Интернетът в България - от 4-и до 53-и в света

Николай Горчилов: Трябва някой, който да промени интернет пазара, но такъв играч няма

Съоснователят на "Орбител" и Excitel пред "Капитал"

   ©  Йоан Запрянов
   ©  Йоан Запрянов
Николай Горчилов е един от пионерите на интернета в България. Съосновател е на доставчика на интернет "Орбител", който през 2005 г. е купен от унгарския Magyar Telekom, дъщерна компания на Deutsche Telekom, срещу 8 млн. евро. Впоследствие "Орбител" е препродадена три години по-късно на "Спектър", а самата "Спектър" - купена от "А1 България" (тогава "Мобилтел") като част от първата консолидация на интернет сектора в България. През 2015 г. основава заедно с Виктор Францес и Пламен Петков индийския телеком Excitel, който има и развоен център в София.

Интервюто е част от темата на броя на "Капитал" за изоставането на България във фиксирания интернет. Цялата тема четете утре на сайта на "Капитал" или в седмичния брой.

От къде идва интернетът в България?

- Може би трябва да тръгнем от по-базовата дефиниция какво е интернет, защото всъщност няма такова животно като интернет. То е общо нарицателно на група взаимосвързани мрежи. Вие може да имате своя собствена мрежа и да сте част от интернет. Когато две мрежи се закачат една за друга, има два принципа, по които може да стане. Единият е като равностойни мрежи, т.нар. пиъринг (peering), където си обменяме трафик; вторият е аз да се закача за теб и ти да ми даваш транзит към другите мрежи. Този транзит е т.нар. upstream - това е, което се купува и продава. Има едни огромни оператори, които са много добре свързани с цял свят и не си купуват транзит, защото те са транзитът. Това са т.нар. Tier 1 доставчици. В България Tier 1 на практика няма - всички по някакъв начин внасят капацитет.

Тук е важно да се уточни, че заради ясно изразените гравитационни черни дупки за трафик като Google и Netflix, когато една компания се закачи директно за тях, на практика 80-90% от трафика е пиъринг. Излиза, че ти си купуваш интернет само заради останалите 10%, дребните услуги. Едно време нямаше такова нещо, ти си купуваше целия транзит, защото нямаше директен достъп до нищо - нито до Google, нито до Facebook. Сега тези огромни доставчици на съдържание се опитват да прескочат транзитните оператори и да правят т.нар. локализация, максимално близо до хората. Така че транзитният бизнес вече не е толкова значим, защото той е доста малка част от общия микс на един доставчик.

Когато управлявахте "Орбител", откъде взимахте интернет?

- Ние стартирахме с UUNET, който беше първият комерсиален доставчик. Те имаха нещастието да бъдат купени от MCI, които имаха нещастието да се слеят с WorldCom, които имаха нещастието да гръмнат (в момента остатъците от компанията са във Verizon - бел. ред.). После започнахме да купуваме през БТК. Ние бяхме едни от хората, които навиха БТК да внасят интернет, а те ни казаха "кой ще си купи от нас, те всички ни мразят". В онези години беше така - това беше държавното БТК, което караше доставчици и клиенти да чакат за телефонни линии с месеци и години и, общо взето, наистина никой не ги харесваше. Говорим за 1999 г. някъде. Самите БТК купуваха от Deutsche Telekom.

Тези неща обаче минаха отдавна. Вече не може да си купиш от телекома, който си купува от друг телеком. Едрите играчи днес като Neterra и БТК правят на практика едно и също. Те се закачат на основните интернет борси, защото пиърингът се прави най-добре на борси, в които са представени директно стотици, дори хиляди мрежи. Вместо да опъваш директна жица към стотици доставчици на съдържание, отиваш на няколко интернет борси като тази в Амстердам и си обменяш директно трафик с всички останали. Така получаваш микс, който хем е евтин, хем бърз. За останалия транзитен трафик можеш да ползваш няколко Tier 1 доставчика като Cogent или Hurricane Electric - някои са малко по-евтини, други малко по-скъпи, но като цяло е като да идеш в супермаркета и да си избереш кисело мляко.

А физически как става? Ако си купувам интернет от Германия, едва ли има кабел до България...

- Възможно е Deutsche Telekom да имат точка на присъствие в София например. След либерализацията големият проблем беше преносът в страната и чужбина, защото това беше практическият монопол на БТК и бяха страшни мъки да се изгради оптична свързаност, която е независима от тях. Тогава тръгна един голям проект, който беше на двата мобилни оператора, които започнаха да копаят своя собствена оптика. Едните финансираха едната половина, другите - другата, и си правеха т.нар. суапове. Когато имаш оптика, ти нямаш едно влакно, имаш кабел със сто влакна например. И ако на някой друг оператор му трябва трасе, ти му даваш, а той ти дава идентично като дължина трасе по друг маршрут.

Така се получи и международната свързаност, чрез суап. Мобилните оператори поискаха международна свързаност и срещу нея дадоха местна оптика на унгарския телеком Magyar Telekom. Накратко, всичко тръгва от това кой притежава влакна. Това може въобще да не са интернет доставчици - например "Булгаргаз" има влакна. Всеки, който има някаква подземна инфраструктура, може да разпъва оптика и да я дава под наем.

Има няколко варианта за оптика под наем. Най-простият е на месец за километър. По-често се ползва т.нар. IRU (Indefeasible rights of use; нерушими права за ползване - бел. ред.), който е предплащане от типа на "плащаш 4 години, получаваш 10". Когато Microsoft или Google опънат нова подводна оптика, се случва нещо подобно - някой строи и продава IRU права. Ключът от палатката е оптиката. Когато има достатъчно оптика и конкуренция, както вече се е случило в България, това спира да е интересно и всеки може да си купи, без да го интересува през кой маршрут или как да го поддържа. В момента е по силите дори на кварталния доставчик да се закачи директно към голяма борса като тази в Амстердам.

Тогава защо имаме все по-малко доставчици, а не все повече?

- Защото много отдавна голямото предизвикателство не е да внесеш капацитет или да го докараш до населеното място. Още по наше време това започна да губи смисъл, да се развързва възелът. Големият зор в интернета въобще не е опорната инфраструктура. Тя е проблем само когато имаш много тежки регулации, както беше с държавния монопол. Когато го махнеш, проблемът се решава.

Проблемът на доставчиците са последната миля и клиентът. Най-скъпото в една мрежа е придобиването на клиенти и крайния кабел. Другото всеки може да си го купи без разлика. Е, ще имаш някаква разлика, но това ще ти е например 13-ият разход в списъка. Големият проблем е как клиентите разбират, че те има, и ти как ги свързваш.

И тук вече преливаме към темата защо изоставаме...

- Да. Телекомът, харесва ли ни или не, е естествен монопол. Той има тенденцията да се монополизира, защото има икономия от мащаб, а това означава, че винаги ще търсиш мащаб. И ако спреш да се развиваш органично, започваш да купуваш. Аз разбирам защо БТК в момента изкупува - ти имаш опорна мрежа, а дали върху нея има 100, 200 или 300 хил. клиенти, разходите по нея са почти непроменливи.

Тоест те купуват клиенти?

- Абсолютно, да. Защото те не могат да ги вземат по друг начин. Стигна се до ниво, при което получихме добър интернет, всеки е доволен и никой не го интересува дали има по-добра оферта, той не търси по-добър интернет. Оттам идва и целият този възел - телекомите нямат мотивация да инвестират в нова технология, няма истинска конкуренция между тях, клиентите не са недоволни, например да си кажат "на мен не ми стига", защото фактът е, че дори на 30 или 50 мегабита пак е окей. Дали ще ми върши работа и в бъдеще? Едва ли. Дали ми върши работа днес? Ами, "окей е" е достатъчно.

Трябва някой, който да промени пазара и да си каже, че така не можем да се откъснем. Ние бяхме с Румъния в топ 5. Те продължават да са в челната десетка, а ние вече сме на петдесето, шестдесето.

А защо стана така? В предишен разговор вие ни разказахте, че бързият интернет в България дойде от "хвърляме кабелите на улицата"...

- Да. И в Румъния до голяма степен още е така, освен ако последните няколко години не са ги прибрали. Може да съм пропуснал нещо през последните пет години там, но в Румъния въздушното окабеляване беше законно. Подземната инфраструктура е най-скъпата част. В България имаш проблем и с това да не ходиш по фасадата. Това е един и същ проблем навсякъде. Какъв е смисълът да имаш десет оператора, те да копаят десет пъти десет дупки, за да пуснат десет оптики? Няма никакъв смисъл. Така че трябва споделена инфраструктура. Не знам в България докъде сме го докарали, но преди БТК си пазеха мрежата доста ревностно.

В момента с това, което ние наричаме втората вълна на консолидация, се получава така, че клиентите имат избор между БТК и А1, донякъде и "Булсатком". Те са и най-добре вертикално интегрирани. Ще доведе ли това до по-бърз и по-евтин интернет?

- Трябва за момент да влезеш в обувките на мениджър в телеком. Твоята цел е да вдигаш приходите и да свиваш разходите, в това няма никакво съмнение. Само така можеш да оправдаеш огромна инвестиция в подмяна на технологията за по-високоскоростна последна миля. За повишаване на приходите имаш два инструмента - закачаш нови клиенти или вдигаш цени. Пазарът е наситен, така че няма откъде да дойде голям ръст в клиенти. Да вдигнеш цените на интернета - абсурд. Настоящите мрежи са доста стабилни и не могат да се очакват сериозни икономии в оперативните разходи. Както се вижда, нямаш много полезни ходове в защита на инвестиция в ъпгрейд на последната си миля.

Нямаш никаква причина да минеш на PON (Passive Optical Network - пасивна оптична мрежа, бел. ред.) технологии, които Тео Захов например вкара в България още преди 20 години. Това е модерната технология за включване на краен клиент. За да минеш на нея обаче, трябва да си купиш няколко камиона нова техника, да изхвърлиш доста стара, която така или иначе си платил. И накрая това няма да ти докара много нови приходи. Ако нямаш конкуренция, която да те принуди, а понеже и А1, и БТК мислят по сходен начин - няма как да стане. И ако искаш да вдигнеш скоростта на интернета, ще вдигнеш ли приходите, ще намалиш ли разходите? Не, няма да вдигнеш приходите и не, няма да намалиш разходите. Да кажем обаче, че компания Х пуска оптика и започва да ти взима клиенти. Тогава сметките се променят. Само че такава няма.

Има ли оптимистичен сценарий?

- Аз по принцип съм оптимист и се опитвам да се сетя какъв би бил "спусъкът" нещо да се промени. Спусък би бил нещо да се промени в интернета и той да поиска много повече капацитет. На клиентите да им е гадно. На тях в момента не им е достатъчно гадно. Чак тогава някой би се сетил да им вдигне скоростите.

Има и друг проблем. Един голям ограничител на скоростта е домашният Wi-Fi, рутерът. Хората карат с някакви "сапунерки" за по 20 лв., които не могат да вдигат повече от 50 мегабита. Отделно, че повечето са на 2.4 гигахерца. Щом си отвориш лаптопа и видиш 15 мрежи на съседите, трябва да си дадеш сметка, че има само три самостоятелни канала на 2.4 гигахерца. Тоест само три мрежи могат да работят на максимална скорост в даден момент. И всяка друга мрежа, която работи в същите честоти, ти шуми - съответно намалява полезния капацитет на домашния ти Wi-Fi.

На 5 гигахерца е по-добре, но там има друг проблем. Физиката е казала така: вдигаш скоростта безжично с по-високи честоти, но физиката казва още, че колкото по-висока е честотата, толкова повече вълните се поглъщат от препятствия, като стени например. Ако 2.4 гигахерца пробива без проблеми една или две стени, то на 5 гигахерца вече след една стена си на кантар. Затова трябват повече устройства, за да покриеш цялото си жилище. Хубавото обаче е, че те са много по-капсулирани и със съседите не си шумите.

Защо според вас се случва тази повторна консолидация?

- Подозирам, че телекомите са ударили тавана на естествения ръст на абонати. При първата вълна А1 купуваше повече, защото нямаше нито клиенти, нито инфраструктура на фиксирания пазар и единственият вход беше чрез покупката на "Спектър", "Мегалан" и "Орбител". Другите бяха консолидирани около "Булсатком". Сега предполагам, че същото правят и БТК - вероятно органичният ръст на абонати не е задоволителен и започват да купуват.

По принцип това е правилно. Ако си изпълнителен директор на БТК, ти ще мислиш точно по този начин. Имаш кабел до всяка керемида и в един момент идва въпросът защо ти е да си отглеждаш конкуренция. Ако купиш конкурента, разходите ще ти останат горе-долу същите, но вече приходите ще дойдат при теб. Отделен въпрос е как да се вдигне средният приход от абонат - така се появиха и тези пакети интернет и телевизия.

Когато вие работехте в България, на дългосрочни договори ли работехте?

- Не, тогава въобще нямаше подобно понятие като дългосрочен договор за интернет. Всичко беше месец за месец.

Питам, защото се получава следното: цените изглеждат ниски при 24-месечен договор, например 1 гигабит за около 40 лв. на промоция. Но реално цената при 12-месечен договор е около 150 лв. В Индия в момента колко струва един гигабит?

- Гигабит в Индия все още почти не се продава, но съвсем спокойно би струвал нещо от сорта на 15-20 лв. на месец. Ние можем да пуснем гигабит в Индия, но засега не го правим, за да не си изиграем всичките карти. До май месец всичките ни клиенти ще са на PON технология и минималният ни план е 100 мегабита, който е осем лева.

Има ли техническа причина в България да не можем да докараме тези цени?

- Техническа причина няма. Когато пазарът ти е малък и наситен, а целта е следващата година да печелиш повече от предишната, имаш много малко полезни ходове. Както споменах, печалбата идва от вдигане на приходи и понижаване на разходи. При наситен пазар вдигането на приходите без увеличение на цените е трудна задача. Търсят се начини и да, ако трябва да ти отстъпят цена, то е с цената на дългосрочен договор. Защото в този момент операторът има за цел да те "върже" - за един телеком най-скъпа е загубата на клиент, защото тогава приходите стават 0.

Започнахме от там, че няма някой с причина да промени пазара. Трябва да се появи някой, който да е готов да налее много пари и да вземе пазарен дял, но тогава веднага се питаш "защо". Той ще се сблъска с апатията на клиентите. Винаги ще намериш 5-10% от тях, които са недоволни, но после? Разпитайте около вас - те са окей с интернета.

Но я няма националната гордост...

- Ами няма я. Стоичков, интернетът и киселото мляко - Стоичков вече не играе, интернетът е бавен, само киселото мляко остана.

Казахте, че ако има търсене за повече трафик, това би променило пазара. Как би изглеждало то, откъде би дошло?

- Първо да повторя, че големият проблем си остава последната миля. Почти никой от тези крайни клиенти не е на оптика, повечето са на до 100 мегабита, тоест медни кабели. Това, което чакаме, а не идва, са тези 3D технологии, виртуална реалност и други, които искат по 20 - 30 мегабита в секунда за единичен стрийм. Ако това се появи и се ползва масово, ще има проблем. Но аз смятам, че няма да се появи изведнъж, а лека-полека, пък и то все идва от десет години насам. Няма съдържание, иначе това съдържание би искало много капацитет.

Отгоре на това Google например постоянно работи по нови кодеци, които компресират много добре. И така това, което днес изисква 30 мегабита, утре изисква 10 мегабита и проблем с капацитета отново няма. Видеото е това, което гълта много капацитет, не IoT устройства или нещо друго. Според едно проучване видеото ще съставлява 82% от общия интернет трафик през 2022 г.

Защо в Румъния не се случи същото, което и в България?

- Не мога да дам точен отговор на този въпрос, но мога да дам предположения. Вариант едно е да не са направили консолидация, вариант две е да са вкарали оптиката до домакинствата по-рано. Няма много други възможности, защото при тях средната скорост е 120 - 130 мегабита, а при нас е 50 - 60. Значи повечето им планове са по 200 - 300 мегабита, което не си го представям по меден кабел.

Не е ли логиката отгоре на тези класации като Ookla винаги да са развиващи се пазари?

- Не. Преди бяха предимно развити, но относително малки пазари - Хонконг, Сингапур, Нидерландия, Корея. България и Румъния бяха изключенията, реакцията беше "как може тия от гората да са на върха". Това беше, докато основните телекоми, особено европейските, не упорстваха с ADSL, където не можеш да вдигнеш скоростта. В САЩ пък основните доставчици на интернет - кабелните оператори, вярваха дълги години, че DOCSIS може да осигури високи скорости.

И телекоми, и Европейската комисия (ЕК) рисуват една картина, при която скоро - каквото и да значи "скоро" - кабелният интернет ще си замине до някаква степен. Вместо него домашният и офисният интернет ще идва чрез 5G. Това възможно ли е?

- Не. Проблемът там е същият, който е и с вдигането на скорост на безжичен рутер. Как ще я вдигнеш? С по-висока честота. И когато го направиш, дори прозорец започва да пречи. А ако сложиш на всеки прозорец базова станция, отзад в нея има оптика. И когато имаш оптика до сградата, за какво ти е 5G? Ние имахме подобен разговор с T-Mobile преди години. Докато бяхме в процеса по продажба на "Орбител", T-Mobile бяха чули, че сме спечелили лиценз за WiMax, т.е. 4G. Те пристигат и ни питат какво ще правим. Ние им казваме - ще прескочим последната миля, БТК ни пречи. Точно това си мислехме ние. Няма такова нещо, както ни обясниха те. На всички, които го мислят това, винаги им казвам едно нещо - да ми покажат един умен телевизор със SIM карта. Какво ще се случи с която и да било мрежа, когато в осем вечерта всички телевизори се включат? Няма как да издържи, защото там имаш споделена последна миля. Това с 5G го говорят телекомите, които нямат кабели.

Така ли стоят нещата и при слабо населените места?

- Те са друга история. Там решението за мен са спътникови констелации като Starlink. В градовете имаш голяма наситеност и разходът да закачиш следващия по жицата е нищожен. Ако имаш обаче ферма в САЩ и след 12 мили още една, не върви да пуснеш 50 мили кабел, за да вържеш две домакинства. Така че за тези слабо населени места по-скоро бих заложил на спътниците, защото е по-смислено.

Защо преди имаше толкова много предприемачи в интернет сферата, а вече ги няма?

- Защото нямаше интернет. Имаше проблем и трябваше да се реши. Проблемът сега е решен и големите батковци казват айде, стига толкова. Малко като шефа на патентното ведомство в САЩ Чарлз Дюъл, който през 1899 г. казва: "Може да го затваряме патентното ведомство, всичко вече е измислено." Това е и мисленето на телекомите - всичко е измислено, стига толкова. Тяхната битка е в мобилния интернет, във фиксирания - не. Оптиката я има от много години, рутерите поевтиняха до цената на сапунерка, но пак почти нищо не мърда.

Интервюто взеха Йоан Запрянов и Константин Николов