Ваучери за фирмите, интернет клубове за пенсионерите
Стратегията как българските фирми и население да влязат в дигиталната епоха е пълна с екзотични идеи
Ако сте над определена възраст, вероятно помните, че в зората на интернет, в България имаше мрежа от компютърни клубове. Те бяха мястото, където хората се събираха да играят, да чатят, да ровят за информация, да гледат филми. Постепенно, с обзавеждането на повече домове с персонални компютри, по-бърз интернет, възможности за мрежови игри онлайн и накрая - смартфоните, тези клубове отмряха.
Затова изглежда малко странно, че Планът за възстановяване и устойчивост на България възнамерява да ги възобнови. С тази съществена разлика, че ако някогашните клубове бяха предимно за младите, сега новите ще бъдат с основна аудитория по-възрастните, безработните и такива в неравностойно положение.
Всъщност, стратегията по дигитализация на българското общество и малкия бизнес се крепи на два основни стълба: онлайн платформа и офлайн клубове за хората без дигитални умения и ваучери за фирмите.
На пръв поглед тези програми изглеждат екзотични и с малък шанс да отлепят България от дъното на ЕС по отношение на използване на дигитални услуги от населението или цифровизация на бизнеса. С правилно управление обаче, е възможно част от тях да са успешни.
Базар за (малка) дигитализация
Схемата с ваучерите за бизнеса изглежда като пазар за дигитализация.
Накратко, правителството предлага на бизнеса, който изостава с модернизацията си, да може да кандидатства за ваучерна програма за дигитални услуги. За нея са заложени общо 60 млн. лв. В последната публикувана версия на плана се предвиждат те да са за между 5 и 20 хил. лв., но според източници на "Капитал" таванът вече е 30 хил. лв., а основният спор в момента е дали тази сума да е с или без ДДС.
От една страна ще има сертифицирани доставчици на услуги, а от другата компании ще могат да кандидатстват за такива от тях - напр. дигитален маркетинг, уебсайтове, софтуер за управление на процеси и киберсигурност, както и да си изберат кой доставчик да използват. Ниският таван на ваучерите обаче предполага, че мярката е насочена основно към компании, които въобще не са дигитализирани и може да им бъде доставен и внедрен само вече готов софтуер. Проектите по поръчка са значително по-скъпо удоволствие.
"Предимството на ваучерите е, че рискът се споделя за малките и средни предприятия, които искат да опитат нещо ново. Схемата е удачна и заради по-ниската административна тежест", коментира пред "Капитал" Огнян Траянов, изпълнителен директор на IT компанията "ТехноЛогика" и заместник-председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).
Според него фокусът ще падне върху внедряването на лицензиран софтуер в компании, защото така ще се осигури по-лесна проследимост колко струва дадено решение и за какво се използва.
Пробойните
Това не е първата ваучерна програма за дигитализация в България - такава имаше и в предходен програмен период. Проблемът с ваучерните програми е, че те имат много пробойни за потенциална манипулация - например отчитане през нея на нещо вече свършено в миналото, използване на няколко ваучера от една компания чрез свързани дружества, а конкретно в софтуерната индустрия - и манипулация на цената на даден проект.
Друга голяма пробойна би била, ако се приеме и предложена промяна чрез ваучерите да се закупува техника (хардуер), чието ползване от предприятията би било непроследимо и далеч от целта за повече дигитализация на процесите.
Опасение буди факта и че услугите ще минават само през лицензирани от правителството доставчици на услуги, които са кандидатствали да бъдат част от програмата и чиито оферти ще се предлагат на бенефициентите. Това може да бъде разглеждано като затворен пазар. Както и при всички останали програми с европейски пари в България, въпросът опира до контрол и как той се упражнява.
На ниво предложение е ваучерите да могат да се използват за софтуер като услуга (SaaS), което има смисъл, предвид, че лицензите за софтуер и решенията по поръчка може да се окажат извън тавана. Важна и смислена поправка в плана би била и за ваучерите да не могат да кандидатстват IT компании, за да може тя да бъде насочена изцяло към тези, които изостават най-много по отношение на софтуер.
Програмата от 60 млн. лв. във ваучери означава осигуряване на допълнителна дигитализация на около 2000 компании, което само по себе си не е малко, но няма да доведе до макро промяна. Траянов казва, че и компаниите, и правителството разчитат на вид ефект на доминото. "Ако ти вкараш нещо допълнително в предприятието си, конкуренцията ще иска от същото, за да компенсира предимството ти", казва той.
Завръщането на интернет клубовете
Българските фирми са на дъното в ЕС по използване на интернет за бизнеса си, но същата е ситуацията и с населението като цяло - българите са на последно място по използване на дигитални услуги като мобилно банкиране, електронна търговия и дори (изненадващо) социални мрежи.
Планът си дава за цел да реши и този проблем. Решението му ще дойде чрез създаването на мрежа от физически места, където изоставащите да получат базово дигитално образование и национална платформа за онлайн обучение.
За тази цел са отделени впечатляващите 379 млн. лв. Част от тази идея не е лоша, част е озадачаваща, но най-важно е как е остойностена.
Идеята за физически места, на които целевите групи - хора над 55 г., безработни и в неравностойно положение - да се събират, не е лоша. 42 млн. лв са предвидени за възстановяване и обновяване на вече съществуващи места, като например читалища и бюра по труда. Използването на локалния мрежов ефект, какъвто имат тези места, е добра идея, защото администрацията им често има мрежа от контакти сред местното по-възрастно население.
Идеята не е оригинална, подобна кампания е имало и в Естония. Това, трябва да се признае, е възможно най-добрият модел за подражание: бивша соц-република, превърнала се в дигитален лидер. Такива инициатива има и в частния сектор, като резултатите са обнадеждаващи. Кристина Христова, председател на "Коалиция за медийна грамотност", организира курсове по онлайн медийна грамотност в по-слабо населени места в България, като се възползва именно от читалищата.
"Хората от читалищата познават почти всички, дали защото децата им ходят на уроци там или просто защото е малко населено място. Това, с което се срещаме ние, е висок интерес. Такъв модел има и в Румъния", казва Христова.
Мрежа от клубове за дигитално образование може да реши два важни проблема. Първият е, че голяма част от населението на България в момента е изоставена поради демографски или дори географски причини, което обяснява много от негативните статистики. Вторият - че бизнесът изпитва огромен глад за каквито и да е кадри.
И малко сериозни въпроси
За изграждането на платформата са отделени 25 млн.лв, отделно има 12 млн. лв за "изграждане на система среда". Това са ужасно много пари за неща, които съществуват отдавна в света. Обучителни платформи имат почти всички водещи университети в света, има и независими такива. Сумата е 4 пъти повече от годишните приходи на най-успешната платформа за обучения по дигитални умения в България например - Soft Uni.
Срещу показателите стои числото 500 хил. обучени, което обяснява 212-те милиона лева за обучения. Но ако се вземе другия показател - 100 хил. човека с валидирани дигитални умения (т.е. такива, които са минали изпит), излиза, че за всеки от тях ще са отишли по над 2 хил. лв. Това е дори без да се вземе предвид, че по предишна ваучерна схема с обучения от първия програмен период имаше доста сериозно количество нарушения и дори измами.
Така, както и във всички останали евро-финансирани програми, погледнато отгоре всичко изглежда наред. Детайлите са това, което ще определи дали нещо е успешно, или не.
