Facebook се провали пред съда на общественото мнение

Разкритията на бивш мениджър от компанията могат да се окажат повратна точка за технологичните гиганти

"Вие сте един американски герой от XXI век", заяви Ед Марки, сенатор от Демократическата партия от Масачузетс. Обръщението му не беше към основателя на една от най-големите компании в страната, Facebook, а към жената, която намери вина в нея. Франсис Хауген, която е работила в гиганта за социални медии, преди да стане негов разобличител, свидетелства пред подкомисията на Сената за повече от три часа на 5 октомври, подчертавайки "моралния фалит" на Facebook и омаловажаването на вредното въздействие на компанията, включващо разпалване на депресия сред тийнейджърите и етническо насилие.

Отдавна има подозрения

Обществеността отдавна подозира Facebook за двустранна токсичност. Това, което липсваше, бяха изобличаващите вътрешни прессъобщения, които да го докажат. Това се промени, когато Хауген предостави множество корпоративни документи на регулаторните органи и на Wall Street Journal. Собственото частно проучване на Facebook например установи, че сайтът му за споделяне на снимки Instagram се отразява на мислите на тинейджърите за самоубийство и влошава хранителните разстройства сред тях. И все пак си направи труда да изпрати на младите си потребители ангажиращо съдържание, което разпали тревожността им, като същевременно продължи разработването на версия на своя сайт за потребители под 13-годишна възраст (Facebook оттогава спря тези планове поради натиск от обществеността).

Сенаторите, които не могат да се споразумеят за безспорни неща като плащането на правителствените разходи, се обединиха срещу общия враг и обещаха на Хауген, че ще търсят отговорност от Facebook. Но компанията се е замесвала в скандали и преди. Конгресът многократно е призовавал технологични шефове за гневни разпити и публично засрамване, без да предприема директни действия след това. Изслушванията в Конгреса "всъщност нямат значение", казва Пол Галант от Cowen Washington Research Group, която проследява технологичната политика. През 2018 г. друг вътрешен информатор обвини Facebook заради сътрудничеството си с Cambridge Analytica, изследователска организация, което позволи данните на потребителите да се събират без тяхно съгласие и да се използват за политическо профилиране от кампанията на Доналд Тръмп. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг отиде във Вашингтон, за да се извини, а през 2019 г. американската агенция за защита на потребителите, Федералната комисия по търговията, се съгласи на споразумение за 5 млрд. долара с Facebook. Това е най-голямата глоба, налагана някога на технологична компания. Никакви закони обаче не бяха променени, за да ограничат лошото поведение на компанията.

Повратна точка

Този нов случай с нередности може да бъде повратна точка, казва Блеър Левин от New Street Research. Вредното въздействие на социалните медии върху децата и тийнейджърите е проблем, който надхвърля пристрастията и е по-лесен за разбиране, отколкото подлото събиране на данни, масовата дезинформация и други "грехове" в социалните мрежи.

Ако Конгресът изпълни стъпките в законодателството, вероятно ще се съсредоточи върху защитата на децата онлайн, за разлика от по-широките реформи, за които все още няма политически консенсус. Например Конгресът може да актуализира и укрепи Закона за защита на личните данни на децата онлайн (COPPA), който беше приет през 1998 г. и забранява събирането на данни от деца под 13-годишна възраст. Някои искат да разширят защитата и за тийнейджъри над тази възраст. Други законодателни предложения се целят към манипулативни маркетингови и дизайнерски характеристики, които правят социалните медии толкова пристрастяващи за младите.

Въпреки всичко най-значителното въздействие на Хауген върху големите технологични компании може да се окаже това, че да вдъхнови и други да излязат и да съобщят за злоупотребите на своите работодатели. Whistleblower Aid, група за правна подкрепа, която е помогнала за делото на Хауген, е получила повече обаждания, откакто разкритията ѝ са станали публични.

Разкритията могат да вдъхновяват и други да съобщят за злоупотреби на своите работодатели.

"Случай като този отваря шлюзовете и ще задейства още стотици дела", прогнозира Стив Кон, адвокат, който представлява няколко известни информатори. Просто погледнете скандалите в швейцарските банкови или фармацевтични компании, за да разберете масовото разпространение на подаването на сигнали, казва той. Според Сири Нелсън от Националния център за осведомяване, юридическа фирма за защита, такива информатори не само променят компании, те "променят цели индустрии".

Чакат се други подобни разкрития

Има няколко фактора, които правят технологичната индустрия "узряла" за информатори. Едната е културата ѝ за пренебрегване на правилата и историята ѝ на неподчинение. Друг фактор е правната рамка, която прави подаването на сигнали по-малко проблемно и по-привлекателно, отколкото преди. Законът на Дод-Франк, който беше приет през 2010 г., дава по-голяма защита на подаващите сигнали, като предотвратява отмъщението от страна на работодателите и предлага награди за успешните случаи в размер на 10 - 30% от парите, събрани от санкциите срещу фирмата. Към днешна дата Комисията за ценни книжа и фондовите борси е изплатила 1 млрд. долара на 207 лица, подавали сигнали, включително повече от 500 млн. долара през тази финансова година.

Ако заплахата от публичен срам поощрява корпоративната отговорност, това е добре. Но това също може да направи технологичните компании по-малко прозрачни, прогнозира Мат Перо, бивш директор във Facebook, който е директор на Центъра за технологична политика в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Хората може да станат по-малко склонни да споделят нетрадиционни идеи, ако се притесняват от публични течове; компаниите могат да станат по-малко отворени с персонала си; и ръководителите биха могли да започнат да включват само шепа доверен висш персонал в срещи, които иначе биха могли да бъдат по-малко ограничени.

Ръководителите ще трябва да свикнат с повече течове. Марк Зукърбърг отрече каквито и да било нарушения в блог, като написа, че "в основата на тези обвинения е идеята, че ние даваме приоритет на печалбата пред безопасността и благосъстоянието. Това просто не е вярно". Ник Клег, вицепрезидент на Facebook по политиката и глобалните въпроси, защити компанията и отхвърли твърденията на Хауген в обширна бележка до персонала на компанията. Измина съвсем малко време, преди бележката да бъде споделена с журналисти. Facebook и други големи технологични компании, които бяха критикувани за нарушаване на поверителността на хората онлайн, също не могат да разчитат на никаква поверителност.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved