Интернетът в България - от 4-и до 53-и в света

Какво, по дяволите, стана с интернета

От четвърта в света през 2009 г. по скорост на домашния интернет България вече е 53-а

Темата накратко
  • От четвърта в света през 2009 г. по скорост на домашния интернет България вече е 53-а.
  • Средната скорост се ускорява, но по-бавно, отколкото на повечето други европейски пазари.
  • След първата консолидация през 2010 г. през 2021 г. БТК направи втора вълна чрез изкупуване и в резултат с А1 ще държат над 60% от пазара.

А някога бяхме четвърти в света. Не, не става дума за националния отбор по футбол на България, а за нещо по-невидимо - домашният (фиксиран) интернет в България, една от националните гордости на XXI век, която вече трудно може да се брои за такава. Не защото интернетът в България е бавен или особено скъп, а защото през последните десет години той плавно потъна от една от най-добрите мрежи в света към просто добра.

Промяната има много обяснения, но сред ключовите са поне три - пазарът е много по-концентриран и на него работят два оператора гиганти - БТК и А1, търсенето на адски бърза връзка не е голямо, а инвестициите в градска и сградна мрежа са трудни и скъпи. Не на последно място стои и алтернативата мобилен интернет, който носи и повече приходи. По последни данни на КРС потребителите през 2020 г. са платили за интернет 1 млрд. лв., от които за фиксиран малко над 300 млн. лв.

Къде сме ние

През 2009 г. България се класира четвърта в класацията на Ookla за най-бърз фиксиран интернет в света. Тогава пред страната са Южна Корея, Япония и Литва, а веднага след нея - Румъния. Едно десетилетие и две вълни на консолидации в сектора на доставчиците по-късно България е 53-а от 181 държави. От петицата през 2009 г. не е останала нито една държава, с едно изключение - съседна Румъния.

Тук са нужни редица уточнения. Интернетът в България не е станал по-бавен, точно обратното. През 2009 г. средната скорост е около 7 мегабита в секунда. През 2021 г. - 88 мегабита в секунда. В същото време другите са се движили с по-бърза скорост. За сравнение - в Румъния днес средната скорост е три пъти по-висока, 241 мегабита в секунда, не много далеч от първия в класацията - Монако, където скоростта е 270 мегабита. ("Капитал" използва средните аритметични данни на Ookla Speedtest. Компанията има и отделна класация с медианна стойност, където България отново е 53-а, но останалото подреждане е различно - бел. авт.).

Важно е да се каже също, че при мобилният интернет България е в топ 10 не само в Европа, но в цял свят. Това е и едно от обясненията - през последните десет години телекомите в страната поставиха приоритет върху мобилната си мрежа за сметка на фиксираната.

Същевременно цената в Румъния е по-ниска, отколкото в България. Това отново не прави интернетът в България скъп. Според European Digital Compass за плащането на средната сметка за интернет в България от някой със средната за страната заплата са нужни 3 часа и 22 минути работа. В Румъния - 2 часа и 43 минути. Шампион е Финландия, където интернетът "струва" 44 минути. Естествено в номинално изражение цените имат друг вид и България е на първите места по евтин нет. Тенденцията обаче е към растеж през следващите години.

Историята накратко

Поне на хартия, конкуренцията не е намаляла рязко - според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предлагащите интернет на дребно компании са колкото и през последните години - към 650, но в началото на века са оперирали над 2000 доставчика. В същото време нарастват дяловете и влиянието на двата основни играча, БТК и "А1 България" (виж графиките). С последните сделки на бившия държавен телеком двата оператора ще държат над 60% от клиентите.

Участниците в интернет бизнеса в България през последните 20 години имат различен прочит защо страната вече не е лидер във фиксирания интернет. Телекомите - БТК и "А1 България", които доминират пазара през последните десет години и ще са незаобиколим фактор през следващите, имат значителни разминавания във вижданията с интернет пионерите в България.

Едни рисуват по-светла картина, докато други не виждат как два гиганта могат да иновират в пазар без голямо пространство за печелене на пазарен дял извън придобивания. За повечето втората вълна на консолидация, както може да се нарече серията от покупки на БТК на сравнително големи регионални доставчици като "КомНет", "Нетуоркс" (която е собственик и на софийската "Онлайн директ"), "Нет1", пловдивската N3 и търновската "Телнет" (обявена в началото на декември), допълнително ще забавят развитието на пазара.

Другите смятат, че големите играчи са единствените, които имат финансовата възможност да въведат масов достъп до бърз оптичен интернет в страната.

Причините за разминаванията се крие в цялата история на интернет в България.

В началото бяха просторите

Развитието на интернет в България започва в средата на 90-те години. Тогава картината се различава осезаемо спрямо сегашната - телекомите нямат никакъв интерес към фиксирания интернет, БТК все още е държавна и се занимава предимно с домашна телефония, а общата свързаност на България се измерва в килобити. Няколко млади компании се захващат с решаването на този проблем. Едни от най-ключовите в този процес са "Орбител", "Мегалан" и "Спектър нет".

И трите в крайна сметка свършват пътя си като част от "А1 България" (тогава "Мобилтел"), която през 2010 г. купува "Мегалан" и "Спектър" за внушителните дори по днешни стандарти 72 млн. евро. През 2005 г. Deutsche Telekom чрез унгарското си звено Magyar Telekom купува "Орбител" само за да я препродаде през 2008 г. обратно в България, на "Спектър". После идва и голямото сливане с Blizoo. Така около мобилният оператор се формира един от двата големи телеком играча на фиксирания пазар, който остава такъв и до днес, чрез т.нар. първа вълна на консолидация.

Техническата история е значително по-оплетена. В края на 90-те години и началото на хилядолетието доставчиците имат редица проблеми, но най-големите са два: внасянето на интернет отвън и окабеляването. Първият е решен чрез внасянето на интернет от БТК, "Нетера" и други, а впоследствие с развитието на интернет навсякъде по света проблемът спира да бъде такъв и вече не е значителен разход за доставчиците, защото големите международни интернет борси като тези в Амстердам и Франкфурт правят интернетът на едро достъпен за всеки квартален доставчик.

Проблемът с кабелите е значително по-голям. Инфраструктурата и конкретно подземната мрежа по това време е собственост на държавната БТК, която ревностно пази монопола си. "Орбител", "Мегалан" и "Спектър" искат да доставят значително по-бърз интернет, но вкопаването на кабели е скъпо за малки доставчици. Тогава правителството на Симеон Сакскубургготски взима добро решение за свързаността на България - да си затвори очите и да обяви неофициална регулаторна ваканция.

Така в България се появяват феномените "простор от кабели" и "кабели по дърветата", които вършат работа, и за кратко време големите градове са окабелени с интернет, на който и най-развитите държави могат да завидят. Впоследствие, когато регулаторната ваканция отпада, малките доставчици вече не са толкова малки и могат да си позволят да приберат повечето кабели под земята.

После се случва първата вълна на консолидация. Гласовите услуги вече не са достатъчни на телекомите и те се насочват към пазара на интернет, който по това време е далеч от запълнен. Постепенно се оформят три големи играча - "А1 България", БТК и "Булсатком", които бързо завладяват над половината пазар.

Плодородното поколение на първата консолидация

От покупката на "Мегалан" и "Спектър" (в която по това време вече е и "Орбител") за общо 72 млн. евро от страна на "А1 България", тогава "Мобилтел", произлизат значителен брой големи компании и инвеститори. Иво Джоков от "Мегалан" например се захваща с развитието на един от страничните си тогава бизнеси, Ozone.bg, който в момента е един от най-големите електронни търговци в страната. Заедно с него в Ozone.bg е и един от съдружниците му от интернет доставчика, Йордан Йорданов. Джоков е и основен акционер в компанията Inoreader, която разработва едноименния продукт за агрегиране на медийно съдържание.

Николай Горчилов и Виктор Францес от "Орбител" заедно с Пламен Петков от "Нетуоркс" основават през 2015 г. доставчика на интернет Excitel, който в момента е един от най-големите играчи в Индия. Основават и борсата за обмен на трафик между доставчици Extreme Peering, която обслужва Индия, Бангладеш, Камбоджа, Афганистан и Ирак.

След придобиването на "Спектър" Теодор Захов преминава към роля на сериен инвеститор в десетки компании. От 2010 г. е съсобственик на "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник".

Естествен монопол...

"Телекомът, харесва ли ни или не, е естествен монопол. Той има тенденцията да се монополизира, защото има икономия от мащаб, а това означава, че винаги ще търси мащаб. И ако спре да се развива органично, започва да купува", казва Николай Горчилов, съосновател на "Орбител" и впоследствие на индийския телеком Excitel. Според него случилото се и случващото се в България е логичният път на един развит пазар, който е достигнал тавана си - големите купуват малките, за да намалят разходите си.

"Аз разбирам защо БТК в момента изкупува - ти имаш опорна мрежа, а дали върху нея има 100, 200 или 300 хил. клиенти, разходите по нея са почти непроменливи. Ако си изпълнителен директор на БТК, ти ще мислиш точно по този начин. Ти имаш кабел до всяка керемида и в един момент идва въпросът защо ти е да си отглеждаш конкуренция. При мен разходите ще останат същите, а приходите ще отиват при теб", казва още Горчилов.

По тази бизнес логика се роди и масовото пакетиране на услуги на дългосрочни договори, което се появи през последните десет години. В един момент телекомите можеха да предлагат и телевизия, и гласови услуги, и мобилна свързаност, и фиксиран интернет. И понеже най-трудната част за всички компании във всеки от тези сектори е привличането и задържане на клиенти, тези услуги се пакетираха в дългосрочни договори на промоционални цени. Освен всичко друго те правят измерването на цената на интернета в България трудна задача. БТК например предлага гигабитов интернет срещу около 40 лв. на месец, но само с двегодишен договор и на промоция. Ако става дума за едногодишен договор, цената е между 100 и 150 лв. на месец.

Според Горчилов в Индия гигабитов пакет би струвал около 15-20 лв. и "няма техническа причина" това да не е така и в България. "Когато пазарът ти е малък обаче и целта е следващата година да печелиш повече от предишната, печалбата идва от вдигане на цени. Търсят се начини и да, ако трябва да ти отстъпят цена, то е с цел да те задържат, защото най-тежката загуба е клиентът. Това е много по-неизгодно, отколкото да ти дам ниска цена. Има цена, на която бих ти продал, и цена, на която бих те закачил. Особено сега, когато отделен интернет почти не се рекламира или продава, всичко е пакет в пакета - телевизия, стрийминг услуга и към тях интернет", казва той.

По време на разговора си с "Капитал" той дава още няколко причини за изоставащия интернет в България. Първо, повечето хора ползват интернет през Wi-Fi мрежа, а нейната скорост зависи от качеството на рутера и на коя честота сa вързани потребителите (виж карето). Второ, голяма част от клиентите продължават да са на медни кабели, а не на оптична свързаност - проблем, който телекомите се опитват да решат, защото освен всичко друго това е и единственият начин да растат. И трето, най-важно, търсене за по-бърз интернет до голяма степен няма.

"Стигна се до ниво, при което получихме добър интернет, всеки е доволен и никой не го интересува дали има по-добра оферта, той не търси по-добър интернет. Оттам идва и целият този възел - телекомите нямат мотивация да инвестират в нова технология, няма истинска конкуренция между тях, а клиентите не са недоволни, например да си кажат "на мен не ми стига", защото фактът е, че дори на 30 или 50 мегабита пак е окей. Дали ще ми върши работа и в бъдеще? Едва ли. Дали ми върши работа днес? Ами, "окей е", е достатъчно", казва Горчилов.

Рутерите, или последната преграда

Една от възможните причини за по-бавната скорост се крие и в крайните устройства, които предават сигнала - иначе казано, рутерите. Всеки рутер има ограничение с каква скорост може да работи, но това е по-малкият проблем. По-големият е, че повечето рутери работят на 2.4 GHz, честота, която няма голям капацитет, за сметка на което предлага добро покритие като площ. Освен че на 2.4 GHz един рутер трудно може да обслужва повече от три устройства, го има и проблема, че самите те шумят един на друг. С други думи, ако вкъщи за рутера са вързани четири устройства, това само по себе си е проблем, но е и проблем, ако на долния етаж има друг рутер на същата честота. По-бърза връзка може да има през честотата на 5 GHz, която е по-силна, но трудно преминава през стени и прозорци. Рутерите от ново поколение с технологията Wi-Fi 6 се стремят да решат този проблем и чрез по-високи скорости, и чрез по-голям капацитет.

...или отгледани гиганти

Невен Дилков, друг от пионерите на интернета в България, вижда нещата по по-различен начин. Основаната от него компания "Нетера" доставя интернет услуги на едро, което му дава поглед над пазара в България. Пред "Капитал" Дилков казва, че намира ситуацията в България за притеснителна. "От 1996 г. до 2014 г. това са 18 години, в които България е била на върха. И после стана консолидацията. Във всички бизнес среди това са нормални процеси, когато пазарът узрее. В такава ситуация обаче едни здрави държава и правителство стават активни. В началото всички бяха оставени да правят каквото си искат, но когато се окрупнява един пазар, нивото на конкуренция намалява и трябва регулация, която да осигури равнопоставеност", казва той.

Според него в България, когато се появяват правила, те са били насочени към запазване или разширяване на пазарния дял на големите, а не към равнопоставеност на всички. "Няма нито едно решение нито на КЗК, нито на КРС, което да се стреми да запазва разнообразието от интернет доставчиците, да защитава правата на всички поравно. Малките доставчици започнаха просто да се отказват. По-сериозните фирми, които останаха, се броят на пръстите на двете ръце. Останалите или изчезнаха, или започнаха да работят на черно", казва Дилков.

Дава и примери - директивата за инфраструктурата на Европейската комисия (ЕК) е транспонирана в България така, че според него да помага на телекомите. Оригинално идеята на ЕК е физическата инфраструктура като стълбове и ЖП линии да бъде достъпна за всички и на фиксирани цени. "Те го обърнаха и това. В резултат на един стълб може да има до три кабела. И цялата свобода на достъпа изчезва. Сещайте се сами тези три кабела за кои три оператора са. Те се държат като картел", казва той. "КРС казва, че пазарът е конкурентен, а то дори от техния собствен отчет личи колко е неконкурентен. Единствените услуги, които растат, са пакетните услуги."

По време на разговора си с "Капитал" Дилков цитира няколко доклада - например State of the Internet на Akamai от 2014 г., според който България е била на второ място в света по бързина и достъпност на интернета. Друг документ, който той намира за показателен, е индексът за дигитализация DESI, публикуван от Европейския съюз. Там България е на предпоследно място за 2021 г. Последна е Румъния. Но интересното е в какво се справят добре двете държави.

Румъния има особено висок резултат в графата "свързаност", докато България е зле във всичко освен в дигитализацията на публични услуги (където отново е под средното, но оценката е в пъти по-висока, отколкото в другите сфери). "Ние сме единствената страна, където държавата се справя по-добре от частния сектор в дигитализацията. Ние нямаме свързаност, но имаме дигитални публични услуги. Това е абсурд", казва Дилков.

Какво се случи в Румъния и защо все още са в топ 5?

Развитието на фиксирания интернет в Румъния наподобява много това в България - с изключение на развръзката. През 90-те години интернет в Румъния почти няма. Оттам нататък започва създаване на огромен брой квартални доставчици и мрежи, които правят споделянето на пиратски филми, музика и игри лесно. Впоследствие някои от тези самобитни мрежи преминават в истински доставчици на интернет. Конкуренцията, мащабът на ниво квартал и анархичните простори с кабели може да не се отразяват толкова добре на градската естетика или приходите от авторски права, но със сигурност изиграват роля за бързо развитие на високоскоростен интернет. Малко след това започва окрупняване, но то е от толкова ниско ниво, че трудно може да се нарече истинска консолидация. И в момента в Румъния са разпространени доставчиците на ниво квартал. Ако се съди по средните скорости, страната е по-напред от България (а вероятно и почти всички други европейски държави) и в достъпа до оптична мрежа.

БТК и планът за 300 млн. евро

Песимизмът на пионерите се сблъсква директно с оптимизма на телекомите. Те не отричат, че с мрежата има проблем и за да се модернизира интернетът в България, ще бъде нужно и време, и стотици милиони евро инвестиции. Същевременно посочват, че това може да се случи само на пазар, където има големи играчи.

"Ние смятаме, че пазар с 600 малки интернет доставчици е пазар, на който няма да видите много иновации и инвестиции", казва пред "Капитал" Желко Батистич, вицепрезидент технологии в United Group - компанията, собственик на БТК, и новият технически директор на българската компания. Батистич е една от движещите сили зад подхода на United за постигане на ръст чрез придобивания. "Това са малки оператори с малки финансови възможности. Смятаме, че трябва да се премине през консолидация, а United Group е един от най-големите консолидатори в региона."

Батистич е съгласен, че България има проблем със свързаността, и подобно на Невен Дилков цитира индекса DESI. Тезата му обаче е коренно различна - според него отговорът е в телекомите, които да се конкурират във фиксираната мрежа, както в мобилната. "Когато дойдохме преди година, направихме план да инвестираме значителни суми в технологията 10G, нови 10-гигабитови мрежи в стратегическо партньорство с Nokia. Вече започнахме с изграждането на мрежата и сме покрили 240 хил. домакинства с тази технология. Планът е в следващите пет години да покрием 1.7 млн. домакинства. Всички те ще могат да развиват скорост от 1 гигабит и повече", казва той.

Възможността за развитие на тези скорости не значи, че те ще бъдат достигнати, но е базовото условие за бърз интернет в бъдеще. Батистич казва, че през следващите пет години само във фиксираната мрежа на БТК ще бъдат инвестирани 300 млн. евро. Една значителна част от тези пари ще идат за най-скъпата част от бизнеса - т.нар. последна миля, или крайният кабел към потребителя. В момента голяма част от потребителите са на медни кабели, където скоростта е ограничена. Преминаването към оптични кабели е скъпо удоволствие. Макар не всички пари от сумата 300 млн. евро да са насочени към последната миля, е показателно, че с инвестицията ще могат да бъдат добавени още около 400 хил. домакинства, където е възможна гигабитова връзка.

През последната година БТК се договори да купи "Нетуоркс", "Нет1", N3, "КомНет" и търновската "Телнет". На въпрос на "Капитал" дали се очакват още сделки Батистич отговори, че компанията "разглежда още няколко възможности", но настрана от тях "няма много други компании, които да са атрактивни за нас". Той добавя още, че БТК не може постоянно да интегрира в себе си нови компании, а и има технически предизвикателства в транзитния период по придобиванията.

Според данните на КРС БТК е лидер по пазарен дял през 2020 г. с 27.2% от клиентите, следвана от "А1 България" с 26%. В тази сметка обаче не влизат новите придобивки на БТК. С тях компанията би имала около 35% пазарен дял, сочат изчисленията на "Капитал". Сделките за "Нетуоркс" и "Телнет" все още не са финализирани. Но БТК вече работи в някои от придобитите оператори и предлага нови договори и оптична свързаност на техните сегашни абонати.

Батистич прави и една прогноза - че третият мобилен оператор, "Теленор", също ще влезе на пазара на фиксиран интернет. В момента ролята на "трети играч" се изпълнява от "Булсатком", която обаче залага основно на телевизията и не поставя доставката на интернет като приоритет. Компанията държи 8.2% от пазара с около 170 хил. потребители по данните от 2020 г.

От другия голям играч - "А1 България", твърдят, че само през тази година са инвестирали над 30 млн. лв. във фиксираната си връзка. "Близо 40% от абонатите ни ползват оптичен интернет", заяви пред "Капитал" главният технически директор на оператора Тодор Ташев. Според него инвестициите в мобилна мрежа са още 100 млн. лв.

Всъщност големите инвестиции в следващите години ще бъдат именно в мобилната мрежа и разгръщането на 5G свързаност, откъдето са очакванията за добавяне на стойност и възможност за още приходи. Двете са свързани, защото 5G мрежата се захранва чрез оптични кабели. Вложените средства се виждат през глобалните класации за мобилни мрежи, където България е в топ 10.

Остана само киселото мляко

Шансът България да върне фиксирания интернет в графата "национална гордост" е нисък. Отново, това не означава, че интернетът няма да става по-бърз. Проблемът на България през последните години не е в коя посока се движи, а колко бързо се движат тези около нея. Най-вероятният сценарий е тази ниша да остане изцяло територия на големите телекоми. Те имат финансовата възможност да развият високоскоростни мрежи и да поемат тежестта на последната миля, но заедно с това клиентите могат да очакват и по-високи цени.

Без значение дали България се приема за малък пазар или не, той е до голяма степен запълнен, а интернет услугите не са бързооборотни стоки, където клиентите да сменят доставчиците си лесно, ако имат проблем.

Друга голяма причина България да не очаква скок в скоростта на интернета е, че за момента, изглежда, няма търсене за такова. Според Тодор Ташев от "А1 България" у абонатите има "трайно нежелание да се прехвърлят от една технология за предоставяне услугата към друга". Въпреки че потребителите в цял свят консумират все повече стрийминг и видео, компании като Netflix и Google всеки ден развиват все по-добри кодеци за компресиране, така че да намалят изискванията към потребителите. Промяна може да дойде от технологии като виртуална реалност, 3D технологии, метавселената и т.н., но както казва Николай Горчилов, "те все идват от десет години насам".

Това според Горчилов е и най-големият проблем - търсене за по-добър интернет просто няма, съответно няма и мотивация да се появи нов играч, който да търси пазарен дял чрез по-нови технологии и по-ниски цени.

"Трябва да се появи някой, който да е готов да налее много пари и да вземе пазарен дял, но тогава веднага се питаш "защо". Той ще се сблъска с апатията на клиентите. Винаги ще намериш 5-10% от тях, които са недоволни, но после? Разпитайте около вас - те са окей с интернета", казва той.

Като препратка към предишен разговор на "Капитал" с него за трите национални гордости - Стоичков, интернета и киселото мляко, Горчилов заключава: "Стоичков, интернетът и киселото мляко - Стоичков вече не играе, интернетът е бавен, остана само киселото мляко."

По темата работи и Константин Николов

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • + 14

    БТК / Виваком са силни основно в обещанията. Като клиент още два месеца на НЕТ 1 и смятам да ги сменя . Почти веднага след придобиването скоростта през деня рязко взе да пада. Когато си вързал клиента през мобилни услуги, телевизия и фиксирани услуги - той може и да търпи ниската скорост, но ако клиента ти е само за И'нет номера не върви. Т.е. това, което твърди господин Горчилов не е истина. И никого не го интересува, че имало онлайн обучение или някъде валяло. За съжаление и при А1 положението е сходно.

    Нередност?
  • 2
    alabalko avatar :-|
    alabalko
    • - 4
    • + 1

    Аз съм при НЕТ1, сега Виваком и дори съм доволен, защото преди беше несиметричен интернета 100/30, сега вече е симетричен, без увеличение цената на услугата. Спад на скоростта през деня не виждам, а и прекъсвания като от време на време при НЕТ1 едно време не са случвали досега.
    Тия гледах, че мобикса на Вивавком е с подобрени параметри и 300гигабайта/месец (100 основно и 200 за 24м) през 4G вече са за 21лв. Това е трафик, който повечето потребители едва ли правят (10гигабайта/ден се постигат с онлайн обучение, ютюб и т.н.). В това отношение, ако мрежата е стабилна, прескачаме напред. Иначе Виваком имат и повече от гигабит по оптика, не че съм видял къде точно (в София). Цената на оптиката не е хич лоша. Проблемът ще дойде, когато А1 и Виваком спрат да се надпреварват, а цената за навлизане на пазара на нов играч е неимоверна. Нет1 така и не постигнаха печалби заради растежа си.

    Нередност?
  • 3
    hold_kjeft avatar :-|
    hold_kjeft
    • + 11

    Някои мисли от страна на БТК и а1 не са верни и не отговарят на реалната истина. Повечето доставчици почти всички малки освен БТК и а1 от десет години имат оптика всякъде дори и в селата. Предлагат интернет от 150 mbits до 1 gigabit отдавна. Проблема в България с интернета от десет години започна с продажбата на мегалан. Стари кучета от някои кръгове чрез различни начини купиха и купуват малки доставчици. Пример за подобни продажби нетуоркс. А собственици на Виваком и Теленор примерно как да ги купили може да питат на норвежеца. Чрез едни корупционни схеми. В Румъния това не се случи или не позволиха да се случи. Примерно защо норвежеца избяга от балканските страни? Даже след сделката в България директорът им спомена за корупционни схеми с човека им София като изпълняващ. Няма как да не знаят тези неща занимаващите с доставка на интернет в България. А освен това и ролята на държавните регулатори с цел подкрепа тези кръгове.

    Нередност?
  • 4
    vut23812362 avatar :-|
    vut23812362
    • + 4

    Стана "Гарантирано от ГЕРБ!" и "Видими резултати!" на Баце ви.

    Или вие вярвахте в безплатния обяд?

    Нередност?
  • 5
    ddoobbaa avatar :-|
    dobadoba
    • - 7

    До коментар [#4] от "vut23812362":

    Нема страшно, приятел.
    Кирчо и Асенчо ще ни оправят.
    Скоро не на 4-то, на 1-во място ще станем.

    Нередност?
  • 6
    ddoobbaa avatar :-|
    dobadoba
    • - 1
    • + 1

    Аз ползвам нет/тв на Виваком в окръжен град, широк център. 100мб + тв = 20лв/месец. Предлагаха ми и повече скорост, но не виждам смисъл.

    Нередност?
  • 7
    zaza avatar :-|
    zaza
    • - 1
    • + 6

    Малко прекалявате с песимизма. Повече от 50-100мбита си губят смисъла. 300 трудно могат да се постигнат безжично освен през 5гхц в същата стая. Видеото иска SD - 5mbit hd-8mbit uhd -15-40mbit. На практика скоростта на общо, а и за програмистите съвсем. Единствено теглене на игри или торенти.
    Има шеги на германци, че с техния слаб нет могат да прелетят до България или Румъния да си дръпнат игра 300-400гб и да се върнат по-бързо отколкото да я теглят в Германия.
    Относно цените - намерете интернет за 5 евро 50мбита в Европа :)
    Просто хванахме една технология Лан - когато другите имаха старата коаксиал :) там сменят с новата - оптика, но ние няма за къде да бързаме. Може да я сменим директно с 5-6G. Ако не направим ъпгрейда или се забавим - спестяваме доста пари

    Нередност?
  • 8
    hit251090654 avatar :-|
    Snuupy
    • + 2

    Бях клиент на Булсатком на оптика - бях изключително доволен. За 3г един път ми е спрял интернета.

    Сега съм клиент на Булсатком на медна жица, понеже нямат оптика в квартала ми и е ужас. Постоянно прекъсва, с никой не можеш да се свържеш, а свържеш ли се ти казват “централен е проблема” и чакаш по 3-4 дни, което е лудост, при положение, че работя от вкъщи.
    Пуснах А1 в жилището, в което ще се местя и за сега нямам оплаквания, на втория ден изгърмя или пък майстора е направил нещо с оптичния кабел, на същия ден дойдоха и си го смениха.
    Отностно скоростите - Да, така е, повече от 100 мегабита не са нужни за 90% от нещата. Пример: Netflix 4K stream изисква 24 или 25 мегабита, но това е яко компресирано качество и няма общо с BluRay 4K. Сони пуснаха стрийминг услуга за стрийм на BluRay 4K за техните нови модели и изискват 80-90 мегабита връзка, но колко хора в БГ ползват услугата - не достатъчно явно.

    Пуснаха 5G за смартфоните, но за какво ти е? 300-500 мегабита за какво ще ползваш на смартфон? Освен, ако не цъкаш игри и ти трябва малко забавяне…

    Нередност?
  • 9
    xyha avatar :-|
    xyha
    • + 6

    Разликата е в пазара . Преди имаше конкуренция , сега нещата се глобализираха .

    Нередност?
  • 10
    dgdimitrov avatar :-|
    Quo Vadis?

    Виваком са тотална щета, интернета се губи вечер а по някога и през деня и съпорта е абсолютно неадекватен. Ще ги изчакам още малко защото казаха, че ще сменят медта с оптика до края на февруари ...

    Нередност?
Нов коментар

Вход