Един ден от метаживота

Отворих очи и екранът вътре в очилата бавно започна да изсветлява. Последно го настроих така, че да трябват около четири минути, за да стигне до пълна яркост. Вече трети пореден ден съм само в метавселената. Обичайно гледам да излизам поне за един час навън, но тези дни ми е натоварено и затова направо спя с хедсета. Така е по-лесно. Пускам сутрешния блок новини на половин екран, а останалата част от екрана оставям да показва какво се намира пред мен. Отивам да си измия зъбите.

Онзи ден един познат издател ме накара да напиша всичко това, което четете: как бил минавал един мой ден в метавселената. На първо време ми беше странно да чуя думата "метавселена". От години никой не я нарича така, защото повечето дейности така или иначе се преместиха тук. Всъщност никой не я нарича никак, тя просто е. След това ми стана странна самата идея: за какво да си водя дневник?

За да го има записано, като капсула на времето, отговори ми той. Ти представяш ли си например как би звучал един разказ от сега, 2031 г., на човек през 2021 г.? Също толкова налудничаво ще звучиш и на тези, които ще те четат през 2071 г. Мислех да му кажа, че ако някой иска да види как сме живели, направо ще си го пусне на видео. Но в крайна сметка се съгласих.

В сутрешния блок пускат откъс от вчерашното интервю на премиера на България Лена Бориславова. Снимано е така, че като го гледаш с хедсета, изглежда сякаш говори лично с теб. Изключих го и влязох в персонализираната си стая за печатни медии, които отдавна не са печатни. "Дневник" пише, че днес парламентът пак ще гледа бюджета. Новият брой на "Капитал" е изтекъл (темата на броя е "Новата борба с корупцията"), което ми напомня, че е петък. Financial Times отбелязва, че Meta е станала третата компания с пазарна оценка над 10 трлн. долара след Amazon и Apple. Google изостава и се оценява на едва 9 трлн. долара. Загубеняци.

Миенето на зъби е едно от нещата, които все още се налага да правят дори хората, които са постоянно в метавселената. Или поне така се предполага. Другото е храненето. Всичко останало може да правиш тук. Не само без да излизаш от вкъщи, но и без да си махаш хедсета от главата.

Някои хора все още ползват очилата за добавена реалност вместо пълния хедсет, но тук не гледаме на тях с добро око. Вманиачени са постоянно да казват на всички, че "търсят баланса" и "всичко е вредно, ако е в прекалено голямо количество". Разбира се, когато не са с очила или хедсет, са на компютър. Откачалки, ако питате мен. По-добре въобще да те няма тук, отколкото да си позьор. Така или иначе сетовете вече са малки и леки, така че да можеш да си с тях постоянно. Със заряд за 30 минути изкарват около седмица. Преди години ме болеше главата, когато прекарвах повече от осем часа, без да свалям сета, но тези времена минаха отдавна.

След пет минути трябва да съм на работа, което значи, че ще вляза във виртуалния ни офис, ще направим някаква бърза оперативка и после всички ще изчезнат. Не знам защо въобще правим тези дневни събирания. Всеки си знае задачите за седмицата и ги върши, когато си пожелае, а през останалото време обикаля из различните приложения и стаи. Но шефът държи, а и още ме е срам от онзи път, когато ме засече в една от стаите за еротика. Разбира се, той също беше там, но в крайна сметка аз не съм му шеф, а той на мен - да.

Оперативката е кратка и след нея веднага влизам във виртуалното кафе с колегите. Никой не работи по това време, всички, които познавам, си вършат работата в късния следобед или по нощите. Сядам на една маса с двама колеги, които говорят за политика. Поздравяват ме и чакат да кажа нещо, но на мен не ми е до това, а и съм още сънен. Слушам десетина минути и се отказвам. Всички спорове за политика вече съм ги чувал.

Излизам навън и пред очите ми излиза реклама на прахосмукачка. Всъщност може и да имам нужда от нова такава, така че натискам върху нея и започвам да разглеждам различните модели. После ги затварям само за да се върна на екран, на който всичко е в стотици реклами на прахосмукачки. Рекламите не са се подобрили особено през последните десет години, просто вече са ти директно пред очите и няма измъкване.

Няколко организации в метавселената постоянно се опитват да правят "информационни кампании", че ние не сме граждани или клиенти, а продуктът. Това, което не разбират, е, че ние знам всичко това. Просто не ни пука. С достатъчно ровичкане в настройките на Meta човек би могъл да забрани голяма част от насочването на рекламите, но всичко е толкова сложно, че го правят само някакви хахота. Другият вариант е платената версия - срещу 100 долара на месец си живееш живота без реклами. Малко хора се възползват. Ако толкова ти пука за личното ти пространство, какво въобще правиш тук?

Както и да е. Скучно ми е. Влизам в приложението на YouTube и изведнъж се оказвам вътре в огромна 360-градусова капсула с видеа. Повечето от тях ми изглеждат интересно - не особено изненадващо, предвид че това е моята лична капсула, която постоянно следи не само какво съм гледал последно, но и какво правя навсякъде другаде в метавселената. Избирам си видео как някой скача от самолет с парашут.

Миналата седмица психологът ми каза, че е притеснен, че постоянно гледам видеа извън метавселената, а рядко излизам от нея. Не му отговорих. Проблемът не е, че не харесвам живия живот. Харесвам го. Просто в него съм никой, а тук съм равен с всички. Имам коса и мога да бъда където поискам. Имам престижна работа, която не заема голяма част от времето ми. Приятелите ми са тук и мога да общувам с тях постоянно. Не е много готино, когато свалиш хедсета и се окажеш обратно в соц панелката.

Видеата бързо омръзват, особено когато в началото, средата и края пускат по две 30-секундни реклами, които не може да пропуснеш. На повечето хора вече не им прави впечатление, но на мен - да. Колкото повече време от деня минава, толкова по-уморен се чувствам. Нямам предвид физически. Откакто преди 15 години се появи този култ към "съдържание", всичкото аудио стана видео, после всичко написано стана аудио, докато не премина и то към видео. Вече всичко трябва да се види, изживее. Някои нови технологии позволяват и да усещаш това, което е във видеото, но все още са некадърно направени и не съм си поръчвал.

Приятелите ми ме канят да идем да играем боулинг. Съгласявам се, но с уговорката, че нямам много време. Трябва и да работя. Нужни са ми точно 16 секунди, или четири клика, за да стигна до боулинг залата. Не харесвах боулинг и когато нямаше виртуална реалност, не го харесвам и сега. Но всички са тук и е удобен момент да ползвам поне малко гласните си струни днес. Иначе не съм толкова зле с кеглите. В последните години наистина докараха физиката до реалното. Някой ден трябва да проверя дали са останали истински боулинг зали.

След няколко хвърлени топки излизам и се връщам в офиса. Понеже ми е на бързо набиране, не ми отнема повече секунда. Трябва да пиша - мейли, а после и код. Тези, които казваха, че мейлите ще изчезнат, грешаха почти толкова, колкото онези, които мислеха, че след десет години няма да има програмисти. Голямото удобство е, че вече не ми се налага да свалям хедсета и да ходя до друго устройство, за да пиша там. Просто вадя портативната клавиатура, свързвам я безжично и стига да съм седнал или легнал, започвам да пиша. Преди години някой опита да направи всичко това с гласова команда, но се оказа безумие и съответно провал.

Не знам колко време съм писал - утре ще проверя логовете и ще ви кажа. Както и да е. Прекъсна ме чатът с жена ми, която ми предлага вечеря. Погледнах колко работа ми остава - свършил съм почти всичко, а другото мога или през нощта, или утре. Няма нищо спешно, мога да си позволя утре да пропусна кафето след оперативка и да наваксам. Жена ми е в другата стая, но иска да излезем и да имаме истинска вечеря. Притеснявала се, че вече три дни не съм свалял хедсета. Е, за нея ще го сваля. Екранът в очилата бавно започна да се затъмнява. Стига толкова за днес.