Часът на частните космически станции

Два американски мегаконсорциума обявиха, че започват изграждането на комерсиални инсталации в околоземна орбита

Орбиталната инсталация Starlab ще е с обитаем обем от около 340 кубически метра, което е около 3/8 от МКС, и на борда й ще могат да живеят едновременно до четирима астронавти.
Орбиталната инсталация Starlab ще е с обитаем обем от около 340 кубически метра, което е около 3/8 от МКС, и на борда й ще могат да живеят едновременно до четирима астронавти.    ©  Lockheed Martin
Орбиталната инсталация Starlab ще е с обитаем обем от около 340 кубически метра, което е около 3/8 от МКС, и на борда й ще могат да живеят едновременно до четирима астронавти.
Орбиталната инсталация Starlab ще е с обитаем обем от около 340 кубически метра, което е около 3/8 от МКС, и на борда й ще могат да живеят едновременно до четирима астронавти.    ©  Lockheed Martin

В рамките само на пет дни две мултимилиардни групи от аерокосмически компaнии официално обявиха своите планове да изградят частни алтернативни на Международната космическа станция (МКС). Миналия четвъртък американският гигант в сферата на отбранителната индустрия Lockheed Martin съвместно с космическите компании Nanoracks и Voyager Space анонсира началото на изграждането на комерсиална орбитална инсталация на име Starlab. Вчера същото направи и индустриална група, водена от космическата компания Blue Origin на милиардера Джеф Безос, която ще започне строителството на частна орбитална станция на име Orbital Reef. По принцип подобни планове има и фирмата Axiom Space, която планира да започне по-скромно с постепенното добавяне на частни сегменти към Международната космическа станция, които впоследствие могат да се отделят и да заработят като самостоятелно съоръжение около Земята.

"Архитектурата на станцията ни е проектирана по начин, така че да може да се увеличава неограничено чрез добавяне на допълнителни централни сегменти и "мачти" със соларни панели, към които да се закачат странични модули", коментира Брент Шервууд, старши вицепрезидент на програмата за развитие на Blue Origin. Според него базовата конфигурация на Orbital Reef ще може да приюти до 10 души, нейният обем ще е около 90% от този на МКС, а слънчевите батерии ще произвеждат около 100 киловата електроенергия. Идеята е модулният орбитален комплект да бъде готов да приеме първия си екипаж през втората половина на настоящото десетилетие, за да може да осигури плавен преход при "пенсионирането" на Международната космическа станция, което е планирано за периода 2028-2030 г. Компанията на Безос ще проектира централния сегмент на орбиталната инсталация, а също така ще се ангажира с извеждането на всички компоненти в Космоса на борда на бъдещата си ракета за многократна употреба New Glenn.

Освен Blue Origin в настоящия проект се включва също така и фирмата Sierra Space. Тя разработва малката товарна орбитална совалка Dream Chaser, както и надуваеми орбитални модули за космически станции, наречени LIFE. В начинанието ще участва и аерокосмическият гигант Boeing, който ще конструира научен модул за орбиталния комплекс, а също така ще осигури транспортирането на астронавти с пилотираната капсула CST-100, която в момента се разработва по поръчка на NASA и чието сертифициране за жалост се бави с години заради серия технически проблеми. В по-далечно бъдеще превозът на хора до Orbital Reef вероятно ще може да става и с пилотирана версия на совалката Dream Chaser, каквато Sierрa Space от години обещава да изработи.

По едноместна капсула, предназначена за извършване на дейности в открития Космос около станция, пък работи компанията Genesis Engineering Solutions, която също се включва в проекта. Научната част от проекта ще се ръководи от Обществения университет на щата Ариозона, който ще учреди консорциум от висши учебни заведения, чиито проекти ще се реализират на борда на частната космическа станция. Компанията Redwire Space пък ще е отговорна за производствената част и изследванията в сферата на работата в безтегловност. "Изграждането на екипа ни е нещо, което наричаме отворена вертикална интеграция", обобщава Брент Шервууд от Blue Origin. И добавя: "Всеки аспект от комплексните услуги, осигурявани от комерсиалната инсталация в ниска орбита, може да бъде осигурен от поне един, а в някои случаи и от няколко членове на нашия тим."

Станцията Starlab, разработвана от Lockheed Martin и нейните партньори, ще бъде една идея по-малка. Тя ще се състои от секция с шлюз за скачване с космически кораби, към която от едната страна ще има прикачен голям надуваем пасажерски модул, а от другата - захранващ сегмент със соларни панели и двигатели. Орбиталната инсталация ще е с обитаем обем от около 340 кубически метра, което е около 3/8 от МКС, и на борда й ще могат да живеят едновременно до четирима астронавти. Нейните слънчеви батерии ще могат генерират до 60 киловата електроенергия.

Според компаниите, участващи в консорциума, Starlab може да постигне първоначална оперативна готовност през 2027 г. Те обаче не пожелаха да оповестят приблизителната цена на проекта. Същото направиха и компаниите, групирани около Blue Origin на Джеф Безос. Само за сравнение - до момента средствата, инвестирани от различни държави в Международната космическа станция, се оценяват на около 100 млрд. долара. Според вицепрезидента на Blue Origin Брайън Шервууд при Orbital Reef инвестицията ще е "от порядъка на няколко пъти по-малко". До момента се знае, че мултимилиардерът Джеф Безос отделя по 1 млрд. долара годишно от личните си средства за развитието на своята космическа програма и че Sierra Space и нейната компания майка Sierra Nevada Corporation са инвестирали повече от 1 млрд. долара в разработката на совалката Dream Chaser.

Още от Капитал