сега компанията е победена от отворени системи като тази на Arm, чиито проекти за чипове се използват в повечето смартфони в света (пазар, на който Intel не навлезе) и започват да се появяват в центровете за данни - и която компания миналата година беше придобита от Nvidia за 40 млрд. долара (въпреки че регулаторите може да развалят сделката). В същото време TSMC се възползва от технологичните и мениджърски грешки на Intel, за да бъде лидер както по производствен обем, така и по иновации. Както TSMC, така и Nvidia имат пазарни оценки два пъти над тази на Intel, въпреки по-ниските им приходи и печалби.

Да започнем с Гелзингър, който през февруари стана изпълнителен директор на Intel. Той е технологичен директор на компанията до 2009 г., когато напуска. Историята му там заедно с това, което нарича десетилетна "почивка от индустрията на чипове" като шеф на софтуерната компания VMware, му позволяват да подобри нещата в рамките на седмици. Вместо да раздели Intel на фабрика за чипове и на дизайнер на такива, както искаха някои анализатори и инвеститори активисти, неговата стратегия "IDM 2.0" залага двойно повече на интеграцията. Гелзингър гледа на нея като на конкурентно предимство. А едно независимо звено за производство на чипове би се затруднило да се конкурира с TSMC, твърди Пиер Ферагу от New Street Research, който изчислява, че производствените разходи на Intel са 70% по-високи от тези на тайванската компания.

Вместо това Intel говори за някакъв вид виртуално отделяне. Фирмата ще си сътрудничи повече с външни фабрики, включително тези на TSMC, за да спести разходи, но също и за да се възползва от модерния производствен процес на тайванския си конкурент. През юли Гелзингър каза, че компанията възнамерява да догони TSMC и Samsung и да произвежда модерни процесори. Амбициозният му план е да представя поне по един нов продукт на година, като всеки ще бъде с по-малки транзистори и по-бърза електрическа схема. Intel се стреми да се върне на лидерска позиция в индустрията до 2025 г. с дизайни, които вече не се измерват в нанометри, а в ангстрьоми - следващата малка мерна единица, равна на една десетмилиардна част от метър.

В същото време компанията ще предложи тази производствена магия на други, като възобнови собствения си производствен бизнес. За разлика от предишния си подобен опит, създаден през 2012 г., но който никога не стартира, Intel Foundry Services (IFS) ще има свой собствен отчет за печалбите и загубите и поне две чисто нови фабрики, които Intel ще изгради в Аризона за общо 20 млрд. долара.

Сега Гелзингър е на световно турне, за да обясни и промотира новата си стратегия, на търговско изложение в Мюнхен на 7 септември например. Той ще се нуждае от завидни комуникационни умения (друго негово общо качество с Надела), за да убеди инвеститорите. След скок през годината цената на акциите на Intel спадна почти до стойността, която имаше, преди да бъде обявено назначението му за главен изпълнителен директор. Гелзингър изглежда безстрашен. Той твърди, че инвеститорите задават два въпроса, и двата са на място: може ли Intel да изпълни тази стратегия успешно? И кога ще се отрази това на приходите? "Съгласен съм с тези питания."

Отговорите ще зависят отчасти от това дали Intel може да промени културата си. Това означава да запали отново "Гроувианската култура", както я нарича той и която препраща към легендарния съосновател на фирмата Анди Гроув, най-известен със своята мантра, че "само параноиците оцеляват". Тя също ще доведе до разрушаване на тесногръдието на компанията. "Моят екип трябва да се научи да тренира различни мускулни групи", обяснява Ан Калахър, главен технолог на Intel. Освен всичко друго, казва тя, екипът трябва да се научи да работи с външни клиенти и да използва инструменти, които са произведени другаде.

Успехът на стратегията ще зависи преди всичко от безупречното й изпълнение. Производството на модерни чипове включва около 700 етапа на обработка и много наноскопични слоеве, които са отпечатани и гравирани един върху друг. Предвид сложността Intel най-после ще въведе "екстремна ултравиолетова литография" (която TSMC и други вече използват с голям успех). Съобщението на компанията в края на юни, че ще отложи производството на сървърни процесори от следващо поколение с няколко месеца, загатва колко е трудно начинанието.

IFS също е изправена пред предизвикателства. Повечето анализатори са съгласни с Ферагу, че производственият бизнес не може да се конкурира с TSMC. Не става въпрос само за разходи, размер и технологично забавяне. Intel трябва да убеди потребителите, че може да преодолее конфликта на интереси, опитвайки се да бъде едновременно IDM и фабрика, посочва Уили Ших от Harvard Business School. На фона на бъдещ недостиг на полупроводници компанията ще трябва да реши дали да отдели капацитет за собствените си процесори, или да спази договорите, които има с възложители.

Въпреки това Intel се надява, че може да създаде голяма и доходоносна ниша за своя бизнес с производство на чипове за други компании. Съобщава се, че има интерес да го засили, като купи GlobalFoundries, отделена от AMD през 2009 г. и която в момента е собственост на емиратския държавен фонд Mubadala Investment Company, за около 25 млрд. долара. Въпреки че преговорите бяха в застой и GlobalFoundries подаде документи за първично публично предлагане през август, то те могат да се възобновят, щом по-малката фирма прецени интереса и от други инвеститори, както и собствената си цена.

Със или без GlobalFoundries Intel обещава нов дух на откритост. Тя вече няма да принуждава клиентите да използват собствените й инструменти, когато изработват чиповете си. По-важното е, че ще им позволи достъп до собствените си дизайни и технологии, които е разработила и които ще завършат в електронни устройства. Големите доставчици на облачни услуги като Amazon Web Services (AWS) ще могат да заимстват дизайна на сървърни процесори от Intel, да го оптимизират за своите центрове за данни и да го комбинират с други дизайни на процесори в един чип.

Изглежда, има нарастващ интерес към смесване и съчетаване, казва Линли Гуенап от консултантската компания Linley Group. AWS и Qualcomm ще бъдат сред първите клиенти на IFS. Има интерес подобни инвестиции да се правят само на вътрешния пазар. Американските политици посочват действителния недостиг на чипове, предизвикан от пандемията, и потенциалните заплахи от Китай, особено към Тайван, като причини за притеснение, че повечето чипове днес се произвеждат в Азия. Очаква се Конгресът да одобри пакет от субсидии на стойност 52 млрд. долара. Европейският съюз има дори по-амбициозни планове.

Изграждането на нови фабрики в Азия би било с 30-40% по-евтино, признава Гелзингър, "но стимулиращите долари ми позволяват да инвестирам повече и да се разраствам" у дома. Това се харесва най-вече на клиенти, които са особено чувствителни по отношение на сигурността. Американското министерство на отбраната наскоро реши да използва фабриката за чипове на Intel.

Привличането на държавна помощ може да бъде основната причина за съществуване на фабриката, отбелязва Стейси Расгон от брокерската компания Bernstein. Разчитането на правителствена подкрепа рискува да намали конкурентното предимство, което Гелзингър се надява да изостри. А като умопомрачително сложен хардуерен бизнес успехът на Intel може да се окаже по-труден в сравнение с Microsoft, която спечели от бързата промяна, характерна за софтуерната индустрия.

Залозите са високи, и то не само за Intel. Ако компанията продължи да изостава в развитието си, резултатът ще бъде допълнителна консолидация. Огромният брой производители днес може да се стопи до дуопол. Дори ако повечето от тях оцелеят, то много от фабриките ще бъдат в Азия (въпреки че TSMC планира да изгради фабрика в Аризона). Около 80% от производствения капацитет в света вече е там, изчислява Гелзингър. САЩ представляват 15%, а Европа - останалите 5%.

Западните правителства не са единствените, които обръщат внимание какво ще се случи с риска на Гелзингър. Така би трябвало да правят и технологичните титани. Както Microsoft преди, така и Intel изпадна в беда, защото защитаваше прекалено много своите най-големи активи. Други могат да решат, че най-добрият начин да избегнат подобни проблеми е да се отворят предварително. Apple може и да не е толкова строг стопанин на своя App Store; Facebook може и да направи своята социална мрежа по-съвместима с конкурентните, а Google може и да даде повече свобода на производителите на телефони да променят операционната й система Android. Това би успокоило тревогите на регулаторите и ощастливило инвеститорите.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved