SAP: Експортно ориентираната икономика стимулира проникването на облачни услуги

Радомир Миланов, управляващ директор на "SAP България"

Визитка

Радомир Миланов е завършил "Макроикономика" в УНСС и MBA в Henley Business School, University of Reading, Англия. Работи над 11 години в IBM на различни локални и международни ръководни позиции. През 2016 г. става част от локалния екип на SAP, като отговаря за продажбите и бизнес стратегията на SAP в секторите банки, финанси и застраховане, енергетика, комунални услуги и телекомуникации в страната, както и за изграждането, управлението, развитието и разширяването на партньорската мрежа на компанията в България. От май 2018 г. заема позицията управляващ директор на "SAP България".

Облачните услуги са сред най-търсените в света, но пазарите от Централна и Източна Европа сякаш изостават по степен на навлизане на тези услуги. Промени ли пандемията тази тенденция и засиления интерес на компаниите към дигитална трансформация?

Пандемията стимулира употребата на облака на ниво потребител, на ниво домакинство. Но на ниво корпорация проникването на облачните услуги в нашия регион се забавя по няколко причини. На първо място, неразбиране или по-скоро недоверие към облачните услуги като място за сигурно съхранение и управление на данните. Този страх е преодолим фактор, но ще са нужни още 2-3 години.

Вторият възпиращ фактор е все още слабото ниво на навлизане на електронни услуги от страна на държавната администрация, които са ориентирани към бизнеса (имам предвид т.нар. електронно правителство например), а това от своя страна стимулира съмненията към външни доставчици, дори към частните. Това също е предизвикателство, с което трябва да се справим през следващите 2 до 5 години.

Тук обаче искам да посоча важен позитивен фактор за възприемането на облачни услуги в страната. Все повече компании развиват своя експортен капацитет. Колкото повече икономиката ни е ориентирана към експорта, толкова повече облачни услуги ще използват фирмите, за да могат техните бизнес инициативи в чужбина да оперират по нормален начин. Облачният бизнес е разпознат като финансов инструмент за минимизиране на разходите, за постигане на оперативна съвместимост, но и като начин за оптимизиране на бизнес процесите в компаниите чрез екстремно ниво на ефективност. Но все още фирмите в региона са предпазливи при използването на облачни услуги и промяната на тези настроения е основна задача на SAP.

По-склонни ли са фирмите да възприемат частния облак като развитие от т.нар. инсталации в офиса (on-premises), а не да се доверяват на външни облачни услуги?

- В SAP работим с всички "хиперскейлъри" като Google Cloud, Amazon Web Services (AWS), Microsoft Azure и други. Но въпросът за публичния или частния облак е ирелевантен от гледна точка на ползваемост. По-важно е нашето желание да се превърнем в облачна компания, което е адмирирано и от инвеститорите на борсата, чиято оценка води до повишаване на пазарната капитализация на SAP. От финансова гледна точка клиентите внимателно преценяват своите бизнес модели за това кой модел отговаря по-точно на техния бизнес. Давам пример - в момента провеждаме интервюто през облачната платформа MS Teams, но много хора предпочитат частния облак, защото смятат, че данните им са по-защитени. На второ място, частният облак е вид преход между локалните инсталации (on premises) и публичния облак.

Трябва да отбележа обаче, че публичният облак дава изключително много възможности, невероятно ниво на сигурност, на гъвкавост в екстремни размери. Затова стратегията на SAP e всички наши продукти да бъдат позиционирани "първо" за облака. Всички нови разработки, които правят колегите от SAP Labs (една от най-големите ИТ компании в България), са облачно базирани. С тях работим в перфектна колаборация и в полза на клиентите в България. Техните знания са уникални. Инвестираме своите вътрешни ресурси в това да направим облачно базирани решения, които да удовлетворят клиентите и да минимизират техните страхове. Неизползването на облака се дължи на три основни причини:

  • Големите финансови инвестиции за създаването на собствен център за данни. Ако фирма е вложила $2 милиона в него, трудно можеш да я убедиш да се откаже от него и да премине към външен облачен доставчик.
  • Клиентите често нямат подготвен персонал за обслужване на този тип бизнес. Същевременно е изключително трудно не само намирането на такива специалисти, но и тяхното развитие и задържане.
  • Трябва да бъде преодоляно недоверието в облачните услуги, свързано главно със сигурността на данните. В Централна и Източна Европа наистина има изоставане по отношение на проникването на облачни услуги. Основната причина не е липсата на комуникационни услуги. В България мрежовата свързаност с останалия свят е на много високо ниво - на добра цена при поддръжката на много високи скорости. Липсва обаче вярата, че нашите данни ще бъдат защитени сигурно в центъра за данни. Основната ми задача като управляващ директор на "SAP България" е да работя за преодоляване на тези предразсъдъци.

За сигурността в публичния облак говорим отдавна, особено във връзка с възможностите на такива доставчици да обновяват по-бързо технологиите и методите за защита. Тази тема все още ли е актуална?

- На ниво крайни потребители това не важи. Всъщност малко хора знаят, че музикалната платформа Spotify е облачна услуга, която използва контейнерната технология за управление на Kubernetes. Един милион заявки за песни в секунда (например) не могат да бъдат обработени и изпълнени без помощта на облачните технологии и контейнерни технологии за управление като Kubernetes, с която в SAP работим много. В облачните технологии сигурността, скалируемостта и достъпът до интеграционни модули са на максимално високо ниво. Невероятно количество микроуслуги са налични както в облака на SAP, така и при хиперскейлърите. Необяснимо е желанието на някои хора да стартират система за управление на човешките ресурси например на локален сървър. Такава система трябва да е достъпна от всяка точка на света, тя трябва да е отказоустойчива, да може да се надгражда, да има "приветлив", разпознаваем, дори "готин" интерфейс. Локалните инсталации (on-premises) ще продължат да съществуват, особено в правителствения сектор, но ние в SAP сме изцяло ориентирани към развитието на облачните услуги.

В тази връзка как се развива облачният бизнес на SAP в региона и в частност - в България? Как допринася програмата RISE with SAP и към какви клиенти е насочена?

- Облачният бизнес на SAP расте с двуцифрен темп, включително в Централна и Източна Европа, а в България растежът е още по-бърз, макар че тръгваме от доста по-ниско ниво на проникване на тези технологии в сравнение с колегите от Централна и Източна Европа.

Създадохме програмата RISE, за да покажем, че "сърцето" на една компания - интегрираната информационна система, може да бъде облачно базирано, да бъде управлявано перфектно през облачна инфраструктура. RISE e за всички, включително за текущи клиенти, които искат да прехвърлят инсталацията си в облачна инфраструктура, избирайки хиперскалариуем доставчик или център за данни на SAP. По-важното е, че скалируемостта, сигурността и цялостните настройки (до определено ниво) се поемат от SAP. Създадохме програмата и за клиенти, които не могат да поддържат специалисти, като архитекти на бази данни, за SAP S/4HANA. Вместо това специалисти на SAP поддържат тези системи за нашите клиенти. Чрез RISE им помагаме да получат съответното ниво на обслужване на системите, които системният интегратор е внедрил.

Същевременно основният тип клиенти на програмата са нови. Всеки бизнес сценарий както във финансово и икономическо, така и в технологично отношение е в полза на RISE. Ако сте мениджър на компания и искате да внедрите нова система, изборът на RISE е най-адекватното решение за вас. Програмата е подходяща и за по-малки компании, може да се мащабира и за най-голямата корпорация. RISE e направена за хора, които се грижат за бизнеса си и не искат да се ангажират с ERP инсталацията на системно ниво. Ние в SAP се грижим за информационните системи в облака в режим 24/7, грижим се данните да са защитени и коректни, чисти, да няма пробиви от хакерски атаки. По този начин внасяме успокоение за бизнеса и той откликва изключително радушно. Програмата все още е нова, но вече имаме доста клиенти в България, което е окуражаващо.

Пандемията и последвалото затваряне на редица физически обекти накара бизнеса да развие множество канали за доставка. Какво предлага SAP на фирмите, за да осигурят на клиентите си по-добро изживяване, т.е., да подобрят лоялността на съществуващите клиенти и да привлекат нови?

- SAP инвестира в развитие и придобиване на компании с решения, свързани с клиентското изживяване. Клиентът винаги е бил в центъра на фокуса на компанията. Ръстът на електронната търговия е огромен, може би и заради пандемията, и неслучайно в тази сфера SAP е лидер. По-интересната част обаче е да знаем какво мисли клиентът, да можем да следим неговото поведение, за да му предлагаме продукти и услуги, които са важни и полезни именно за него.

Клиентското съдържание вече е огромно и като количество, и като разнообразие. Затова ще спечелят онези компании, които имат съдържание, сегментирано спрямо желанията на клиента. Именно за това персонализиране помага SAP с помощта на системата за управление на изживяването (Experience Management). След програмата RISE постигането на най-доброто клиентско изживяване е втората най-важна парадигма. Дигиталният маркетинг и управлението на изживяването трябва да бъдат издигнати като приоритет за компаниите, така че те да разбират какво искат клиентите. Затова нашите решения в тази област са добре приети.

Неслучайно SAP придоби компанията Qualtrics, чието решение е номер 1 в света по отношение управлението на клиентските изживявания. Важно е обаче компаниите да разберат, че това изживяване не е свързано само с избора на даден продукт онлайн, например спортни обувки. То се отнася и до начина, по който потребителят търси продукта, сезонност, цел на търсенето. Важна е обратната връзка от потребителя, така че на базата на неговите предпочитания да получи от съответния търговец оферти, които го удовлетворят. Това важи и за медиите, които искат да знаят какво търсят и предпочитат техните читатели и абонати. Обратната връзка в бизнеса е много важна за подобряване на клиентското изживяване.

Например NBA (Националната баскетболна асоциация на САЩ) си партнира отдавна със SAP, като там клиентското преживяване е изключително. Феновете могат не само да следват любимия отбор, но и да селектират съдържанието, което ги интересува (например кой играч колко пасове има, колко точни попадения и др.). В мрежата има изключително много съдържание и компаниите използват продуктите на SAP, за да подберат желаното за даден клиент съдържание, а не да виждат нерелевантна за тях информация. И всичко това става много по-лесно чрез облачните технологии, така че въпросът с преминаването към облачните услуги е не "дали", а "кога". Проблемът произхожда от лимитираните ресурси, с които нашите клиенти разполагат, за да извлекат максимална икономическа полза от своите продукти.

Скоро ще участвам в конференцията E-commerce and Retail Summit на "Икономедиа". Впечатлен съм от компаниите в търговския сектор. Всички работят, за да увеличат приходите си, стремят се да подобрят клиентското изживяване, като предложат нови и релевантни неща. Планират да увеличат рентабилно своя бизнес, използвайки възможностите на електронната търговия, на дигиталния маркетинг, както и управлението на изживяванията на клиентите. На събитието ще споделя как ние от SAP можем да помогнем за бързото реализиране на всичко това.

Системните интегратори, партньори на SAP, познават в дълбочина бизнеса, инфраструктурата и нуждите на предприятията в различни вертикални индустрии. Как SAP развива мрежата си от партньори и техните умения в областта на облачните услуги?

- Темата има няколко важни аспекта:

  • Първо, стратегията на SAP в България цели да насити пазара - микро-, малки, средни и големи предприятия, с бизнес партньори, които могат да отговорят на нуждите на този пазар. SAP има решение за всеки размер бизнес.
  • Партньорите ни наемат и обучават хора, които са високо специализирани, за да реализират успешно проектите, като даваме предимство на облачните внедрявания.
  • Откриваме SAP академии в България самостоятелно, но и чрез партньори. Именно в тази връзка създаваме SAP NextGen академия заедно в Геолого-географския и Стопанския факултет на Алма матер. А вече подобна инициатива работи на пълни обороти в Икономически университет - Варна. За да подготвим следващото поколение кадри, които да придобият своите знания на база облачни технологии.
  • Партньорската ни мрежа в момента преминава през период на пресертифициране, като екипите на партньорите трябва да придобият нови умения за облачните технологии, т.е. да се преквалифицират. Нашата цел е до 2 години всички наши партньори в България да са "облачни". Те ще могат да внедряват системи и локално, но ще са фокусирани върху облачните технологии.

Процесът все още набира скорост, но виждаме огромно желание у партньорите да се сертифицират именно за облачните технологии. Те ще са основният бизнес генератор през следващите години. При облачния модел партньорите получават добър годишен регулярен доход, а клиентите - успокоението, че не се налага да търсят скъпоплатени специалисти и пълно спокойствие и сигурност за бизнеса си. Облачният модел дава една предвидимост и на приходите на партньорите, и на разходите на техните клиенти.

Управлението и мотивирането на служителите става все по-важна тема в условията на подобна криза и разрастващата се тенденция за разпределена работна сила. Какви иновации предлага на компаниите SAP в тази насока?

- SAP разполага с една "перла в короната", наречена Success Factors, компанията, която придобихме преди години и е напълно интегрирана с всички наши продукти. Тя предлага изключително решение за управление на човешките ресурси (ЧР). Целият жизнен цикъл на служителя в дадена компания е едно пътешествие, едно вътрешно преживяване. Системите за управление на човешки ресурси трябва да обединяват няколко основни елемента:

  • Правилният подбор на хората, изграждането на "пулове" от добри кадри и задълбочена интеграция със социалните мрежи; огромната част от новите кандидати за всички позиции в тези мрежи.
  • Софтуерна платформа, която да следи за т.нар. onboarding, т.е. новият служител да навлезе максимално бързо в работния процес. Това е от ключово значение, за да може компанията да започне да получава от него добавена стойност, а самият служител да се чувства на място.
  • Производителност и целеполагане - след навлизането на служителя в работните процеси той трябва да получава бонуси за добре свършена работа, като изискванията трябва да са ясни, точни, да съответстват на концепцията SMART (Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time bound). Това означава, че целите трябва са да прости, да са измерими, да са постижими, да са разумни и не последно място - да са свързани с точно определен срок.
  • И накрая, но не на последно място, целият процес на работата в дадена компания трябва да подлежи на задължителни обучения. Те не са свързани само със съответствие с дадени правила (корпоративни или регулаторни), но и с продуктово портфолио, с отношенията с клиентите, с иновации, с управление на кризи, например в условията на пандемия. Когато компанията разполага с целия този набор от инструменти в своята HR система, тогава и служителите могат да работят много по-спокойно. Фокусът на SAP e да предостави решение, което управлява цялостната удовлетвореност на служителите - първо, така че те да дават всичко от себе си. На втори план, системата трябва да обединява четирите елемента, за да управлява успешно всички процеси в областта на човешките ресурси.

SAP е известна с решенията и проектите си за бизнеса. Предлагате ли и решения за публичните организации, приложими ли са добрите практики от другите страни?

- Разговорът с публичния сектор е многослоен. SAP има опит в целия спектър от публични услуги и на първо място споделяме опита си от внедрявания на съответното ниво - агенция, община, министерство и т.н. (например от пощенските служби в Австрия). След това наслагваме законодателната рамка, която ни задава какво може да бъде реализирано и какво не. На следващ етап идва спецификата на съответното дружество (било то държавно предприятие, агенция, община или министерство), като се съобразяваме с нивото на възприемане на промяната. И чак накрая решаваме какво решение да предложим.

Това са многослойни и сложни процеси, които обаче водят до нещо добро. Много хора са резистентни към промяната, предпочитат сценария да не правят нищо излишно извън своята "зона на комфорт" и това им стига. В днешния динамичен свят обаче това не е достатъчно. Идеята е непрекъснато да правим нещата около нас по-добри. Ние в SAP се съобразяваме с много зависимости в правен аспект, преди да работим в правителствения сектор, като разчитаме на наши бизнес партньори, разбиращи добре тази сфера на дейност.

По-интересната част е, че все повече организации и компании в правителствения сектор, усещат, че трябва да се научат да бъдат конкурентоспособни икономически субекти. Това ни радва изключително много и SAP може да е полезна именно там, независимо дали става дума за енергетика, транспорт или друг сектор.

Задачата пред нас и публичния сектор е нелека. Смятаме обаче, че ако споделим нашия опит от чужбина, можем да вървим напред. Ако общината в Мюнхен работи по определен начин, няма причини община София да не работи по същия с всички специфики.

Едно от важните неща е да има точни и измерими резултати. Затова SAP e разработила специална платформа - Central Finance, чиято основна цел е структурирано управление на публичните финанси, увеличаване на събираемостта, планово и контролирано управление на разходите. Тази платформа е основен флагман в нашите отношения с правителствения сектор.

Още от Капитал